ИНТЕРВЕНТИТЕ В ПРИМОРИЕТО

Англо-американската коалиция през 1918-1921 г. в Съветска Русия

Егор Путник

превод: Литературен свят

През пролетта на 1918 г., Владивосток и Приморието са окупирани от чужди интервенти. Отначало под прикритието на корабните оръдия на брега в залива на Златния Рог слизат японци и британци, после на руска земя ступват американци и други чужди войници „за защита на демокрацията” в източните покрайнини на Русия, раздирана от гражданска война.

Кой ли не е бил у нас…

В интервенцията на Далечния Изток, Задбайкалието и Сибир през 1918-1922 г. тихомълком, докато на новата съветска власт не й било до далекоизточните покрайнини на Руската империя, участвала група чужди държави: Япония, САЩ, Великобритания, Франция, Италия, метежните чехословаци (превърнали се бързо от военнопленници в завоеватели), унгарци, канадци и даже китайци.

Най-многобройният военен контингент се състоял от японските войски - 72 000 души. От Великобритания, Франция, Италия били общо 19 000 щика. Китай, под натиска на Япония, командировал у нас около 1200 войници. Бойците от Чехословашкия корпус, те трябвало да се върнат в родината си от руски плен, в който попаднали в годините на Първата световна война и наброявали около 15 000 души.

Записали се у нас и американците (къде ли те не са пъхали носа си?), оставяйки лош спомен за себе си, за което, уви, нашата днешна младеж, възпитавана с американски екшъни и отглеждана с хамбургери и кока-кола, в по-голямата си част няма ни най-малко понятие. За това как 12-хилядният експедиционен корпус на САЩ с огън и меч «установявал свободата и демокрацията» в нашата земя, са тези бележки.

«Не можеха да заспят, без да убият някого»

В архивите и вестникарските публикации от онова време и досега се пазят свидетелства как янките са се разпореждали в нашата земя, оставяйки кървава следа в  съдбите на руските хора и в историята на Приморието. Така например, залавяйки селяните И. Гоневчук, С. Горшков, П. Опарин и З. Мурашко, американците живи ги закопали в земята за връзките им с местните партизани. А с жената на партизанина Е. Бойчук се разправили по следния начин: изпонадупчили тялото с щикове и я удавили в помийната яма. Селянина Бочкарьов до неузнаваемост обезобразили с щикове и ножове: «носа, устните, уши били отрязани, челюстта избита, лицето и очите надупчени с щикове, цялото тяло нарязано». На гара Свиягино по същия зверски начин бил измъчван партизанинът Н. Мясников, на който, по свидетелството на очевидец, «първо отсекли ушите, после носа, ръцете, краката,  и жив го насекли на парчета».

«През пролетта на 1919 г. в село се появи наказателна експедиция на интервентите - за разправа с онези, които бяха подозирани в съчувствие към партизаните, - свидетелства жителят на село Харитоновка, Шкотовски район А.Хортов. - Те арестуваха много селяни за заложници и поискаха да бъдат предадени партизаните, заплашвайки с разстрел (…) Палачите-интервенти се разправиха свирепо и с невинните селяни-заложници. Сред тях беше и моят стар баща Филип Хортов. Той беше донесен вкъщи окървавен. Той живя още няколко дни, като през цялото време повтаряше: «За какво ме измъчваха, зверовете проклети?!». Баща ми умря, оставяйки пет сирачета.

Няколко пъти американските войници се появяваха в нашето село и всеки път извършваха арести, грабежи, убийства. През лятото на 1919 г. американските и японските наказателни отряди биха публично с шомполи и камшици селянина Павел Кузиков. Американският подофицер стоеше наблизо и, усмихнат, щракаше с фотоапарат. Иван Кравчук и още трима младежи от Владивосток, заподозрени във връзки с партизаните, ги измъчваха няколко дни. Изкъртиха зъбите им, отрязаха езиците им».

А ето друго свидетелство: «Интервентите обкръжиха Малкия Нос и откриха ураганен огън по селото. Научавайки, че там няма партизани, американците добиха кураж, нахълтаха в него, изгориха училището. Биеха зверски всеки, който им попадаше. Селянина Череватов, както и много други, бяха отнесени вкъщи окървавени, изгубили съзнание. Американските пехотинци извършили жестокости в селата Кневичи, Кролевци и в други населени пунктове. Пред очите на всички американски офицер изстрелял няколко куршума в главата на ранения младеж Василий Шемякин».

И самият генерал Гревс, командващ американския експедиционен корпус, впоследствие признавал: «от районите, където се намитаха американските войски, получавахме съобщения за убийства и изтезания на мъже, жени, деца…»

Не по-малко откровен в спомените си е и полковникът от армията на САЩ Мороу, разказващ, че войниците му… «не можеха да заспят, без да убият някого през деня (…) Когато нашите войници пленяваха руснаци, те ги откарваха на гара Андрияновка, където вагоните се разтоварваха, пленените се отвеждаха до огромни ями, до които ги разстрелваха с картечници». «Най-паметен» за полковник Мороу бил денят, «когато бяха разстреляни 1600 души, докарани в 53 вагона».

Разбира се, американците не били сами в тези зверства. Не им отстъпвали по нищо и японските интервенти. Така например през януари 1919 г. войниците от Страната на изгряващото слънце изгорили до основи село Сохатино, а през февруари - село Ивановка. Ето как свидетелства за това репортерът Ямаути от японския вестник «Урадзио ниппо»: «Село Ивановка беше обкръжено. 60-70-те къщи, от които се състоеше, бяха изгорени напълно, а жителите му, включително жените и децата (общо 300 души) - заловени. Някои се опитаха да се скрият в къщите си. И тогава тези къщи се изгаряха заедно с намиращите се в тях хора».

Само за първите дни на април 1920 г., когато японците внезапно нарушават споразумението за примирие, те унищожават във Владивосток, Спаск, Николск-Усурийск и околните селища около 7 000 души.

В архивите на владивостокските музеи се пазят и снимкови доказателства за зверствата на интервентите, позиращи до отрязани глави и изтезавани тела на руснаци. Наистина, за всичко това днес съвсем не искат да си спомнят нашите политически дейци (а мнозина от тях, уви, и не го знаят).

«Американските диваци се развличат»

Свидетелствата за зверствата на интервентите са показани практически във всички местни вестници от онова време. Така «Далекоизточен преглед» привежда следния факт: «Във Владивосток на Светланската улица американски патрул се надсмивал, когато японски войни биели матроса Куприянов. Когато възмутените минувачи се хвърлили да го спасят, американският патрул го взел «под своя защита». Скоро станало известно, че американските «благодетели» застреляли Куприянов уж за оказване съпротива на патрула».

Друг американски патрул нападнал Иван Богдашевски, «взел му парите, съблякъл го гол, пребил го и го хвърлил в яма. След два дни той умрял». На 1 май 1919 г. двама пияни американски войници нападнали С.Комаровски с цел грабеж, но онзи успял да избяга от грабителите.

На Седанка от група американски войници била зверски изнасилена 23-годишната гражданка К. Фактите за насилия над жени и момичета от армията на САЩ неведнъж били регистрирани и в други части на Владивосток и Приморието. Очевидно, от девойките с леко поведение, които тогава, както и сега, не били малко, американските войници вече се преситили. Впрочем, една от «жриците на любовта», «наградила» няколко американски «каубои» с лоша болест, била открита убита на улица Прудова (където сега се намира кино «Комсомолец») «с пет куршума от револвер в тялото».

Друго свидетелство, взето от пресата: «В началото на юли, минавайки по Светланската улица с файтон, четирима пияни американски войници, нахално оскърбявали минувачите. Минаващият гласен (т.е. депутат. - бел. авт.) от градската дума Войцеховски, Санарски и други лица, възмутени от поведението им, спрели файтона. Пияните войници на руски започнали да крещят на Войцеховски: «Какво пискаш, руска свиня? Не знаеш ли, че днес е американски празник?». Един от войниците насочил  револвер към Войцеховски, а друг започнал да го удря с револвер по лицето».

С безцеремонното си, скотско поведение американците още тогава се опитали да докажат на света, че Америка е над всичко! Така, както свидетелства в. «Червено знаме» от 25 декември 1920 г., пияна група американски моряци нахълтала в кафе-ресторанта на Кокин на Светланска и с грубости на развален руски разгонила играещите билярд, за да играят самите те…

Или друг пример от «Вечерен вестник» (18 ноември 1921). Петима американски матроси, обслужващи радиостанцията на Руския остров, която интервентите завзели още през 1918 г., дошли на танцова вечер в залата на Радкевич и започнали «да се държат предизвикателно». А когато започнал спектакълът, «седнали на втората редица, сложили краката си на столовете от първата редица» (където седели руските зрители). При това матросите казвали, че «плюят на всичко руско, включително на руските закони», а после започнали да буйстват».

Трябва да се каже, че съдейки по запазилите се свидетелства, американските воюващи още тогава нямали равни по пиянствата, грабежите и «непристойностите към жените - гнусните предложения се правят направо на улицата», както и по наглото поведение към всички и всичко. Те можели да открият, пияни, без причина стрелба по многолюдните улици на принципа: който не се е скрил -  не съм виновен! Без да се смущават, че от куршумите им загиват напълно невинни хора. Зверски пребивали първия срещнат и пребърквали портмонето и джобовете му. Вестник «Гласът на Родината» от 12 януари 1922 г. дава напълно конкретно заглавие: «Американските диваци се развличат».

…През април 1920 г. американските, английски, френски и другите чужди войски си заминали от Владивосток. Във връзка с променената военнополитическа ситуация в Далечния Изток правителствата на САЩ, Великобритания, Франция и др. държави били принудени да се откажат от откритата поддръжка на различните местни власти в Далечния Изток, противопоставящи се на болшевиките. През август напуснали Приморието и китайските части.

Най-дълго от всички останали у нас японците (до октомври 1922 г.). Под техен «покрив» продължил да действа и специален  американски батальон. Янките заедно с японците «обслужвали» създадения в онези години на Руския остров концлагер и радиостанцията, разположена там. Изтезаваните в лагера давели до острова както поотделно, така и на цели шлепове, връзвайки ръцете им с бодлива тел.

Има свидетелства, че след заминаването на интервентите един от водолазите, работейки на потопените обекти у Руския остров, се натъкнал на една из тези шлепове, в която «стояли, като живи, вързани хора». Шокиран от видяното, водолазът се побъркал…


 www.konkurent.ru