Христо Радевски

***
Възторг и скърби - ще рече,
че ти живееш, че гориш и
чрез тебе времето тече
и те товари с нови грижи.

Животът ти - ту благ, ту зъл -
от ден на ден те състарява.
И неизпълнения дълг
като проклятие остава.

***
Напразно казваш, че се не признава
доброто, дето си направил ти.
Не може тя -
           бездушната забрава -
добрите ни дела да похити.

Все някой нейде е запомнил нещо
за стореното някога добро.
Макар и сред разтление зловещо
ръжда не хваща чистото сребро .

Ще се намери някакъв свидетел -
ще блесне в цялата си красота
и твоята човешка добродетел
на черната забрава под пръстта.

***
Живея сред света ни днешен,
където страст и грях кипят.
И зная,
        че съм много грешен
за оня -
        утрешния свят.

Като око -
           там в мене -
                            свети
и ме тревожи съвестта.
Не ми прощавай греховете,
аз сам ще си ги изплатя.