СТОИ ВЪВ ПАМЕТТА МИ ГОРСКО УТРО…

Веселин Тачев

***
Стои във паметта ми горско утро,
но то е някак необикновено.
Една поляна със цветя ме кани
да полежа, но виждам, че по нея
кърви роса. Пчелите отминават
без да докосват белите цветчета.
В ония храсти се таи закана.
Дърветата, настръхнали, не трепват.
А горе, между облачета димни,
безшумно обикаля черен ястреб.
Внезапно като мълния проблясва
догадка: отмини, не приближавай
или изтрий от паметта си всичко!
Там си спасяват само с бяг живота,
там падат мъртви във студената трева
героите на всички детски приказки.


ГУРГУЛИЦА

Лист от древна гора
върху клонче изсъхнало, трепкащо,
късче волен живот,
не разперяй криле,
накъде?

Долу чакат лентяи
с тъмна страст
във ръцете си лепкави,
горе черната пустош
глътка въздух
не ще ти даде.

Няма тиха трева.
Тишината е тъмно-оронена.
В облак неземно огнен
твоето гнездо
изгоря.

Не отивай към залеза кървав
в неочакваната ми горест,
късче волен живот,
лист от древна гора!


ТИШИНА

Сняг затрупа с тишина
цялата вселена.
Вечер е и тишина
тъмна и студена.
Село е и тишина
селото застила.
Вечер е и в тишина
огънят застива.
Тъмно е и тишина
ми звъни в ушите.
Търся звук, но тишина
лази по стените.
Полудявам ли или
от това звънтене -
чувам песен на щурци
в зимните селения.


ПОГРЕБЕНИЕТО НА СЕЛЯНИНА

Боже, как е заспал
като кротко дете сред цветята!
Никаква сянка от печал,
никаква жал по светлината…

В пълно спокойствие
лежи лицето му…
В пълно спокойствие
лежат ръцете му…

Хор от ангели
ли му пее?
Или просто земята
е вече приела душата му
и я носи като звезда
в мрачините на времето…