Агресията срещу Либия няма основание

Владимир Овчински, екс-съветник на председателя на Конституционния съд на РФ

превод: Литературен свят

Бомбардировката, извършена от силите на НАТО на пет либийски града в пасхалната нощ окончателно сне всички въпроси за “легитимността” на войната срещу Кадафи на основание резолюцията на Съвета за сигурност на ООН 1973. Както е известно, заявената цел на операцията на коалицията на западните държави под название “Одисея. Разсъмване” беше ЗАЩИТАТА НА МИРНОТО НАСЕЛЕНИЕ. Но сега, когато тежките бомбардировачи на НАТО и безпилотниците на САЩ унищожават същото това население вече малцина се съмняват в това, че истинската цел на операцията беше свалянето (замяната) на неугодния режим, завоюването на територията, организацията на контрола над уникалните природни ресурси на Либия. За онези, които сега бомбардират либийските градове е важно тези природни ресурси да не бъдат хванати от Китай, с който в навечерието на войната водеше активни икономически преговори Кадафи. При това се потвърждава хипотезата, че надигащата се втора вълна на глобалната финансово-икономическа криза, ръстът на социалното напрежение в страните на Запада ще бъдат сдържани чрез пренасяне на това напрежение в периферията на световния процес - в страните на Големия Близък Изток, а по-нататък  - според ПЛАНА НА ГОЛЯМАТА ИГРА. Всеки ден нарастват броя на новите факти за арабските “революции” и либийската война, които потвърждават тази хипотеза.

ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ РЕВОЛЮЦИЯТА В ЕГИПЕТ

На 17 април т.г. Bank Audi публикува първия от момента на смяната на властта в Египет отчет за икономическата ситуация в страната. Главният извод: свалянето на Мубарак има най-негативните дългосрочни последствия за икономиката на страната. В отчета се казва: “Последните събития породиха негативни последствия. За последните 12 седмици египетската икономика е разстроена напълно. Главните източници на валута: външната търговия и туризма излязоха от руслото си. Практически всички производства работят под минималните си запланирани мощности”. Най-много пострадаха от безредиците от началото на 2011 г. “печелившите отрасли” на египетската икономика - търговията на едро, туризмът, финансовият сектор, транспортът, производството и телекомуникациите. Натискът върху държавният бюджет, предизвикан от съчетанието на редица негативни фактори, само ще се усилва. В отчета се казва: “Политическите безредици могат да доведат до пълно разстройство на финансите. Очаква се, че правителството ще увеличи заплатите в държавния сектор с 15%. Също така ще бъдат увеличени субсидиите за продоволствия и стоките от първа необходимост. Това ще бъде направено на фона на рязкото падане на доходите от данъците и митата във връзка с падането на нивото на икономическата активност. Очаква се, че размерът на външния дълг ще се увеличи минимум до 80%  от БНП спрямо днешното ниво от 75% (MIGnews.com, 18.04.2011).

Извод: ако “революцията” е унищожила икономиката на мощна развиваща се страна, за кого е изгодно това? Ясно е, че не на народа, който с помощта на IT-технологии изведоха на улицата, а сега го върнаха много назад в развитието му. Икономиката на Египет в годините на глобалната финансово-икономическа криза издържа и се развиваше бързо, много по-бързо, отколкото икономиката на САЩ и страните от Евросъюза. Сега се сложи край на това.

МНИМИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА КАДАФИ

На 17 април т.г. “Foreign Policy” (США) публикува статията на Стивън Уолт “Нима Америка не може да живее без война?”, който пише: “Както показаха Алън Купърман от Университета в Тексас и Стив Чапмън от Chicago Tribune, твърдението, че САЩ са били принудени да действат, за да не допуснат клането на десетки хиляди невинни мирни жители на Бенгази, което подготвял либийския тиранин Муамар Каддафи, не издържа дори повърхностна критика. Макар всички да признават, че Кадафи е жесток управник, неговите войски не извършиха побои в градовете, в които възстановиха контрола, а заплахите бяха адресирани към онези, които  продължават да им оказват съпротива, а не към невинните мирни жители. Вън от всяко съмнение е, че Кадафи е тиранин, и малко е, което може да се каже за негово оправдание, но заплаха за кървава разправа, която, по думите на Обама, “би опетнила съвестта на света”, е била малковероятна”.

На 19 април т.г. британската неправителствена организация British Civilians For Peace in Libya направи неочаквано заявление: свидетелства за престъпления на режима на Кадафи не съществуват.

Както пише NEWSru.co, председателят на организацията Дейв Робъртс и още 12 души, участващи в различни хуманитарни проекти в Рамала и Газа, са били в Либия и са посетили някои градове. В предварителния доклад се казва, че са намерени свидетелства за гибелта на мирни жители в резултат на бомбардировките от авиацията на НАТО, но доказателства, че войската на полковник Муамар Кадафи е атакувала мирно население в западната част на страната, британците не са открили.

Извод: Съвета за сигурност на ООН прие две резолюции, които фактически разпалиха интервенция срещу суверенна държава въз основата на лъжлива информация. Повтори се ситуацията, когато САЩ на основание на също такава лъжлива информация разпалиха война в Ирак. Сега, когато се осъществява неприкрита интервенция и се подготвя наземна операция на НАТО, президентите на САЩ и Франция Обама и Саркози, министър-председателят на Великобритания Камерън вече не говорят за защита на мирното население, а устройват престъпен лов на Кадафи - ръководителя на суверенна държава.

АЛ КАЙДА В ЛИБИЯ

На 17 април “Los Angeles Times” публикува интервю с “певеца” на интервенцията в Либия знаменития френски философ Бернар-Анри Леви. В него той категорично отхвърля връзка на либийските “въстаници” с радикални ислямисти или Ал Кайда. На въпроса кой ръководи въстанието, той отговаря: “Мнозинството от тях са адвокати, юристи. Мнозинството от тях са ориентирани към Запада. Мнозина са живели в САЩ, някои са учили в британски университети. Повечето говорят английски. Те са приятели на Свободния Свят. Има, разбира се, и бивши лоялни на Кадафи. Но болшинството са негови опоненти, които са заплатили висока цена за опозицията си. Нито един от тях не симпатизира на радикалния ислям. За Ал Кайда даже не искам и да говоря. Аз лично познавам всички членове на Преходния национален съвет. Нито един не симпатизира на радикалния ислям. Всички обвинения подобен род са лъжа”.

Това е много удобна позиция за онези, които оправдават военната интервенция на НАТО в Либия. Но, освен мнението на Леви, налице са следните факти.

Още на 24 февруари т.г. Ал Кайда обяви за своята подкрепа на участниците в проявите в Либия и обеща “да направи всичко възможно да им помогне”. По-рано за присъствието в Дерна на ислямисти, преминали през фронтовете на джихада в Ирак, Афганистан, Ливан и в палестинските територии, се споменаваше, в частност, в една от телеграмите на американското посолство в Триполи през 2008 г., съдържанието на която стана известно благодарение на сайта “Уикиликс”. По данни на американски дипломати, в Дерна те са се занимавали с пропагандна работа сред младежта.

На 10 март т.г. представители на режима на Кадафи предоставиха на СМИ информация за факти на масови разправи, извършени на 22 февруари т.г. в Ал Байда от “мирни” въстаници над пленени войници от либийската армия. “Само хора, изпълнени с ненавист, са способни на това. Само Ал Кайда и нейните хора могат да действат по такъв начин, представяйки войниците като неверници” - твърди при демонстрирането на хванатите снимки, които си разменяли по мобилни телефони въстаниците, представителят на либийските власти Муса Ибрахим.

На 29 март т.г. Абдел Хаким ал Хасиди, един от командирите на либийските метежници, борещи се против режима на Кадафи при поддръжката на коалицията на ООН, призна, че той и неговите хора са членове на Ал Кайда. В интервю за италианския вестник II Sole 24 Ore той разказа, че в момента на началото на американското нахлуване в Ирак той е завербувал 25 бойци от либийския град Дерна и заминал с тях да воюва на страната на Ал Кайда. Самият ал Хасиди вече е успял да попадне в американски плен - през 2002 г. той е бил хванат в Афганистан. По-късно американците го предали на Либия за “превъзпитание”, а либийците го пуснали на свобода през 2008 г. Ал Хасиди разказал, че болшинството от завербуваните от него бойци сега воюват с Кадафи на страната на метежниците.

На 7 април с.г. британският “The Telegraph” публикува статия, където се съобщаваше за тревогата на западните разузнавания, че либийският Преходен съвет е твърде зает с борбата си за оцеляване и не може да обезпечи безопасността на оръжейните складове в контролираните от него области, поради което в ръцете на терористи могат да попаднат различни системи от въоръжението, включително зенитни ракетни комплекси.

Извод: Ако САЩ и техните военни съюзници действително създават обстановка на дестабилизация (”управляем хаос”) в целия по Голям Близък Изток, то по-добър партньор в тази работа от Ал Кайда, няма да намерят.

КОНСПИРОЛОГИЯ НА ВОЙНАТА

На 22 април т.г. в американския аналитичен сайт “Prison Planet” беше публикувана статия “От Билдербергите съобщават: Кисинджър настоява за наземно нахлуване в Либия”. В нея се казва, че по данни на Джими Такър, източниците на който обикновено се оказват  точни в съобщенията за темите на дискусиите в редовните срещи на Тристранната комисия и Билдербергския клуб, тези сенчести структури на “световното правителство” искат САЩ и НАТО да започнат наземна операция в Либия и да продължат войната до 2012 г. Целта е се поддържа напрежението и развитието на безредиците по целия Голям Близък Изток със следваща военна атака срещу Иран. Рупорът на тези сенчести глобалистки групи, “безсмъртният” Кисинджър, през целия април т.г. на три международни форуми в САЩ озвучи идеята за необходимостта от  наземна операции в Либия. Ако всички върви и по-нататък според плана на “световното правителство”, 2012 година действително обещава да бъде година на Апокалипсиса.

Завтра, № 17 (910), 27.04. 2011 г.