„ДОБЪР ВЕЧЕР, Г-ЖО ТЪГА” ПРАВИ ИВАЙЛО ДИМАНОВ ЕДИН ОТ СЪДБОВНИTE ПОЕТИ НА БЪЛГАРИЯ

Валери Иванов 

Мимолетно ли е щастието? Къде се рее Синята птица на белгийския Граф Морис Полидор Мари Бернар Метерлинк и кой е над Моста на въздишките? Нарисувайте любов! Истината за гибелта на „Титаник”?…
В едно от последните си интервюта за един местен вестник баща ми бе споделил, че ако музиката му влияе като хипнотични флуиди, извиква тръпки в тялото му или го отегчава, без да се мъчи да я синтезира или анализира, то поезията категорично го тревожи, защото я създават измъчени хора… Нямах време да го опровергая…
Ивайло Диманов е очарователна личност, която ме впечатли не само с тези две изкуства, които владеем, и журналистическия ни опит, а и по изключителната синовна обич към благородните си бащи, отишли си рано…

НАДЕЖДА

                          На баща ми

Добрите хора си отиват рано,
а лошите остават на банкет.
Животът е лотария с награди,
но кой е печелившият билет?
Добрите хора вечно са самотни,
а лошите живеят на стада.
Човек привиква някак неохотно
да казва „не”, когато мисли „да”.
Добрите хора страдат от невроза,
а лошите са с нерви от въже.
Отдавна Хамлет е решил въпроса -
бъди злодей, за да не ти е зле!
Добрите хора падат първи в боя,
а лошите отзад крещят: „Ура!”
Нима пред Ботев имаше завои
с облаги от народната софра?
Добрите хора пеят тъжни песни,
а лошите - тържествен дитирамб.
Животът е прекрасен, но нелесен,
когато нямаш сигурен гарант…
Добрите хора вярват във Доброто,
а лошите разчитат на късмет.
Но днеска за победата над злото
не е достатъчно да си поет!
Разправят, че добрите ще изчезнат,
разпънати от свойта доброта.
Но аз живея с искрена надежда -
Доброто надживява и смъртта!

/из „Добър вечер, г-жо Тъга”, Изд. „Джойс Медия”, София, 2008/

Дали кокетното издание на „Джойс Медия” /48 творби, подредени в три поетични цикъла/, с великолепни илюстрации от Клод Моне, Рене Линч, Малевич, Вазарели, и… самият Ивайло Диманов, е само несподавен скрижал към паметта на предците, тревожен набат към бъдещите поколения, жупелен гняв към настоящето, или единствено романтичен диалог с Тъгата, въображаемо поетическо провидение с профила на жена? На тези и още куп незададени въпроси ще намерим отговор в най-новата книга на Ивайло Диманов - „Добър вечер, г-жо Тъга?”. Майсторски метафори, перфектно римуване и мелодика на стиха, интелектуален заряд, трубадурна самоирония, съспенс от филипики и саркастични усмивки бликат от страниците на книгата като стрелкащи пръски морска пяна. Върху белия лист струи откровената благодарствена изповед на поета към Нейно Величество Любовта. Отделен е проблемът, че според Лабрюйер: „изключителната любов се среща по-често от съвършеното приятелство”.
Израснал сред градските гълъби на площад „Гарибалди” с песните на Джани Моранди и Челентано, той от малък мечтае да направи по-добър света, затова в трети клас написва с тебешир „Убиец!” на вратата на кварталния касапин. По-късно, като тийнейджър, носи значка с надпис „Дайте шанс на тревата” и лъже милиционерите, че пише „Дайте шанс на мира!” После отива войник, а Тя се влюбва в друг. Веднъж, докато е на пост пред знамето, минава някакъв офицер с едри звезди на пагоните. Пеел си на поста, пък то било забранено?! Кани се да бяга от карцера и от държавата и ако го е бил направил, вероятно би бил първият истински дисидент у нас. Но вали силен дъжд… Опитва да стане артист, но по онова време актьорите имат здрави семейства и много деца, които също е трябвало да станат артисти. Затова става композитор. Композира влакове на гарата. Сега е журналист и обича професията си, макар често да я сменя. „Но знаете ли кое е най-странното?” - ни пита поетът - „Ако си спомня къде живее онзи касапин, непременно ще ида и отново ще напиша на вратата му „Убиец!” После ще грабна китарата и на всички гълъби от площад „Гарибалди” ще изпея оная стара песничка на Моранди: „Prendi questa mano, zingara”… Популярният италиански певец Тото Кутуньо пише песен по стихове на Ивайло Диманов. Пял е заедно с италианските звезди Ал Бано и Ромина - Пауър, с легендарния Окуджава, който споделя в свое интервю: „И аз искам да направя по-добър света като Ивайло, но нямам неговата дързост!”. Бившата солистка на „Матия Базар” - Антонелла Матия Руджиери, с която има дует, още по-малко скъпи комплименти по адрес на музикалния му талант: „Той пее така страстно, сякаш е италианец. Жалко, че Ивайло не е участвал в “Сан Ремо”. Мнозина мои колеги, лауреати на фестивала, щяха да останат без награди!”
Наричат го „българският Гюнтер Валраф” /известния немски разследващ журналист/. Малцина знаят, че Ивайло Диманов пръв влезе в прочутата тракийска гробница край Свещари, че е автор на любимия студентски хит „На недельку до второго я уеду в штат Айова”, разпространяван тайно през 80-те. Още с първата си преиздадена стихосбирка „Площад Гарибалди” /1990/ взима наградата на СБП „Южна пролет”. Втората му поетична книга „Допълнение към Закона за защита на цветните сънища” /2002/, едва появила се на книжния пазар, бива разграбена. Неслучайно патриархът на съвременната българска поезия Александър Геров пише в своя дневник: „Ивайло Диманов - много талантлив поет!” /из „Дневници”, 13 април 1990/. През юни 2007 Ивайло Диманов стана носител на голямата награда в националния конкурс за поезия “В полите на Витоша”. През 2010 г. талантливия водещ творец е удостоен с престижната национална награда „Димчо Дебелянов”. С приза са отличавани проф. Петър Велчев, Маргарита Петкова, Иван Динков, Валери Петров… Най-новата книга на писателя - „Шлиферът на Леонардо” /2006/ е начало на световната поредица „Вулгарен хумор” на издателство „Алтер Его”. Недвусмислената пародия на нашумелия бестселър на Дан Браун бива преиздадена също при небивал успех. Заглавието идва нарочно, за да провокира интелигентния читател, „отегчен от сълзливи и милозливи холивудски четива с вкус на прекипяло шардоне”. Острият хумор и метафорична гротеска на автора карат читателя да изпие на един дъх невероятните истории в сборника, да се посмее от сърце над Нейно Величество Глупостта, която като че ли няма почивен ден в абсурдите български, в които всички ние живеем. Подобно на големия Валери Петров, през тази фина призма /централна, с югоизточно изложение/, Ивайло Диманов ни обайва и в най-новата си стихосбирка с ярките си стилни находки, претворява действителността в истински, емоционални и съкровени творби, които очудотворяват заобикалящия ни свят, внушавайки дълбок размисъл. Както Стефан Цанев лаконично я характеризира: “Новата книга на Ивайло Диманов е едно романтично преживяване. Имаш чувството, че си попаднал в сънуван оазис сред голямата духовна пустиня и четеш с наслада и болка отдавна несрещани думи, зад които витае безкомпромисният глас на поета: “Спрете Земята или ще скоча!”. Изкушен съм в настоящата анотация да ви цитирам още нещо покъртително, но в същото време и пречистващо… А между другото, „ако срещнете принцесата на поета, позвънете му, моля, на всяка цена - ще даде за нея целия свят на концесия…”

СВОБОДА

Свободата, Санчо, е евтина проститутка.
Подарява любов срещу две кила сирене.
Според Коелю щастието е 11 минути,
според Айнщайн всичко е относително.

И Доброто трябва да вдига юмруци,
инак в тая държава става опасно!
Пише ли някъде в родната конституция,
че народа ни има право на щастие?

Имаш право на съд без присъда,
имаш право на хляб и домати…
Ала нямаш право на цветни сънища.
Нямаш право дори да мечтаеш!

Свободата, Санчо, е евтина проститутка!
Подарява любов срещу две кила „Витоша”.
Докога тоя народ ще живее под турско?
Пейо Яворов плаче в полите на „Витошка”.

Франсоаз Саган заимства заглавието - „Добър ден, тъга” - от Пол Елюар, той пък от един сонет на Ронсар, който пък… Над 150 автори са ползвали подобни заглавия през вековете. „Здравей, Тъга!” се среща още в древнояпонската поезия. Едноименното стихотворение в книгата на Ивайло Диманов е виртуален разговор с безсмъртната поетеса. Ивайло Диманов е вечно актуалният поет заради дълбоката неограничена чувственост, реагираща като антиоксидант на всичко неморално и фалшиво наоколо; поезия на агона и катарзиса, различна от всичко друго. Негова.