РИСУВАЙ МЕ, ПОЕТЕ

Гюлшен Алиева

Рисувай ме, поете, рисувай ме димятена,
когато се катеря по лунното въже,
виж сенките обвити с десет бала мъка,
не искам да я крия под пъстро фередже.
Рисувай ме, поете, рисувай ме божурено,
на скитница приличам от стръмния Тибет,
с ръбчето от минало, в прецъфнал глог забулено,
със лютите ми утрини забравени в куплет.
Рисувай ме, поете, рисувай ме пастелно,
ето, виж душата ми - разрязан розов нар,
рисувай ме конопена, като земя смълчана,
като искра пламтяща в крайпътен светофар.
Рисувай ме, поете, какво че съм различна,
какво че съм понякога саванна тишина,
заслушай се понякога в душата ми лирична,
понякога посестрима на горда канара.
Рисувай ме, поете, нали не съм безлистна,
смеси боите смело, нахъсано пръсни
и бръчките, и дряна върху лицето бяло,
не ми спестявай нищо, и после забрави.
Рисувай ме, поете, душата ми рисувай,
рисувай я в червено, когато прокърви,
димящо я рисувай, по-диво и от лято,
рисувай я, когато черешов дъжд вали.
Рисувай ме, когато загръщам се със вятър
и крия черни белези под бялата си кожа.
Аз нося във кръвта си пролетта на рапър.
Повярвай ми, познавам острие от ножа.
Рисувай ме, поете, рисувай ме със пръсти,
рисувай ме, когато дълбая вечерта,
рисувай ме във храма, когато Бог ме ръси,
рисувай ме, когато изпридам песента.
Рисувай ме поете, бадемовосмълчана,
рисувай ми очите - два тъмни кехлибара,
развързах във гръдта си ония седем бяса,
поръчах си любов със код от Ниагара.
Рисувай ме поете, бадемовосмълчана.

——————————

Осман Мустафов

***

                                 “Рисувай ме, поете,
                                  рисувай ме димятена…”
                                               Гюлшен Алиева

Рисувам те, Любов! В съня си те рисувам.
Пред погледа бадемов стихнал е Света.
Камбанен звън събужда тръпното начало,
не крий косите златни в шала на нощта.
Изписвам те магична, с багри от дъгата.
Ликът ти се избистря в бялото поле.
Знам, ревниво криеш трънче под цвета си
и бездомна сееш сълзи на дете.
Душата ти рисувам, но не с пастели бледи,
а ярка и уханна - розов цвят на нар.
Танцуваща със вихри по огнена жарава -
дивна нестинарка в риза от кенар.
Дори не те познавам, а искам да те има,
не някъде вградена, в каменна чешма.
Докосвах се до теб в песен романтична,
обляна във сребистра лунна светлина.
От тъмното изплувал, ликът ти оживява,
душата ти ме гали с бадемови очи.
От пяната родена, със пръсти те рисувам,
звездите засияват и перлен дъжд вали.
Със слънчев лъч рисувам. От обич те извайвам.
И крещи:”Осанна!” - покълнала мечта.
Вече си във храма. Небето те поръси.
И Бог те благославя на Времето в дланта.
Рисувам те, Любов. В съня си те рисувам.