СРЕДНОВЕКОВНИ НРАВИ
СРЕДНОВЕКОВНИ НРАВИ
Върви кралицата сред дворцовата гмеж,
демек - демократично се придвижва пеш.
А лавроносни царедворци в сладък хор
я славословят и докарват до фурор.
Но ето, че сред светската гълчавина
изниква старче - като чувство за вина.
Ах, как куцука то с протегнати ръце -
ръждив кинжал за милосърдното сърце!
Милейди щедро му подхвърля пукнат грош
и се провиква сред безсрамния разкош:
„Прибра парата. Сигурно е сатирик -
дори и с думичка не ми благодари!”
Въздъхва просякът: „Уви, ще бъда прям -
нима не виждате, че аз съм глухоням?”
И с два-три скока, свойствени за младежта,
изчезва глухонемият старик в гмежта…
УДАВНИКЪТ
Удавникът с тяло изпънато
сред бездната търси опора
и тъкмо поема към дъното,
съзира спасителен кораб.
Но що за житейска ирония -
доплувал до сетния заник
на твоята лична агония,
да бъдеш спасен от “Титаник”!
КОСМОПОЛИТНА ПЕСЕН
Когато някой с дума остра
сърцето ти улучи
и ти, отправил взор към Господ,
завиеш като куче,
поспри, недей увесва нос -
бъди бамбуча!
Когато в кост опрял е ножа
и ти пустосваш звучно,
па те възседне тлъст велможа
с осанката на Дуче,
поспри, недей да ставаш лош -
бъди бамбуча!
Когато сбърчиш потно чело
над бобеца подлучен
и зачертаваш с кръст дебело
животеца си скучен,
поспри се, дявола те взел -
бъди бамбуча!
Аз съм българин, обучен
да се хваща за зелено.
Манго, долари, бамбуча -
първа радост са за мене!
САТИРИЧНИ ОРЪЖИЯ
В битката за истините прости
литват думите на местния зевзек -
залпове от флот ракетоносци,
поразяващи ви с гъделен ефект.
Скобите (два ятагана остри).
Запетайката, о, тя е спусък мек.
Многоточията… са откоси…
А тирето - шпага на стратег.
Точки две: чифте мълниеносно.
Удивителната! Бомба! И фишек!
Питанките? Имаш ли въпроси?
Чакай бумеранговия им ефект!
Точка. Черна. Сам си я изпроси.
И усмивчица. За Бог да прости.
