ТАЙНАТА НА ИМЕТО

Наталия Оленьова

превод: Литературен свят

Когато във вестник «Воскресение» се появи първата статия «Русия и пазарът», подписана с «А. Кузмич», читателите бяха потресени. Потекоха писма, в телефона на издателството всеки ден се изливаше поток от най- различни емоции - от възмущение до екзалтирано възхищение. Патриотите приеха статията безусловно. Това беше свеж буреносен вятър, очакван от тях. Мнозина знаеха, досещаха се за нечестната игра на управляващите кръгове, откриваха в печата ту един, ту друг потвърждаващ факт, иронизираха понятието «общоевропейски дом», негодуваха по повод едностранното разоръжаване. Но ето, че се появи статия-документ, съдържаща огромен фактологичен материал с цитати от постановления на ООН, ЮНЕСКО, нашето Министерство на финансите… Както се оказа, Русия цинично я грабят и продават, продават я съзнателно и отдавна. Котка, играеща до време с неразумното мишле, - ето каква беше «дружбата» на развитите капиталистически страни със смазаната от икономически диверсии Русия (СССР).

Една след друга започнаха да се появяват статиите на А. Кузмич: «Пазарът на Русия в светлината на новото законодателство», «Купонът за хляб, или Примка на шията» (подписана А. Кузнецов), «Защо съветските финанси не пеят романси», «Как ни грабят с цените», «Международните «игри» и тайната на Русия» и др. (тук са изброени само статиите, публикувани във «Воскресение», а А. Кузмич печата и в «Домострой», и в «Русский вестник», и в «Советский патриот»).

Написани достъпно, тези статии бяха разбираеми не само за опитните икономисти и юристи, но и за обикновените хора. Те бяха препечатани във всички вестници и списания, където в ръководството бяха руснаци. Руските емигранти ги препечатваха в изданията си зад граница. А голямата преса, намираща се  връцете на неруснаци, се правеше, че не забелязва сензационните разобличения на А. Кузмич.

А читателите на «Воскресение» недоумяваха - кой е този «А. Кузмич»? Учен? Журналист? Защо по-рано не го знаехме? Защо нищо не сме чували за него? Разпространиха се слухове, че «А. Кузмич» е колективен псевдоним. Работи група от съмишленици, може и от… апарата на помощниците на Егор Кузмич Лигачов или Иван Кузмич Полозков. Защо авторите се крият зад псевдоним? От какво се страхуват?

Впрочем, имало от какво. На гонение, рафинирано и разностранно, беше подложен редакторът на «Воскресение» (в края на краищата, издателството-учредител просто закри вестника) А. Батогов, както и директорът на издателството писателят А. Альошкин. В борбата с инакомислещите врагът не се погнуси от никакви средства. Даже от физическа разправа. Ние, руснаците, отдавна е време да издаваме нов вестник: «Вести от селското гробище». Всичко най-умно, ярко и талантливо, което остана от нашия народ след кървавата 1917 година, 20-те, 30-те и следващите години, днес е в опасност. Зверски беше убит видният учен и обществен деец, блестящият публицист Евгений С. Евсеев. Убийците не са намерени. Неотдавна беше заклан лидерът на казашкото движение в Терек А. Подколзин. К. В. Осташвили-Смирнов, председател на Съюза за национално-пропорционално представителство, беше обесен от «неизвестни».

Уви, «смъртта при неизяснени обстоятелства» не подмина и патриота, подписващ се под псевдонима «А. Кузмич». Дойде времето да се каже истината. Всички тези статии принадлежаха на перото на един човек: Анатолий Кузмич Цикунов, велик руски публицист и учен, така и не получил признание приживе.

Съдбата му е трагична, както на всеки талантлив и честен човек в нашата многострадална Родина. Анатолий Кузмич Цикунов е роден на 27 ноември 1933 г. в Смоленск. Баща му загинал на фронта. Майката, обикновена жена, поставяща кръстче вместо подпис, била черноработничка. Момчето научило рано какво е глад. След като  завършил седемгодишно училище, Анатолий заминал в Горки, в морско училище. Станал механик. Работата на Об, в речното барнаулско параходстве позволила на бъдещия учен и журналист да научи много. Той видял живота на обикновения човек в страната с големи северни реки, пълни с риба, видял вековната тайга, откъдето карали  за продажба гората, видял работниците, връщащи се от разработваните находища. Питал се защо сред цялото това изобилие човекът остава унижен и беден! След като се върнал от Барнаул в Смоленск, при майка си, Цикунов отишъл във вестник «Смяна», показал свои разкази, стихове. И станал литературен сътрудник.

Взел с отличие всички изпити в Московския държавен институт за международни отношения, но предпочел да учи в Университета за дружба между народите «П. Лумумба», във факултета за икономика и право.

Университет, аспирантура, кандидатска дисертация. Въпреки това Анатолий Кузмич до самата си смърт живя на самата граница на бедност, на която са се намирали и са почти всички честни руски хора. Той прекрасно разбирал кой е очертал този ареал за нас, но не подозирал, че ще се сблъска с истинска брежневска мафия (днес навлякла кожата на «демократи»)

А тя зорко следяла и следи за всеки талант, който би могъл да се появи на главния път на икономическата наука и политика. Тя го и прогонила от Общосъюзния юридически задочен институт, където работил много години, като «неназначен с конкурс». Обичайната формулировка в такива случаи. Все същата мафия му пречи да започне работа в друго научно или учебное заведение. Последните три години от живота си той се занимава с журналистика и лекторска работа.

По време на командировка в Нижневартовск сутринта на 20 май 1991 г. е намерен мъртъв в хотелската си стая. Смъртта му е подозрителна. Седи в креслото, на масата - сърдечен препарат. Много прилича на демонстрация с готова диагноза.


в. «Русское Воскресение»,  №2, 1991 г.