Виктор Глебович Верстаков (р. 1951) е руски писател. Ражда се в семейството на офицер. Завършил е Военноинженерната академия „Дзержински” (1975). В периода 1980-1989 г. е със съветските войски в Афганистан, полковник от запаса. Бил е член на КПСС. Работил е като началник на военно-художествената студия на писателите към Министерството на отбраната на РФ, заместник-главен редактор на ежеседмичника „Литературна Русия” (1996-1997). Сборници с поезия: „Традиция” (1975), „Сърца и звезди” (1978), „Инженерен батальон” (1979); „Гори град Кандахар” (1989), „За твоята неизвестна любов” (1999). Книги с публицистика и проза: „Офицерски звезди” (очерци, 1980); „Там, в Афганистан” (очерци, 1981); „Афгански дневник” (1983, 1991); „Песента на Вероника” (очерци за съветската армия и флот, 1988); „Прости за раздялата” (повести, 1991). Написва редица „афгански” песни по свои стихове. Член на Съюза на писателите на Русия и ръководството му (от 1999). Награден с ордени и медали, вкл. медал „За укрепване на бойното единство” (2000). Диплом на Министерството на отбраната на СССР (1983), награди на списание „Наш съвременник” (1992), „Традиция” (1995), ежеседмичника „Литература Русия” (1995), както и награда на името на Ал. Твардовски „Василий Тьоркин” (1996). Живее в Москва.

Публикации:

Поезия:

ТАНКИСТ/ превод: Георги Ангелов/ брой 29 май 2011

ПРИ ГРОБА НА ТАТКО/ превод: Красимир Георгиев/ брой 98 септември 2017

ЗВЕЗДИТЕ НА КРЕМЪЛ МАКАР ДА НЕ ГРЕЯТ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 99 октомври 2017