“ЧЕРНИЯТ” ИНТЕРНАЦИОНАЛ И ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА СВЕТА

Едуард Скобелев

превод: Татяна Любенова

Някога загубих няколко години, за да усвоя огромния масив на 90 на сто от подправената, фалшифицирана литература и “източници” за масоните , а по-късно, в периода на разпадане на СССР, по волята на случая се докоснах до “посветените”, без да им разкривам целите си, така, както и те не ми разкриваха своите.
Смея да твърдя, че масонството, или както го наричат “черния” интернационал, не разполага с никакви особени тайни, с изключение на технологията за психологически натиск над избраната жертва, а така също и системните начини за поразяване на противника, както на нивото на отделните общества и държави, така и в глобален мащаб.
Литературата за масоните се създава, кой знае защо в такъв вид, че преди всичко да зашемети и завладее съзнанието на адепта или на любопитстващия от скука.
Повярвайте, този, който започне да купува и чете цялата тази улична глупост, подготвена с подривна и конспиративна цел - от мадам Блаватска до Йезуитов и Аврех - ще завърши, ако не в психиатрична болница, то ще стигне до необратимо “дефазиране”. Затова трябва да се избират само солидни, проверени автори, без да се потъва в дълбочините, отровени от дяволския сероводород.
Може да се счита за неопровержим фактът, че болшинството адепти на масонството представляват по своята същност нравствено развратени хора. И това е естественото наказание на Великата Природа за наглия опит произволно да пресметнат нейните събития и да и наложат жестоко, противоестествено устройство: преоблаващото малцинство иска вечно да владее съдбата на мнозинството, него не го възпира никакво беззаконие.
Средата на масоните - това е съобщество на педофили, хомосексуалисти и нарциси. Практически всички те са шизофреници. Ще си кажете: за какво е на олигарсите такова “войнство”? Но на тях им е нужно именно такова войнство - хора, напълно скъсали връзката си с реалния свят, подменили националните ценности с “космически” химери, хора, готови на най-ужасни начинания, неспособни да осъзнаят, че те са само “избрани инструменти” в ръцете на висшите ръководители, за замислите на които масонското стадо практически не знае нищо.
Това стадо е доволно от факта, че задоволява своите амбиции и получава своите трохи.
Отзвук от тази велика трагедия на неадекватността виждаме днес и в скандалните събития в САЩ, с тяхната неутолима агресивност и с необяснимите за нормалния разсъдък решения на Европейския съюз…
Неадекватност, морално падение - това са все прояви на суверенното могъщество на Природата, която чрез заслеплението на амбициозните ги води неумолимо към наказанието.
Знаят ли масоните за това? Разбира се, че знаят. Но цялата работа е в това, че сечащият под себе си клона, не може да не го сече: в антиприродният свят действа вече друга логика.
Ето, до тази логика ще се докоснем, очертавайки основните задачи на Третата световна война, отделни епизоди от която се доиграват днес.
Вземайки под внимание, че СССР има мощен потенциал от ядрено оръжие и най-боеспособната армия през 80-90-те години на миналия век, създадена с героичния многогодишен труд на съветските народи, световното задкулисие най-напред създаде “нова” технология за поразяване на противника - без непосредствена размяна на ядрени удари и сблъсъци на армии. С други думи, тя действа коварно и хитро, вследствие на което съумя да създаде превес в силите в решаващите етапи на новата война.
За решаването на тази задача бяха задействани средствата за масова информация на целия Запад, за разпадането на СССР работеха разузнавания и “петата колона” вътре в страната, като активно се използваше националистическата и сектантска пропаганда. Ще посоча като пример, че популярната някога “теория на конвергенцията”, в значителна степен приспиваща бдителността на защитните служби в СССР, беше в действителност една от подривните разработки на ЦРУ. В рамките на нейната реализация бяха проведени повече от 100 международни конференции, подготвени повече от 2000 статии в периодичните издания в целия свят, проведени стотици срещи с ключови фигури на съветския партиен, външнополитически, военен и научен елит.
Общо за разрушаването на СССР са били похарчени през 1975 - 1990 г. повече от 5 трилиона долара, огромни средства, чрез които беше приведен в действие гигантски апарат за поразяване.
Малко известни са сега конкретните причини за фазите на загниване в политическата система на СССР. Но е напълно ясно, че в недрата на висшия елит агентурата на “черния” интернационал, заемаща нерядко водещи позиции, е нанасяла удари с пълна сила. Главните средства за осигуряване на необходимия курс бяха силовото отстраняване на непокорните и вече ненужни личности и подкупи, възлизащи на колосално количество долари, далеч не винаги имащи връзка с нелегалните наркотрафиканти, преминаващи през територията на СССР.
Важна роля изигра и обстоятелството, че след смъртта на Сталин, на вълна “разобличаване престъпния режим”, КГБ беше отстранен от наблюдение на поведението и действията на партийните началства. Този, който е прокарал това решение, безусловно е знаел с какво ще завърши то.
Повечето партийни лидери, висши военни чинове и ръководители на различни служби в КГБ, изпаднали в летаргия и пиянски гуляи, не са имали никаква реална представа за надвисналата над страната опасност - те са били такива еснафи, като тези на самото дъно на обществото, те са били необходими именно такива - “преживящи”, безгрижно жертващи интересите на народа и прехвърлящи отговорността на “висшестоящите”.
Нерядко се твърди, че повечето съветски чиновници (включително и партийните) са били порядъчни и честни хора. Наивни и късогледи - да, но честни и порядъчни, особено във висшите ешалони в Москва и съюзните столици - едва ли. Всички те, грижейки се за своята кожа, участваха в подмолната борба, изтощавайки съзидателните възможности на държавата, лицемереха и се подмазваха пред началството - за каква чест и порядъчност може да се говори тук?
Резултатът е налице, затова и не може да се спори по този въпрос. А изключенията - не са в сметката, защото те върху нищо не повлияха: с пръсти да задържиш реката, както е известно, е невъзможно.
Особено стремителен разпад и израждане на елита стана през горбачовите времена с техния лозунг за “лично оцеляване”, свалящ всякакви бариери на морална отговорност. “Спасявай се, както можеш!” - такова беше коварното кодиране с цел саморазрушение. “Който спаси себе си - спасява всички!” Но, уви, хората , мислещи само за себе си, автоматически обрекоха страната и обществото на позорна гибел.
Главната цел на Третата световна война беше разрушаването на социалистическия лагер и СССР. Пиесата, наречена “Рай за народите” бе свалена от световния репертоар. Западът много бързаше: той беше вече на границата на пълното изчерпване на ресурсите си, използвани за “противоборството на двете системи”.
Съпътстващите цели - създаването на еднополюсен свят, тласъкът към завършване на процеса на глобализацията, легализирането на Световното правителство и свеждането на националните държави до номера на региони в зоните на тотална “интеграция”, а техните култури - до фолклорно-музеен резерват при пълното тържество на “американската” масова култура.
На всеки от етапите на силова трансформация на света главните архитекти на събитията щателно отчитаха “главния враг” (инакомислещия), върху когото се хвърля цялата пропагандна машина, зомбирайки масите и отвличайки ги от осъзнаването на историческите реалности.
На сегашния етап това са “терористите”, сред които могат да бъдат зачислени всякакви неугодни хора и даже народи и държави.
Може би след време ще научим, че кървавият котел в Чечня бе планиран много години преди отхвърления поход на “федералите” в дудаевския Грозни - необходимо е било да бъде осигурен необратимият характер на преврата, да се сплаши Русия и, в крайна сметка, да бъде заставена отново да послужи в качеството на главен резервоар за пушечно месо за претворяване в живота на новите епохални “интернационални” проекти.
Възможно е (и то много скоро), да бъдат подготвени, и то не едно, огнища на внезапни “национални бунтове” и натрупвания, които ще се появят в най-критичните моменти.
В едно няма съмнение, че всички тези замисли са координирани със събитията от 11 септември 2001 г. , когато наивните “фанатици на свободата” - ислямистите - извършиха таран срещу високите здания на Световния търговски център, подчинявайки се на получена анонимна заповед.
Ще научим всичко, когато вече ще е твърде късно: всичко е засекретено и емисарите и на едните, и на другите сили сега са се окопали навсякъде - това са хора от различни политически лагери, различни националности, различни вероизповедания, с различни приспособленски способности, но непременно зловещи и коварни разрушители, непременно разединители, непременно “уважаващи себе си”, непременно “демократи”, не търпящи самостоятелното мнение на който и да е опонент.
Колко в света вече се разпростира глобалистичното минаване на всякакви граници, е видно от това, че плахите заявления от ръководството на Приднестровието и Абхазия да окажат помощ на Южна Осетия в случай на агресия от страна на режима на Саакашвили, поддържан от натовците, е оценяван на Запад като планиран акт на “транснационален тероризъм” и съвсем сериозно призовават към “предупредителни удари”.
Общото за Третата световна война е, че тя трябва да доведе до победа на икуменизма, тоест - обединяване на всички религии под общото ръководство на “надрелигиозния” Архитект, който “почиства” територията на театъра на активните действия преди да се нахвърли срещу “фанатичния Изток”, където в смътна мъгла се мяркат милиардният Китай и милиардната Индия. Какви са там интересите на глобалистите, вече отдавна обявили, че земната цивилизация няма сили да издържа 5-6 милиардно население, че е достатъчен само един милиард?
В секретните разработки на масонските “изследователски центрове” говорят вече и за 300 милиона, и даже за 80 милиона жители на Земята, които ще “останат живи”, за да пренесат по-нататък глобалистичния “факел на разума”. За чия сметка и за сметка на какво ще се направи “планираното съкращение” на световното население?
Този чудовищен въпрос не трябва да се измества от съзнанието на нормалния, но засега наивен човек с неговите несмешни и смешни безпокойства за наема, пробитите ботушки на сина и мечтите за любовни приключения на плажовете в Турция…
Вървим към това, че всеки ръководител на държава, освен гражданския паспорт, ще има и жетон с номер от Архитекта и раболепно ще изпълнява всички негови заповеди.
Днес Белорусия е една от малкото страни, където официално се поддържат съзидателната класическа култура и нравственост, където израждането на чиновничеството се удържа от властната ръка и авторитет на Лукашенко. Но могат ли да се съхранят народно-демократическите критерии в света, където множество охранени и напълно здрави хора вече стоят в позата на просители пред наглите емисари на “черния” интернационал?
Разбират ли хората значението на героичния характер, защитаващ световната култура и истинската йерархия на човешките ценности? Няма ли да го изложат, да го предадат “съмишлениците”, съзнанието на които, безусловно, може да бъде пробито от непресъхващите потоци от инсинуации и измислици?
И накрая, разбира ли трезвомислещата общественост на Запада тази невъзстановима щета за човечеството, която би била нанесена, ако олигофрените с безбройни звезди върху фраковете успеят да “закрият” такива независими държави като Република Белорус?
Да, храбрите глобалисти добре ще заплатят на лакеите, които ще оставят, за да ги обслужват. Но лакеите ги очаква съдбата на бройлерите, дажбата на които също е установена толкова “научно”, колкото и сроковете на тяхното клане. Не споменавам за угризения на съвестта - лакеите нямат съвест.
Човечеството се е разделило в днешната “епоха на глобализма” на такива, които разчитат да получат сито, но кратковременно “бройлерно гражданство”, и на такива, които загубата на националната култура и националната самостоятелност остава напълно неприемливо.
Трябва да се подготвим за отбрана и защита на своите национални интереси още днес, защото глобализмът вече настъпва и в човешкия кокошарник вече са хвърлени и чума, и наркотици, и окултистка еуфория…
Не си струва да се успокояваме с това, че всичко казано в тази статия е преувеличение. Напротив - аз съм пощадил нервите на читателя.
Нашите неприятели, когато ги хванат на местопрестъплението, обикновено, макар и хитро оглеждайки се, твърдят, че това е “параноя”. За “параноя” е обявено отстояването на своите интереси, а такива не трябва да има никой в епохата на глобализма…
От библейски времена негодниците прехвърлят всичко от болната на здравата глава, за да могат по-точно да я отсекат…
Но не всички са зомбирани. И на Запад се срещат честни хора, които така или иначе вървят по следите на истината.
Беше време, когато се опитвах (разбира се, безуспешно) да дам някаква трактовка на романа на Джордж Оруел “1984″. Сега в САЩ, както съобщават, е забранен, най-вече в Тексас, този роман, десетилетия използван като най-важен идеологически таран срещу СССР!
Оказва се, че събитията, изобразени от автора-пророк, имащ достъп до някои скрити страни от живота на Запад, напълно възпроизвеждат духа и смисъла на последните глобалистични “трансформации” в САЩ: под предлог за безопасност и предпазане от терористите, в страната е взето под контрол цялото общество и най-малкото политическо инакомислие в САЩ се подхвърля на истерично изкореняване. В действителност Америка надмина всички фантастични схващания за тържеството на насилието над свободата и правдата. И “новият ред” е еталон за всички останали. Той ще бъде внедрен навсякъде. И вие виждате, че той се внедрява вече в някои страни от “постсъветското пространство”…
Традиционното деление на света на противостоящи си класи вече отдавна се възприема като повърхностна схема: силови действия предприемат вече не класите и не техните представители, а стоящите над тях “извъннационални сили”. Те задават пулса на геополитическото противопоставяне.
Преди човек смяташе, че интересите му автоматично се изпълняват от висшето ръководство на страната. Сега е ясно, че обществото не може да довери правата си на каквото и да е ръководство, защото във властта активно се промъкват кланове, които вече обслужват интересите на “черния” интернационал, а интернационалът никога не допуска “обратен ход”.
С увереност и оптимизъм гледам на тези страни и нации, които отказват безусловно да признаят диктата на глобалистите и да участват в новата инквизиция - изкореняването на така наречените “терористи”.
Световната култура ще устои, макар че кризисни обостряния, разбира се, не са изключени. Реализмът в световното развитие така или иначе ще възтържествува, ако ни е съдено да живеем. В противен случай всичко ще потъне в нов средновековен мрак с неговите безбройни “вещици” и “очистителни огньове”.
В защита на свободното световно развитие, несъмнено ще внесе свой дял и сравнително младата, но динамична белоруска нация, която доказва, че е способна на адекватна ориентация в историческото пространство и притежава непреклонна суверенна воля, че тя е прозорлива дотолкова, та да не позволи да бъде задушена от натрапените беззакония под прикритието на свещения закон.
На ограбения, слаб поради нестабилността на положението си, изплашен от всекидневните ужаси на действителността човек стихийно му се иска да се запази от всички напасти - да ги преживее.
Но той ще ги “преживее” и на следващия ден, разглеждайки какво се е създало, ще се прокълне за това, че не е защитил своя народ, когато още е имало такава възможност, защото и тази възможност си е отишла.
Колко нещастни хора са изгаряни от огъня на безкрайната и безпощадна тъга от съзнанието за своята слабост!
Но нека никой не се съмнява: колебанията на подлостта са временни, пътят към честта и героичния подвиг - вечен, докато в човека е запазена макар и капка достойнство.
Някои от “учителите” ни нашепват , че “Божието дело се твори и от сатаната”.
Но това са хора, които са отровени от своето празномислие или невежество, дори и да не са замесени в подпомагане на “черния” интернационал.
Всички богове и религии ясно разграничават Доброто от злото. И боговете, и религиите осъществяват своето свято дело до този момент, докато не попаднат в бесовската “диалектика”.
Няма нито полудобро, нито полузло за нашия морал, има единствено или Добро, или зло.
И всички ние изпълняваме своя дълг и предназначение на земята, когато дори и “безразсъдно” се подчиняваме на съвестта си и служим единствено на Доброто, изравняващо всички народи и всички хора пред Великата Правда на Живота.


“Наш съвременник”, №12, 2006 г.