Анна Мария Станоева

***
Ведрото старо се пропука, опустяло!
Във сянката му репеите наедряха…
Два охлюва се плъзнаха любовно,
оставяйки преплетен отпечатък.

В тревите медено изписка
внезапно блясъче от циганска паричка…
Пропукаха по лански гнили съчки,
съборени от топъл вятър.

Гърба на пейката,
погален от жилещото слънце,
изтегна се омаян от тихата утеха
да бъде път безкраен
и мравешка пътека…