Васил Иванов

Камъните на замъка бяха обвити в бръшлян, лишеи, мъхове и страховити легенди. Селяните шепнешком си разказваха страшни предания за обитателите му. За среднощни писъци, изчезнали хора и кървави оргии, но нищо не можеше да се докаже. Оставаха само догадките, страхът и залостените при пълнолуние врати. Казусът:,,Невинен до доказване на противното” важеше с пълна сила. Обитателите на замъка живееха съвсем нормалния живот на потомствени аристократи. Земите около него бяха плодородни и им осигуряваха разкошен живот, а на селяните - сносно съществуване. Семейството вампирясваше по време на пълнолуние, но бе дяволски хитро и не оставяше никакви следи. Вярно, че изчезваше някоя млада селянка, тръгнала за вода, или отишъл за дърва младеж, но после ги намираха я удавени в реката, я в гората, разкъсани от хищници.

——————————

Нещо ставаше с него. Не бе се чувствал никога толкова зле. След поредното пиршество, в което основно меню бе топлата кръв на едно пастирче, всички спяха доволни и сити: баща му - старият граф, майка му - графинята и петте му острозъби братчета. Спеше и онази дъртофелница, баба му, от чиято уста стърчеше като самотен зъбер един единствен кучешки зъб. На него му беше лошо. Всъщност, лошо е слабо казано. Беше му адски гадно. Сякаш сто усойници се връзваха и развързваха в стомаха му. Изпитата на вечеря кръв, примесена с доста голяма порция стомашен сок, се връщаше по обратния път и на фонтани изригваше от устата и носа му.
Омазан и оплескан до ушите, се дереше над сребърното нощно гърне, като повечето пъти не можеше да го уцели. Ушите му пищяха и цялата стая се въртеше пред плувналите му в сълзи очи. Накрая, изнемощял и треперещ, се довлече до мечата кожа пред камината и заспа спокойния сън на осъден на смърт, който очаква на зазоряване да бъде убит.
Сутринта, се събуди като след тежко препиване, макар че не можеше да прецени дали е така, защото бе само на дванадесет години и никога не бе слагал и капка алкохол в устата си. Главата го цепеше, стомахът му все още протестираше, но по-слабо, а от вонята около него би припаднал и пор-вдовец.
Цяла седмица след това бе като дрогиран. Не му помагаха напоените с оцет кърпи, с които го увиваше майка му, а още по-малко магиите на еднозъбия бабек. Накрая, как да е, се пооправи. Известно време в главата му се въртеше някакъв ветропоказател, но и това отмина.
Дните се заредиха пак по стария начин и само мисълта за приближаването на новото пълнолуние, го изпълваше с тревога.
В късния следобед,преди падането на мрака и луната да се облещи с цялата си заобленост, видя,как двамата му по-големи братя довлякоха едно разрошено и с разкъсана риза момиче, чиито очи диво се въртяха в орбитите си и в тях се четеше неземен ужас. Беше здраво овързано, със запушена уста и когато го влачеха към подземието, петите му глухо тупкаха по каменните стъпала. От мисълта за топлата кръв стомахът му взе да изпраща позивни, нещо се надигна към устата му и запушвайки я с ръка, побягна на където му видят очите.
Беше се свил в една от стаите и с нарастваща тревога наблюдаваше удължаването на сенките. С настъпването на мрака, венците започнаха да го сърбят непоносимо и вече осезаемо чувстваше издължаването на кучешките си зъби. В главата му, като изплашени гълъби, се блъскаха безброй мисли, една от друга по-еретични.
Накрая събра смелост, тихо се промъкна във влажното подземие и пропълзя до овързаното като денк момиче. Прошепна му нещо, след което го развърза и го поведе навън.Тичайки, изминаха доста голямо разстояние по посока на селото. Вече бяха в гората и храстите ги шибаха в лицата, но те не спираха. Изскочиха на една поляна точно тогава, когато от един облак луната се показа жълта и ярка като вълче око. Почувствал нещо да се надига в него, той блъсна момичето напред и виейки, побягна в друга посока.
Не знаеше колко време е тичал. Гората отдавна бе останала зад гърба му. В един момент краката му се оплетоха и земята рязко го дръпна към себе си. Главата му се удари в нещо голямо и твърдо.Нещото се разцепи с трясък. Сърцевината на узрялата диня се размаза по лицето му. Намираше се в селския бостан. С мъка освободи краката си от ластуните, изви очи към небето и воят му се понесе протяжен и тържествуващ. След това се наведе, сграбчи едната половина на сцепената диня и лакомо заби острите си зъби в нея.
Бе станал вегетарианец.