КОНЦЕПЦИЯТА ЗА “ЗЛАТНИЯ МИЛИАРД”

Николай Сенченко

превод: Литературен свят

Терминът “златен милиард” се е образувал като синтез на две големи идеи на съвременната западна култура, които приемат най-различен облик - от квазинаучни до идеологически и даже мистични, религиозни. Едната идея е представата за “Златния век” на прогреса и благоденствието. Другата е песимистичното признаване на ограничеността на ресурсите на Земята и невъзможността това благоденствие да се разпростре върху цялото днешно население на планетата.

Разбира се, терминът “златен милиард” не се употребява в официалните документи. Там той се заменя от набор уклончиви понятия и определения, така че смисълът става ясен от контекста. Така когато редица учени и експерти от ООН обявяват, че благополучен живот на Земята е възможен само за един милиард души, те всъщност използват понятието “златен милиард”. Показателно е мнението на авторите на книгата “Мегатенденции”, привърженици на новото религиозно течение “New Age” (”Нова ера”), което е смесица от юдеопpотестантски идеи, източни мистични течения и най-нови психотехнологии. Те твърдят, че главната дилема днес е: “Апокалипсис или златен век? Изборът е наш!” Какво се разбира под “златен век”, е ясно от фразата: “В следващото десетилетие ще станем свидетели как Севеpна Амеpика, Евpопа и Япония обpазуват златен триъгълник на свободната търговия”.
В последно време на Запад терминът “златен милиард” пpидоби широко разпространение - с него започнаха да обозначават населението на стpаните от “първия свят”, влизащи в Оpганизацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Първият, който свърза термина “златен милиард” с идеята за съкращаване на населението на Земята беше публицистът А. Кузмич (псевдоним на юpиста-междунаpодник Анатолий Цикунов). Според него, зад този термин стои цялостна геополитическа, икономическа и културна концепция: развитите страни, за да запазят за своето население високо ниво на потребление, с военни и икономически мерки ще държат останалия свят в промишлено неразвито състояние в качеството им на суровинен придатък и зони за изхвърляне на вредни отпадъци. Населението на тези “замразени” в развитието си страни ще деградират в условията на бедност и няма да представляват никаква функционална ценност за “първия свят”, създавайки в същото време глобални социални проблеми. Това население трябва да бъде съкратено с помощта на цяла система от нови социални технологии.

Във вестник “Воскресенье” в първата си статия “Русия и пазарът (В светлината на съветското и междунаpодно пpаво)” А. Кузмич писа: “Нашата пеpестpойка е част от световната пеpестpойка. Първият етап от световната пеpестpойка започна след енергийната криза от 1973 г., нагледно показала на развитите страни с пазарна икономика каква опасност се крие в недостига на суровини и енергия. По данни на ООН, суровини и енергия стигат (при оптимално използване) само за 1 млрд. души… Не е случайно, че в златния фонд на “единия милиард” влизат само такива страни като САЩ, Япония, страните от Европейската икономическа общност и т. н., докато в същото време 4/5 от населението на Земята от Азия, Африка, СССР, Латинска Америка, притежаващи основната маса от суровини и енергия, са изтласкани от “място под слънцето” и, по същество са суровинни колонии на гореспоменатите страни… Западните специалисти считат, че да удържат под контрол 6 млрд. население в 2000 г. е практически невъзможно: “гладните” ще изядат “ситите” заедно с ядреното им оръжие…. Ето защо през 90-те г. на XX век се появи и закрепи нова теория на така наречената “интернационализация и взаимозависимост” на държавите, същността на която е в създаването на световен център с единно централизирано разпределение на капиталите, стоките и работната сила, в крайна сметка - на суровините, където желязната гвардия на международните въоръжени сили на ТНК (транснационалните коpпоpации) ще създават “световен ред и стабилност”.

Далечната цел е запазването на контрола над суровинните ресурси на Земята в ръцете на промишлено-финансовия елит на света. Не е случайно, че програмата на ООН по икономическото и социално развитие за 90-те години не съдържа присъствалите през 60-те и 70-те години инструкции за неотменимия суверенитет на народите над техните естествени и природни богатства.

На дневен ред, според А. Кузмич, е изкуственото съкращаване на населението на Азия, Африка, СССР. В документите на ООН (комитетите по народонаселение и суровинни ресурси) цялото население Земята се дели на основно (осигурявано със суровини, 1 млрд.), полуосновно (около 1 млрд.) и спомагателно народонаселение, нерентабилно в условията на индустриализация, което не възстановява влаганите в него средства за производство и живот.

Трябва да се отбележи, че в СССР статиите на А. Кузмич се възприемаха (даже в кръговете на “цивилизованата опозиция”) като пророчески изобличителни, недопустимо антиперестроечни и антизападни. С тези статии не полемизираха в “приличния” печат. Те бяха представени като израз на краен, архаичен екстремизъм. В действителност в западната и даже в либералната съветска литература всички твърдения и оценки, които в изложението А. Кузмич изглеждаха като разобличение, се даваха без всякакви емоции, като най-обикновени рационални разсъждения. Това е и признак, че понятието “златен милиард” е влязло в културата и мисленето на съвременното либерално общество на колективно, безсъзнателно ниво. Следователно то е станало важен фактор в световния обществен живот и политика.

Разработката на моделите за решаването на глобалните проблеми се води на Запад както открито, даже подчертано открито, с рекламни кампании (Римският клуб), така и с различна степен на затвореност (създаденият по инициатива на Н. Рокфелер в противовес на Римския клуб друг аналитичен център на спецслужбите на държавите и корпорациите Тристранна комисия под ръководството на З. Бжежински, РАНД-корпорейшън). Интензивно тази дейност започна на прелома на 60-те и 70-те години - голямо значение имаха вълненията от 1968 г. и нефтената криза от 1973 г.

Мнозина още тогава отбелязаха, че енергийната криза активизира малтусианските настроения на Запада. Както писа известният френски биолог от Лионския университет Ж. Леге, “напълно очевидно е, че умишленото смесване на проблеми, свързани с енергийната криза, демографското развитие и замърсяването на околната среда, е политика да се прикрие общата криза на капитализма”.

Да се спрем за кратко на дейността на Римския клуб, публикувал много важния за нашата тема доклад “Граници на растежа”. През 1970 г. Римският клуб поръчва на групата на Д. Медоуз в Масачузетския технологически институт (МТИ) да проведе “двегодишно изследване на причините и дългосрочните последствия от растежа на населението, промишления капитал, производството на хранителните продукти, потреблението на ресурсите и замърсяването на околната среда”. През 1972 г. по резултатите на това изследване излезе книгата “Отвъд границите на растежа”. Авторитетът на МТИ и Римския клуб, мощната рекламна кампания направиха от книгата сензация.

А. Печеи характеризира така изводите от този първи Доклад: “докладът Медоуз… потвърди и разви предварителните изводи на Форестър (”Световната динамика”, 1970). Това може да се изрази така с няколко думи: при запазването на днешните тенденции на растеж в условията на ограничена по мащабите си планета още следващите поколения ще стигнат границите на демографската и екологична експанзия, което ще доведе системата като цяло до контролируема криза и крах… Задачата “се свежда до това да се покажат катастрофалните последствия от съществуващите тенденции и да се стимулират политически промени, чрез които те да бъдат избегнати”.

Изводът от доклада е: “Необходимо е да се вземат мерки, за да се осигури рационализацията на цялата производствена система и дислокацията на промишлеността в границите на планетата”.
Методи за постигането на тази глобална цел не бяха предложени.

Вторият доклад на Римския клуб “Човечеството на кръстопът” излезе през 1974 г. В него беше използвана нова методика за анализ, създадена от Месарович (Кливланд, САЩ), и наречена от него “теория на системата на много нива”. Светът в този модел беше разделен на 10 регионални подсистеми, което теоретично позволява да се решават проблемите на едни региони за сметка на други.

Вторият доклад представляваше значителна крачка напред към концепцията за “златния милиард”. В него беше определено “главното противоречие” на епохата: “Две пропасти, постоянно разширяващи се, характеризират съвременните кризи на човечеството: пропастта между човека и природата и пропастта между Севера и Юга, между богатите и бедните”. За причина за международните кризи беше обявен недостигът на жизнено важните ресурси.

Още едно изследване по поръчка на Римския клуб беше проектът на Ханс Линеман, посветен на проблема за продоволствията. Той използвал математически модел, проследяващ вариантите за всяка година до 2010 за 10 геоикономически региона. Изчисленията при идеални условия показали, че Земята, даже при достигнатото ниво на производство, е в състояние да изхрани много повече хора и от най-смелите прогнози, но при условие, че наличната храна се разпределя между хората справедливо и в съответствие с техните потребности. Но пък компютърното моделиране показало, че мащабите на глада в света ще се увеличават като към 2010 г. се очаквало мащабите на глада да се увеличи три пъти.

“Нима - възкликва А. Печеи - след въоръжаването и нефта продоволствието също ще се превърне в политическо оръжие и средство за политически натиск, и ни е съдено, поради собственото ни безразсъдство да станем свидетели на такова „решение” на проблемите като възраждането на феодалното монополно право да се сортират хора и цели народи и да се решава кой ще получи храна и, следователно, ще живее”. По такъв начин, под прикритието на “страдащия хуманизъм” беше формулирана идеята за селекция, бракуването на онази част на човечеството, на която ще бъде забранено да живее.

Как предполагат днес да поддържат равновесието (хомеостаза)? И тук ще видим най-важната философска промяна - отказа от демокрация и обосноваване на диктатура. При Е. Ласло откровено става дума за “глобална хомеостатична система”, управлявана от “благотворителна диктатура на технократичния елит”. Появиха се маса разсъждения, че демокрацията не осигурява “управляемостта на света”, че “разширяването на демократичността заплашва демокрацията” и т. н.

Това явно се прояви още във втория доклад на Римския клуб. Неговият съавтор Е. Пестел (Хановер) писа: “Два важни института на нашата западна демокрация: парламентарната демокрация и свободното социално пазарно стопанство, страдат от известна слабост - те са способни да реагират предимно за кратки срокове”. Антидемократичният и антипазарен патос на втория доклад беше толкова явен, че съюзът на предприемачите на ФРГ го коментира така: “Зад отсъствието на благоразумие световният план изисква диктатура, за да функционира. Затова, макар че вторият доклад на Римския клуб е интересен, той не носи полза за политиката, защото като решение може да предложи само война”. Както ще видим по-нататък, това опасение беше отстранено с ликвидирането на СССР и експеримента “Пустинна буря”. Новият световен ред безусловно взе за основа модела на глобалната хомеостаза.

В началото на перестройката в СССР беше проведена мощна “научна” подготовка на общественото мнение на Запада и културните слоеве в другите страни, където беше проникнала западната пропаганда.

Методологическите принципи, пресмятания и изводи на футуролозите, които подготвяха общественото мнение, за да приеме концепцията за “златния милиард”, предизвикаха както научна, така и философска критика на Запад. Бяха посочвани методологическите дефекти на модела на Месарович-Пестел даже в технократичното му измерение, силната зависимост на модела от избрани постулати и предположения, предопределени от теорията на неолиберализма - силно идеологизирано, “фундаменталистко” течение в политикономията.

На 1 май 1974 г. Генералната Асамблея на ООН прие “Декларация за установяването на нов международен икономически ред” и съответстваща й “Програма за действие”. Както пише А. Печеи: “Това е социалнополитическа революция на бедните. Тя ще набира сили, движена не толкова от едни или други само идеологически положения, колкото от гнева, възмущението и протеста срещу несправедливостта. Милиарди хора настойчиво ще искат преразпределение на властта, богатствата, доходите. Невъзможно е да се предскаже какви именно форми ще приеме по-нататък това движение, и каква ще бъде реакцията спрямо него на благополучните страни, смаяни от натиска и непритежаващи единна тактика на действие. Но може с увереност да се твърди, че тези революционни процеси не могат да бъдат спрени и че най-бурните събития ни предстоят”.

За изследване на възможните пътища за решаване на проблемите през 1974 г. беше започнат проектът на ООН “Реорганизация на международния ред”. Този проект беше оглавен от лауреата на Нобеловата награда по икономика Ян Тинберген. В доклада “Реорганизация на международния ред”, публикуван през 1976 г., се предлагаше в продължение на 40 години да се съкрати разрива в доходите между бедните и богатите от 13:1 до 3:1 (3:1 - пределно допустимото съотношение между богатите и бедните райони в тогавашната Европейска икономическа общност). Или пък, което беше по- реално, поне до съотношение 6:1.

В доклада на Международната комисия към ООН по околната среда и развитие “Наше общо бъдеще”, подготвен през 1987 г. и който стана основа на концепцията за устойчиво развитие до 1992 г., беше направен извод, противоположен на концепцията “граници на растежа”: “Ние сме способни да съгласуваме дейността на човека със законите на природата и да постигнем всеобщо процъфтяване”.

Победата на Запада в “студената война” и ликвидирането на блока на соцстраните, а после и на СССР кардинално промениха ситуацията. През 90-те години започна интензивна подготовка на западния гражданин за приемане на изглеждащите диви до вчера идеи. Главни инструменти на тази подготовка беше нагнетяването на страх и същевременно пропагандата на уж непреодолимата военна и икономическа мощ на Запада.

Основен източник на страх станаха размножаващото се с невероятна скорост и също толкова бързо обедняващо мнозинство на жителите на страните от “третия свят”. На жителите на Запада изкуствено се насаждаше “синдромът на обсадената крепост”, който нерядко стигаше до състояние на психоза. По думите на новия президент на Римския клуб, ситуацията е станала по-лоша, отколкото преди 20 години, жителите на Запада “все повече се превръщат в гето, което обкръжават възмутени, готови за бунт орди от гладни, неграмотни и безработни”. Президентът потвърждава старата мисъл: “В днешната си форма демокрацията едва ли е пригодна за решаването на предстоящите задачи”.

Американският философ А.Тофлър в книгата си “Трусове на властта” през 1990 г. пише: “Подобно разместване на тектонични плочи преди земетресение, приближава едно от най-уникалните събития в световната история - революция на самата същност на властта”. Накъде се придвижва глобалната власт, отричаща демокрацията?

Ще подчертаем, че същевременно в глобален мащаб се отрича и свободният пазар.
Влиятелният деец на световната политика, съветник на президента на Франция Франсоа Митеран и президент на Европейската банка за pеконструкция и развитие Жак Атали през 1990 г. написа книгата “Хилядолетие. Победители и победени в бъдещия световен ред. Линия на хоризонта”. Тя беше преведена в Русия през 1993 г. под заглавието “На прага на новото хилядолетие”. В нея Атали прокарва същата мисъл: “Ако всички надежди за строителството на новото общество се свързват само с пазара, утре това ще доведе до появата на принципно настроени революционери, които, възмутени от богатството на жителите на привилегированите световни центрове, непременно ще вдигнат въстание”.

Все по-упорито се лансира тезата, че Земята е пренаселена. Атали направо посочва кой е “пренаселил” планетата: “Демографията и неумолимата логика на развитието ще легнат като тежко бреме върху бъдещето на планетата. Около 2050 г. на Земята ще живеят 8 милиарда. Повече от две трети от раждащите се днес жители на планетата ще растат в двадесет от най-бедните страни. След 30 години населението на Китай ще се увеличи с 360 милиона, Индия - със 600 милиона, а Нигерия, Бангладеш и Пакистан - със 100 милиона”.

Цял легион от професори създава тази демографска психоза. Ето заявления на учени от САЩ: “Растежът на населението е главната причина за бедността и днешният му темп е планетарен екопатологичен процес” (У. Хърн, 1990); “С днешното население на Земята, превишаващо 5 млрд., ние, вероятно, вече отдавна сме изчерпали възможността за устойчиво развитие” (Д. Пиментел, 1987). Все по-твърдо се отрича и суверенитетът на народите, и това да владеят собствените си ресурси: “Собственост на човечеството е цялата планета, а не ресурсите, намиращи се в отделните страни. Националният суверенитет не е способен да се справи с такива проблеми, като парниковия ефект, киселинните дъждове или замърсяването на океана” (Хейфец, 1991).

При обсъждането на демографските проблеми стана модно да се споменава т. нар. “блок на Хейфец”, който през 1991 г. публикува статията си “Растежът на населението може да блокира развитие, което би могло да забави растежа на населението”. С помощта на математически пресмятания Хейфец се опитва да покаже, че растежът на населението в “третия свят” е фатален, така че ситуацията за стабилизирането му изисква “нестандартни” външни мерки.

Всички тези твърдения за “пренаселеността” на планетата с бедни (като причина за екологична катастрофа) са абсолютно ненаучни. Но тоталитаризмът на неолибералното мислене е такъв, че практически никой в научните кръгове не рискува да го посочи.


Бележки:

Медоуз Д. Х., Медоуз Д. Л. , Рандерс Й., Беренс Ш. Пределы роста. - 2-е изд.: Пер. с англ. - М.: МГУ, 1991.
Медоуз Д. Х., Медоуз Д. Л. , Рандерс Й. За пределами роста. - М.:Прогресс, “Пангея”, 1994.
Морозов С. Б. Заговор против народов России сегодня. - М.: “Алгоритм”, 1999. - С. 9.
Панарин А. С. Глобальное политическое прогнозирование. - М.: Алгоритм, 2000. - С. 185.
Панарин А. С. Стратегическая нестабильность в XXI веке. - М.: Алгоритм, 2003. - С. 361, 362.
Патрик Дж. Бьюкенен. Смерть Запада. - М.: ООО “Издательство АСТ”, 2003. - С. 149, 150.
Петухов Ю. Д. На руинах Третьей Мировой. Итоги капитуляции и колонизации России. США. Взгляд изнутри. - М.: Метагалактика, 2001. - С. 312-314.
Петухов Ю. Жизнь № 8, или Охота на Президентов. - М.: Метагалактика, 2003. - С. 382-395.
Печчеи А. Человеческие качества. - М.: Прогресс, 1985. - 312 с.
Рудавська Г. Б., Тищенко Є. В. Харчові концентрати: Підручник. - К.: Київ¬ський національний торгово-економічний ун-т, 2001. - С. 177-199.
Сенченко М. І. Латентні структури світової політики. Нариси з конспірології. - К.: МАУП, 2003. - С. 159-163.


Русский мир. Украина 13. 06. 2010