СТИХОВЕ

Красимир Банков

***
Бал с маски! Каква изненада!
Кой под маската би ме познал?
Любовта ми, навярно,
                              пострада,
от това, че живях в карнавал.
Не обичах - лицето не бе мое -
зад фалшиви фасади живях,
но разбрах маскарада защо е
и потръпвах от ужас и страх…
А картони - лица се търкаляха
със насмешка пред
                         плахия взор, -
не човеци, а призраци бяха,
скрили свойта съдба и позор.
Балът с маски и днес
                         продължава -
балът с маски е нашия грях -
животински лица задължават
да останеш животно с тях.
Колко страшни и грозни лица,
изкривени от обща гримаса…
Като някаква черна овца
се отделям от общата маса
и поемам по новия път -
свойта маска да нося не мога -
и спокоен заставам на съд:
пред децата, пред тебе и БОГА!

2 май 1991 г.


***
Няма път по който не преминах,
няма път за мене непознат.
Търсех те през всичките години
ден и нощ по този Божи свят.
Зная, че си имаш грижи вече
и домът те свързва с пъпна връв,
още повече, че съм далече
и не знаеш кой съм и какъв…
Само дето вечер в уюта
все поглеждаш крадешком навън,
а заспиш ли - за една минута -
вече срещаш някого на сън…
Може би разбираш - аз съм тоя,
дето все не идва като плът…
Цял живот те търсих, мила моя,
в търсене премина моя път.
И сега е толкова опасно
да се срещнем, да се съберем…
Непознати, чужди, полуясни -
без да се докоснем - ще умрем.

1991 г.


***
Нека този свят да се навъси
името ми чул и моя стих!
Ще отекнат като изтрел къс,
думите, които сътворих!
Като ругатни в ушите нежнни.
като ерест те ще прозвучат…
Извинете, дами белоснежни,
като ВАС бе груб и моя път.
Срещнах ли разбиране и ласки?
Бях добър - получих зъл урок -
днес разкъсвам цветните ви маски -
нека ме намирате жесток!
Всички сме обречени от Бога: -
Вий - нечестни, аз досадник лош…
Та това е моята тревога:
Останете в свойто: „Лека нощ!”

1990 - 2010 г.