ПРЕДСМЪРТНИ СТИХОТВОРЕНИЯ

Васил Урумов

МИМОХОДОМ

Не съм забравил думите ти, докторе:
“Сега ще можеш всичко да премислиш!”
Разбирам, докторе! За първи път в живота си
посрещам пролетта като затворник.

ПАЦИЕНТ

Отпускам се в леглото си и виждам
детинското хвърчило на мечтите,
с което изгревът и залезът люлееха
в сърцето ми една безкрайна приказка…
Петлите се превръщаха на рицари
заклети слънцето да призоват на бой,
пчелите в удивителни работници,
готови честно да умрат на пост,
а прилепите в неми вестоносци,
изпратени от други светове…
Потъвам в бялата прегръдка на леглото.
Усмихвам се на цъфналата праскова.
Клепачите ми натежават.
И черен сняг връхлита върху мен.

9 април, 1979

НАСАМЕ С ДВЕ ХЛЕБАРКИ

Хлебарки, добър вечер, мили!
Защо ме будите от сладък сън?
На разпит ли ме викате? Готов съм:
- Обичам всички хора на земята!
- Обичам всички в болничната стая!
- Признавам: плаша се от бай Стоян –
от навика му да яде, да спи, да се прозява,
да спи, да се прозява, да яде,
макар че наближава сто години –
достатъчни за славен юбилей
и сто гайдари да му бъдат гости…
Хлебарки, добър вечер, мили!
Не ме оставяйте да бъда сам
и нека поделим по равно своя дял
от грижите към болните, които
ще търсят бърза помощ тази нощ:
инжекция, лечебно хапче, грейка,
трохичка хляб, полузабравен спомен,
духовно здраве, нужно и за мен…
Хлебарки, добър вечер, мили!
Благодаря ви, че не можете да спите!
Благодаря ви, че ме будите от сън!…