ГАВРОШ – ХХІ ВЕК

Васил Иванов

ГАВРОШ - ХХІ ВЕК

Блестят огромните стъкла.
Пъстър свят зад тях живее.
И слагам тъмни очила,
че иначе ще ослепея.

Там стоки всякакви,безброй,
една връз друга се катерят.
Готови са да влязат в бой-
по-видно място да намерят.

Очите ми да бяха сто,
не мога всичко да обхвана.
Че няма празно тук место-
от пода пълно до тавана.

И чувствам как се разпилявам.
Отвред крещят ми:,,Мен купи!”
До молекула се смалявам,
че тука нужни са пари.

На джоба дупка сякаш имам.
Не мога купи и боза.
Къде тогава се навирам
и блещя се като коза?

Какво от туй, че зад стъклата
се кипрят всякакви съблазни,
когато празен е стомахът
и нещо във очите дразни.

Зад мен вратата ядно хлопва:
,,Я, ходи нейде да пасеш!
Пред мен глупако не притропвай.
Побързай, да се изметеш!”

Събирам сетни сили.Тръсвам
пренебрежително глава.
Като Сократ и аз изръсвам:
,,Ненужни са ми тез неща!

Какво остава на бедняка
във този свят така суров?
Да метне бързо примка яка
или да стане философ.


ЛИРИЧНО

Небрежно легнал на асфалта,
аз слушам песен на щурче.
Не ми е нужна катафалка,
а просто тъй ми е добре.

Дочувам стъпки покрай мене,
заобикалят отдалеч.
Най-малко пък за тях ми дреме
или за тъпата им реч.

Така добре съм се наквасил
с авери в близкото кръчме.
Изпихме осемнайсет каси,
нацепих се като бичме.

След малко ще се поизправя.
Не ще да е аламинут.
Аз вярната посока зная -
притрябвал ми е азимут.

Жената в къщи ще ме чака
със нежни думи на уста.
На прага ще стои - горката,
ще е с разрошена коса.

С точилка тя ще ме погали
като с полицейска палка
и сипейки безброй похвали,
ще ме завие с изтривалка.

Но чувам писък на спирачки,
припряно хлопва се врата
и две ченгета с твърди крачки
ме вмъкват в тяхната кола.

Къде ме водите, бе, хора?
Пак в изтрезвителя? Не ща!
Аз тъкмо тръгвах да си ходя,
но се препънах във нощта.

Какво, оплакване ли има?
Жена ми е така добра.
Потупвам я, но през година
и само леко при това.

За днес ли? Нещо ми се губи.
От бой е щяла да умре?
Почакайте - защо сте груби?
Аз знам правата си добре.

Сега пък среща с прокурора?
Закона ли съм нарушил?
Години колко? Във затвора!
Изглежда съм попрекалил.

Бе, все на мен ли ще се случи!
Какъв е този лош късмет?!
Ех, доста кофти се получи,
а нежен съм като поет.

Жена ми, впрочем, не разбира
лирическата ми душа.
И виж какви ми ги сервира.
Е, как да не я удуша?


РАШКО ,,МЕТАЛИСТА”

Мене, бате, ме наричат Рашко ,,металиста”.
Работата - специална, трябва да ти стиска.

Краднем кабел, краднем жица, спират телефони,
токът почне да премигва, някой ни подгони.

Бягам, рипам през дувари. Ех, душа юнашка!
Откъде се вземат тия с палка и фуражка?

Аз факир съм, да го знаеш, гледат ми петите,
ако почнеш да се маеш, щракват букаите.

Малко страх, а после, бате, хвърляме гюбеци.
Тъй живота го разбирам - песни и кючеци…

Ти недей ме гледа странно, че съм толкоз малък.
Занаята знам отрано, борим се за залък.

Казваш,бате, да работя? Малко съм се учил.
Аз, при още десет братя, ценз не съм получил.

Я, вземи да ме почерпиш две студени бири.
Нека бачкат будалите, там недей ме дири.


РИЦАР

- Ненагледна Дулсинея,
тук е твоят рицар смел!
Да говоря не умея,
но готов съм за дуел.

Изпотрепал съм десетки
великани в страшен бой.
Изхабих безброй подметки,
в твоя чест да съм герой.

Счупих копието, шлема,
но повярвай, със ръце
в миг готов съм да превзема
цяло стадо със овце.

Вчера ми се поопряха
мелници, с противен нрав,
и без малко не ме смляха,
ала виж - почти съм здрав.

Вярно, с празна съм кесия,
но на правдата гарант.
За бедняците - месия.
Ей, попитай Росинант!

Чуй сърцето ми, любима,
името ти как шепти!
И докато мен ме има,
то за тебе ще тупти!

- Ти си толкова комичен.
Жалко, че си хубавец.
Но си страшно архаичен,
въпреки, че си храбрец.

Рицарю, пропусна шанса,
че честта не се яде.
Фаворит е Санчо Панса -
хитър, тарикат, краде.

Аз не съм ти стара чанта,
лесно да ме поднесеш.
Хайде, тръгвай с Росинанта,
по полята да пасеш!


САПУНКИ

Затъпяваме бавно, неусетно почти,
по-невидимо аз, много видимо ти.

Пускаш ента програма. Все сълзи и въздишки,
и нещастници двама,то роднини и близки,

омотани съдбовно като свински черва.
Кой какъв е? О, Боже, можеш трудно разбра…

Бомбардират ни здраво и от всички страни.
Оглупяхме направо, изпростяхме дори.

Най-отчайващ е тук един друг сериал,
в който всеки от нас ще не ще е играл.

И в момента се снимат нови серии сто.
Все познати герои, с постоянно место.

Здраво стиснали стола, да го пуснат не щат.
Там каква да е роля, но да бъдат на щат.

Обещания щедри, само мляко и мед…
И в предизборни листи все се тикат напред.

Аз от тази сапунка съм така омерзен…
Телевизора спирам. Баста! Стига! Без мен!


ФЛИРТ

Следобедно слънце - риж котарак,
свит на кълбо мързеливо.
Пораснали сенки, тъмнеещ шубрак.
Погледи - вино пенливо.

Секундни усмивки, уж без адрес,
малка невинна закачка.
Загатнат нехайно полуинтерес -
престъпник, хванат във крачка.

Внезапно :
- Аз тръгвам.
- Ами, добре…
Разбит и объркан тотално.
- Идваш ли ?
Вдигнато леко перде -
бяло байраче фатално.


ЛАНСЕЛОТ

Кралицата под масата ме рита.
Усмихвам се, че уж е много гот.
Изтрайвам я, нали съм фаворитът-
греховно е да бъдеш Ланселот.

И крал Артур страхотно ме обича,
за него в битки лея кръв и пот.
В турнирите все името ми срича -
досадно е да бъдеш Ланселот.

А рицарите нещо се нервират
и пай ми стягат мръсничък комплот.
Със погледи кръвнишки ме фиксират -
опасно е да бъдеш Ланселот.

На Мерлин оскубах му брадата,
спечелих си я честно на белот,
но знам, че са му мръсни номерата -
фатално е да бъдеш Ланселот.

Сплетни, интриги…Искат ми главата…
Не ще устискам дълго в Камелот.
Довечера приготвям си торбата,
че писна ми да бъда Ланселот.


НАГРАДА

Празнуваха последната победа.
Главата на сразения им враг
висеше на синджир под гредореда,
забила поглед в каменния праг.

От бойни песни залата кънтеше.
Под масите пък - не един пиян,
че виното си кралят не скъпеше,
изпи се близо среден океан.

Развличаха се почетните гости
с парливите шеги на дребен шут.
Замеряха с оглозганите кости
нещастника, с усмивката на луд.

Ала когато кралят се изправи
с поклащане, за следващия тост,
короната му пирует направи
и цопна във съда със мазен сос.

Притича шутът, бръкна със ръката,
извади я, с ръкав я подсуши.
- Величество, май пречат й рогата,
да се крепи над Вашите уши.

И шумната гълчава мигом секна.
В душите настани се гузен смут.
Тълпата несъзнателно приклекна.
Пиян ли беше глупавият шут?!

А кралят много бавно се обърна
и виждаше се - беше изтрезнял.
Наведе се, в очите му надзърна.
Разбраха всички, че е побеснял.

Извади той за миг ключенце малко,
показа го на гостите подред.
- Ти лъжеш се, заключена е, жалко,
заключена отзад, а и отпред.

Не се терзай за своята кралица,
тя няма как с рога да ме краси.
Във клетка е вълшебната й птица,
не може никой да я омърси.

И аз те поздравявам, шуте верен,
ти в глупостта направо си велик.
Наградата за своя хумор черен
ще си получиш в следващия миг.

Разголи той смутената кралица,
и пояса железен разкопча,
и шутовата глупава главица
с това бижу внезапно увенча.