Вячеслав Ерохин

превод: Георги Ангелов

Съществува в селцето Дубровици, Подолски район уникален бароков храм - “Знамения на Пресвета Богородица”. Той поразява с необикновената си архитектура, външна и вътрешна украса. Специалистите неведнъж са отбелязвали особеното му място сред паметниците от епохата на Петър. Причината е не само в своеобразието, но и в многобройните загадки. Въпросите са толкова много, че не знаеш от какво да започнеш. Неизвестно е как тогавашният собственик на имението Б.А. Голицин е решил да си издигне толкова удивителен храм и защо той е бил започнат именно през 1690 г. Съществува мнението, че уж князът започнал храма в знак на сдобряването си с младия цар Петър. Но за толкова уникален храм, аналог на който няма в света, обяснението е странно.
Непонятно е защо храмът е бил създаден на мястото на дървена църква на Пророк Илия, просъществувала общо 28 години. С какво тази църква е пречела на поръчителя на новия храм? Отговори на тези и много други въпроси няма. Обяснявайки значението на увенчаващата храма корона, екскурзоводите я свързват с първенството на светската власт над духовната. Принципът за симфонията на властите действително бил нарушен, но това станало едва след като в Дубровици започнала реализацията на проекта.
Според мен методологическата грешка на изследователите на храма е опитът да се обясни своеобразието му с наличието на православно, католическо и дори протестантско влияние. При такъв подход е сложно да се разбере общият замисъл на архитектите.
За Дубровицкия храм са писали толкова оскъдно, като че ли са се старали да премълчат нещо важно. Но за да се докоснем до тайната му, е необходим системен анализ. Историята на Русия тук пряко е свързана с историята на Европа. И ключов момент е църковния събор от 1666 - 1667 г., предал на анатема онази част от Руската църква, която не пожелала да приеме западните нововъведения. Но по какъв начин Никоно-Алексеевата реформа се отразила на храмовото строителство, и в частност на Дубровицкия проект?
В края на ХVII - началото на ХVIII век в Москва и околностите се строят значителен брой храмове на името на иконата “Знамения на Пресвета Богородица”. Защо се предпочитала именно тя? До революцията се срещало предположението (секретарят на духовната консистория П.Н. Розанов), че почитането на иконата идва от древните новгородци, преселени от Иван Грозни на юг от Москва (из книгата на Н.Е. Сироткин «Захарино-Знаменска Подолска околия». М. 1909). Наистина, до революцията в района на днешното Варшавско шосе Розанов преброил шест Знаменски храма: в Черьомушки, Котли, Ясенево, в Знаменско-Садки, Захарине и Дубровици. Така в село Захарине, Подолска околия, на мястото на древна дървена църква боляринът Г. Г. Ромодановски построил каменна, в чест на иконата “Знамения”. Промяната в посвещението Розанов свързвал с почитането на иконата “Знамения” в родовото място за молитви на болярите Романови. Да допуснем, че е прав. Но Знаменските храмове са били строени от различни собственици, при това с противоположни политически ориентации. Затова и самите храмове понякога рязко се отличавали един от друг. В същата 1690 г. чичото на Петър Л.К. Наришкин построил в московското си имение Знаменска църква в стил барок. Бароковите храмове стремително се издигали на различни места. Във Фили Наришкин строи храм “Покров на Божията Майка”, между впрочем, на мястото на дървена църква.
През 1696 г. барокова църква в чест на иконата “Знамения” строи в звенигородското си имение боляринът Д.Н. Головин. За този човек е известно малко, но все пак може да бъде причислен към съратниците на Борис Голицин. Домът на Головин на Девичо поле съседствал с дома на В.В. Голицин, което позволява да се допусне идейната им близост. След падането на фаворита на София Головин не потънал в забрава. Най-малко, от септември 1694 до май 1695 г. той бил воевода в Уфимска околия, която се подчинявала на Казански приказ (ведомство - бел. прев). А той, от времето на все същата София, бил управляван от Борис Голицин.
Налагат се паралели между църквата на Головин и Дубровицкия храм, който към момента на началото на работата в имението на Головин бил практически завършен. Както в Дубровици, Головин избрал мястото на сливането на две рекички: Холмянки и Пясъчна. Преди тук се намирала дървена църква, просъществувала 50 години. Бароковият храм, както и в Дубровици, също е посветен на иконата “Знамения”. Възможно е да е имало и други сходни признаци, но лошото състояние на головиновия храм и загубата на иконaта не позволява да се продължи сравнението. Разбира се, трудът на дубровицките майстори няма аналог, но са явни аналогиите, които едва ли са могли да се появят случайно.
Анализирайки дейността на Борис Голицин в онзи период, не е трудно да се види стремежа му да утвърди нов европейски стил в архитектурата на православните храмове. Това е добре отразено в Мартинския храм, а също и в Големи Вяземи. Руската църква тогава била главният идеологически инструмент, и от това как изглеждали храмовете, как се рисували иконите и в какъв маниер изпълнявал песнопенията хорът до голяма степен зависело умонастроението на руския човек.
Традиционно мислещите хора разбирали значението на всички тези фактори. Може да се направи изводът, че те са виждали неслучайността на посвещенията на храмовете на иконата “Знамения”. Очевидно по тази причина през 1687 г. с благословението на патриарх Йоаким Никита Урусов построил Знаменска църква. В унисон с Урусов действал и известният поборник на старината И.М. Милославски. В своите краймосковски наследствени имоти той издига шатрови църкви, които тогавашните западници считали остарели. Но именно такъв храм - в Аннино Милославски посвещава на иконата “Знамения на Божията Майка”. Не по-малко символично е, че това събитие станало в годината на полагането на основите на Дубровицкия храм. Милославски демонстративно игнорирал насаждания от върха на властта барок.
Така се осъществявала борбата за това кое ще бъде знамението на времето и какво ще лежи в основата му. И на фона на всички други храмове Дубровицкият най-ярко показва вектора на Петровата политика. Даже храмовата икона тук се намира не в иконостаса, а над царските врати, малко по-ниско от иконата «Тайната вечеря». С малкия си размер и квадратна форма тя е дълбоко символична. Излиза, че нито покровителството на болярския род от Романови, нито новгородските корени на преселниците при избора на посвещение на този храм нямали значение. Поръчителите виждали същността именно в символизма на знамението. Храмът бил започнат половин година след победата на Петър над София. Западът, в лицето на «пиленцатата от гнездото на Петър», разбрал, че неговият час е настъпил. И веднага пристъпил към строежа на храма-паметник. Неслучайно височината му е 1667 дюйма. В същата година старообрядците били анатемосани.
И още един любопитен паралел. Едновременно с работата над дубровицкия иконостас в Москва строи дворец Ф. Лефорт. В книгата «В околностите на Москва» се дава описанието му. «Червеният ъгъл на огромната трапезария, площ 324 квадратни метра, отбелязан с иконка, изглеждаше карикатурно невзрачен» (В околностите на Москва. М. «Изкуство». 1979. Статия на В.И. Шередега и В.М. Турчина). Забележете, това пишат автори, с възторг отзоваващи се за бароковите съоръжения, чиито език, по техните думи, е създаден за прослава не на отчуждения образ на средновековното божество, а земното, светско величие на собственика и поръчителя на храма.
Крайното заменило безкрайното, призракът - битието. Червеният ъгъл, на който най-напред попадал погледът на руския човек, в столовата на Лефорт можела да предизвика объркване, също както и в Дубровицкия храм. А са ги строили по едно и също време.
Лефорт и другите най-близки съратници на Петър не са могли да не знаят за запланираното в Дубровици строителство. Това начинание съвсем не е могло да мине без Я. Брус, чието родословие говори за високото му посвещение. През 1690 г. 18-годишният Петър още мерел царските одежди, чакал дете от младата си жена. Кой му е внушил мисълта да издигне необичайния храм в имението на Голицин и да го вземе под своя патронаж? Самият собственик? Да, Голицин се отличавал с активно прокарване на новия курс, но тъй като концептуалната власт се намирала тогава на Запад и служещите при Петър чужденци били нейни изпълнители, ясно е, че болярин в такава дейност можел да бъде воден, но не и водещ. Също, както и младият цар.
И още една интересна аналогия. По времето на Великото посолство Вилхелм Орански поднесъл на «бомбардира Алексеев» (бъдещия цар Петър - бел. прев) шикозен подарък - нова яхта. Това станало, след като владетелят на Англия научил за пристрастието на Петър към корабостроенето. А Петър с подобострастие се отнасял към Вилхелм за победата му над френския флот, понеже мечтаел за морски сражения. Подарената от херцога яхта хвърлила Петър във възторг. Младият цар, неопитен в мръсните политически игри на европейците, не почувствал иронията в думите на Вилхелм и не се досещал какво говори той след разговора си с него в кръга на най-близките си приближени. Както писал професор Н. Молчанов, «зад обаянието на дружелюбния, радушен домакин се криел опасен дипломатически противник» (Молчанов Н.Н. Дипломацията на Петър Велики. М. «Международни отношения». 1990, с. 107).
Такива вилхелмовци обкръжавали Петър и в Русия, и за постигане на целите си използвали същите методи. В конкретния случай било лесно да се увлече Петър с обещанието му да построи като ознаменуване на идването му на власт невиждан по красота храм - символ на същия прозорец към Европа, с легенди за който бил натъпкан от млади години. Този «прозорец» той упорито пробива през всички следващи години - факт христоматиен. Но работите се вършели и от другата страна, и трудно е да каже кой повече се е потрудил. Поне заявката, направена през лятото на 1690 г. в Дубровици, говори, че Европа, в лицето на своите видни представители, е дошла в Русия със сериозни намерения.
Изборът на място за строителството на храма не бил случаен. Възможно е и някой да е искал да го построи в столицата, но не е трудно да се предвиди реакцията на московчани. А Дубровици привличало мнозина. Разбира се, с изобилието на дъбове. Дъбовете, наред с бора, ясена, кипариса и палмата, са петте дървета с най-голяма символична стойност. Европейските тайни общества унаследили езотеричните традиции на древните и твърдо ги следвали. Що се отнася до бароковите култови строежи, те тясно си взаимодействали с околното пространство. Дъбовите листа, в изобилие срещащи се в каменната украса на храма, в рамката на иконостаса и ложата на притежателя, мистически го свързват с околните дъбрави.
На Запад при полагането на основите на катедралите специално се избирали участъци, където магнитното и гравитационното поле на Земята се усилвали от потоците подземни води и наличието на дълбоки кухини. Трудно е да се каже провеждали ли са се в Дубровици изследователски работи, но мястото на сливането на реките Десна и Пахра е било избрано за въздигане на знамението на новото време.
Вече отбелязахме факта за строежа на каменни храмове на мястото на още напълно здрави дървени. Половин век и даже век - за повечето подобни постройки не е срок. Тогава нивото на дърводелската работа е била много по-високо от днешното. (Да си спомним как през август 2006 г. в Санкт Петербург изгоря дървеният купол на Троицкия събор - най-големият дървен купол в Европа. Отказаха се да го възстановяват поради липса на специалисти.) И все пак в допетрово време родовата аристокрация започнала да събаря дървените църкви и на тяхно място да строи каменни, нерядко в стил барок. При това често сменяла посвещението. От гледна точка на тайните общества на Запад, всичко било логично. Разчиствало се място, на което трябвало да се издигнат новите храмове - символи на бъдещото човечество. Затова да се събори православен храм и на негово място да се построи друг, повече съответстващ на задачите на тайните общества, се считало в духа на времето и имало мистично значение.
В задачата ми не влиза подробен анализ на системата на масонската символика на Дубровицкия храм. Но ще се спра на някои моменти. Масонската символика започва да се разкрива още при входа на храма. За нея ни говори вълнообразната стълба, едната от мъжките фигури, срещаща ни на вратите, тя тъпче папска тиара, в краката на другата лежи митра. Масонските знаци - пентаграма с кинжал се намират над входа на храма, на същото място, където по православна традиция трябва да се намира образът на Спасителя. Тези символи са трудно различими среди каменната пъстротия. Както се вижда на рисунката на Н. Сенцов, направена през 1785 г., малко по-горе била масонската лъчезарна делта - символ на масоните от първи градус. А още по-горе се намирала иконата “Знамения”, сега вече без всякакво съмнение - знамение на новото време. (И делтата, и иконата “Знамения” не са се запазили.)
Името на архитекта на храма е неизвестно, и това е логично. От гледна точка на езотериката при занаятите, основани на посвещения, работата на художника (майстора) трябвало да остане анонимна. Външната индивидуалност, както посочва Рене Дженон, в този случай представлява «външна», или профанна.
Дори освещаването на храма през 1704 г., преминало с голяма помпозност, ако се вярва на служилият в Дубровици много години по-късно С. Романовски, останало практически незабелязано от потомците. Но затова пък самата архитектура храма и досега може да ни разкрие много. Така тук присъства символичният знак на първата в Русия масонска ложа. Над входа, там, където е изработена петоъгълната звезда с кинжал, се намира тризъбец - символ на «Нептуновото общество», събиращо се в Немска слобода още преди задграничното пътуване на Петър, а после - в Сухаревата кула. Сред участниците му бил и Яков Брус, запознат с посветени от високите степени, в частност с Нютон и Лайбниц. За нас важно е и обстоятелството, че през 1712 г. Петър в писмо моли Брус да направи справка за един немски архитект и при благоприятни резултати да сключи с него договор. По същото време в Петербург се строи грандиозната за онези времена сграда на Литейния двор. Ръководил строителството все същият Брус, имащ, както личи, пряко отношение към строителството и архитектурата.
Уникалният храм можел да се появи само под ръководството на уникална личност. Заложеното в него дълбоко езотерично съдържание е свит до тесен кръг, който контролирал строителството му. Знаейки за европейските връзки на Брус, може да се предположи, че именно той е поканил архитекта и всячески е помагал да се вложи в архитектурата и украсата на храма нужното на посветените съдържание.
Известно е какво култово значение е имала за Брус Сухаревата кула. А са я строили почти едновременно с Дубровицкия храм. Почти - в дадения случай не е казано пресилено. В Дубровици строителите завършили работа през 1697 г. По това време в Москва от две години стояла недостроената Сухарева кула. Започнал строежът й архитектът М. Чоглоков. Долната част на кулата била завършена, след което работата била прекратена, и повече за Чоглоков, като за архитект на кулата, не е известно нищо. През 1697 г. кулата била достроена от неизвестен архитект. Тази кула, както и в Дубровици, имала осмоъгълна форма, в която прекрасно се вписва тамплиерски кръст. Известният езотерик Манли Хол нарича осморката свещена цифра за посветени, «защото това е числото на първият куб, който има осем върха и е числото, най-близко до десет». Към божествата, които разделят природата на оглоади (осморки), авторът причислява Нептун (Хол М. Енциклопедическо изложение на масонската, херметическата, кабалистичната и розенкрейцерската символична философия. СПб. 1994, с. 249). Вземайки предвид завършването на работата в имението на Голицин и възобновяването на работата на Сухаревата кула, архитектурната прилика на тези обекти, анонимността на авторите им и «фактора Брус», е логично да се предположи, че в Дубровици и на Сухаревата кула е работила една и съща група строители, ръководена от видни чернокнижници.
Строителството на Дубровицкия храм нагледно потвърждава началото на реализацията на амбициозните планове на масоните в Русия. И това е станало не в 1731 г., както ни уверяват историците, а много по-рано. Най-малко около 1690 г. всичко вече било готово за появата на храма, ознаменуващ новия курс. Но Дубровицкият храм е интересен не само с това. Заложената в него информация хвърля светлина върху някои малко известни страници от историята на рицарските ордени и тайните общества на Запад. Дубровицкият храм е уникален паметник на проникването и легализацията на тайните общества в Русия. И фактът, че проведената преди няколко години реставрация възвърна първоначалния вид на храма, му придава още по-голяма историческа ценност.
По-подробно по темата може да се прочете в моята наскоро излязла книга «Ключ към тайния храм» (Подолск, издателство «Информация» 2008 г.).

“Економическая и философская газета”, 21.06. 2010