ВМЕСТО РАН БОСИЛЕК

Маргарита Зидарова

Много време мина, сядам да ти пиша. От една година, знаеш, журналист съм, ала едва вчера шефа ме изпрати интервю да взема аз от депутатите. Влязох в парламента, гледайки под вежди. Как да разпозная кой е най-надежден? Най-подир си викам, няма да се мотам, интервюто вземам ей тъй, напосоки.
Въпросите бяха за нашта история - първолак да питаш, ще ти отговори!
-Драги господине, знаете ли нещо Вие за Кубрата? И че сто империи къпеха го в злато?
-Злато ли? Отричам! Не съм вземал подкуп! Не, че не обичам…
-За Кубрат Ви питам. И за Аспаруха…
-Ходил съм в Силистра. Зиме страшно духа! Не можа ли тоя, да разгърне свитък малко по-надолу, къмто Анадола?
-Знаете ли Вие, оня, хана нашия, дето след победа, череп му е чашата? На крадеца, който режел е ръцете? Ковейки законите, вграждал си сърцето…
-Варварски закони! Затова Европа пак ще ни прогони, пак ще се омотаме!
-За Борис тогава нещо ми кажете, че нали и Вие с буквите четете.
-Имаме компютри със латински знаци, с Кирилица пишат само първолаците.
-А за Самуила, за Асен и Петър? Нищо ли в колежите Вие не прочетохте?
-Изпитите взел съм си. Взел съм си ги всичките, ала доста скъпичко струваха шестичките!
Гърлото ме стяга. Господи, помагай! Може би за робството нещичко пък знае…
-Я, каква е тая? И какво възкръсване? Робство, знаем няма. Имаше присъствие. А хайдути разни, четници, воеводи, бунеха главите само на народа. Лошо ли му беше, че реши кючеците да смени със песни за смърт и обесени? Да превземат кораби - тези, на Европата, а пък после, моля ви, били патриоти!
Може пък за воините нещо да ми каже - знамената, бойните, нали ги опазиха!
-За какви войници, за какви наследници, че от догодина те ще са наемници! Ха! От тебе лъха май национализъм? Стига с тоя вашия евроскептицизъм, към Европа, знаеш пътя сме поели, а пък той от нас народа ни разделя.
Как ли да му кажа, драги ми Смехурко, в собствено хотелче, хем току до плажа, лесно се живурка. А народът смята, знаеш, десет пъти тока ли, водата, хляб ли да си купи…
Ако неслучайно, пари не останат, нека ме последва - да хванем Балкана. Те, без туй, не знаят нищо за хайдутите, нека се възползваме и да ги издухаме!
Зная, че ще дойдеш и ти с назе, друже. Всеки, който иска, страшно ни е нужен!
Поздрав най-сърдечен: твой приятел вечен!