Николай Анциферов
Николай Степанович Анциферов, руски поет, е роден н 28.10. 1930 г. в град Макеевка (мина „София”), Донецка област, в потомствено миньорско семейство. Като дете преживява нацистката окупация и следвоенната разруха. Сам е бил миньор. Завършва промишлено занаятчийско училище (1943-1947). От 1947 г. работи в миньорска бригада като шлосер в Донецка област. От началото на 1950 г, в продължение на година, работи във в. „Комсомолец на Донбас” (там и дебютира като поет), после отново се връща в бригадата си, учи във вечерно училище. Завършва Литературния институт. „М. Горки” (1962). При посещението си в Литинститута Жан Пол Сартр оценява високо поезията му и му предрича славата на голям поет. От 1962 г. завежда отдела за поезия на сп. „Младост” в Москва. За него и стиховете му топло се отзовават Александър Твардовски, Николай Тихонов, Ярослав Смеляков, Николай Асеев, Сергей Смирнов, Василий Фьодоров и Николай Рубцов, който става и негов близък приятел. Поетични сборници: „Дайте срок…” (1956), „Мълчанието не е злато” (1960), „Подарък” (1961), „Случайна гостенка” (1964), „Избрана лирика” (1965), „Избрано” (1966), „Миньорска лампичка. Избрана лирика” (1971, 1977) и др. Самоубива се на 16.12. 1964 г. в Москва на 34 г.
Публикации:
За Николай Анциферов:
СЛОВО ЗА ПРИЯТЕЛЯ/ автор: Валентин Кузнецов/ брой 29 май 2011