СЪРЦЕ

Владимир Харченко

превод: Иванка Хиндалова-Шерстюк

Сърцето човешко е онова място, в което кръвта и любовта се пресичат в най-естествения си вид.
Без пошлото им римуване и без причинно-следствена връзка.
Просто съществуват, без да се допълват.

               В сърцето човешко се намира точката, през която човек излиза в Космоса.
               В сърцето се намира точката, през която Бог влиза в човека.

В много хора тази врата е закована.
Други надничат през ключалката и стискат остър ключ с побелелите си пръсти.
А други надничат през ключалката,
но виждат само едно око с разширена зеница.

              Която пулсира.

В сърцето човешко има зърно, което може би един ден ще покълне.
Тази болка се нарича Разбиране.
Болката на покълващото в сърцето зърно.

             В човешкото сърце има точка,
             в която през целия си живот някои от хората искат да проникнат.
             Но това става възможно едва тогава,
             когато човек губи своята повърхност.

Или когато човек следва закона на Мьобиус
и изневерява на традициите на външното и вътрешното.

            В сърцето човешко се намира точката за изход…
            Глупаци са тези, които казват: «Няма изход!»
            Жалко само, че мнозина минават през тази врата само веднъж.

Стискат в ръка непокълнало зърно.
Прекрачват в светлината през отворената врата и стават част от тази светлина.
Макар че това вече е оня свят. Който слепците наричат мрак.

          Цял живот на човешкото сърце чука някой невидим -
          от другата страна на вратата.

А човек гледа към небето и пита:
«Кой е?»