МАРС

Пламен Павлов 

МАРС

Чудовищни кратери
камъни
камъни
облаци прах
две луни
с ужасни имена.

Свети студено далечното слънце.

Каналите на Скиапарели
Лицето
Пирамидата

Бредбъри, Бредбъри…

Чужд свят.

Човек съм
искам да облагородявам,

създаването дреме ври крещи
напира
в генетичната ми памет

на човек -
подобието на Създателя -

и неспокойната фантазия твори
от този мъртъв чужд абсурден свят
нов свят!

И все забравя как без жал убива
своя.


ДЕЦАТА НА СВЕТА

Преди няколко часа
в забавния безкрай на интернет
видях снимка
на три убити деца

три деца, убити
преди няколко часа -

три малки живота
три малки свята
по-грамадни по важност
от смисъла

на целия свят -

загинали в сектора Газа
от епидемия в Уганда
от цунами в Индонезия

от стрелба в Мианмар
от пожар в някаква циганска къща
край София -

има ли значение къде и как
умират деца
в третия, втория, първия, двайсет и първия свят
в двайсет и първия век…

И докато деца гладуват на тази планета
друга част
от същото човечество

затъва в коледните намаления
автомобилните задръствания
неясните тревожни перспективи
на финансовата криза

доставките на газ
ефикасността на диетите
крахът на идеологиите…

Вали сняг и е толкова е хубаво -
почти
колкото детската вяра
в Дядо Коледа.


АНТИПРОГНОЗА

Няма да вали
дъжд, сняг, градушка,
няма да е горещо,
нито пък студено,
тихо, ветровито,
още по-малко умерено облачно,

няма слънцето спряло сърдито
да пече,

няма новолуние,
защото няма и луна,
звезди, планети и астероиди,

няма никакви
молекули, атоми, елементарни частици,

не се е състоял и никакъв
генезис,
не се очаква никакъв
апокалипсис -

казано още по-елементарно,
няма го и нищото -

Бог не е сътворил света,
може би се двоуми,
обмисляйки
своето подобие

и в момента е зает изцяло
със създаването
на любов към ближния.


КАРАВЕЛАТА НА АДМИРАЛА

В утробата на онова
огромно чудовище - “Боинг - 747″,
човек е малък
и същевременно могъщ
по някакъв небрежен начин.

Обядваш, бъбриш и убиваш
времето
с отнесен поглед
в страхотните тела на стюардесите

и ето, че за някакви си девет часа
прелиташ днес над пътя на Колумб…

Боже, колко е малка Земята,
колко бил силен човекът…

А в същност няма
никаква надежда
да зърнеш каравелата на Адмирала,

оная вехта гниеща черупка,
понесла
една бездънна вяра
в нови пътища.