Евгений Долматовски

превод: Татяна Любенова

Фатянов правеше много често незлобливи шеги. Но при тази му дарба на шегобиец, той абсолютно не можеше да понася и най-добродушните и безобидни шеги по свой адрес. На една епиграма (за щастие - не мое дело) той така се обиди, че бях принуден цял ден да го успокоявам; той дойде на себе си, едва след като пресуши три флакончета с валерианови капки.

Въобще, случайна или даже измислена ситуация би могла да бъде превърната от него в сериозна трагедия. Ще си позволя малко отклонение, спомням си такъв епизод, отнасящ се към началото на петдесетте години.

Почивахме в Крим, в Коктебел. Жената на Фатянов - Галя, остана в Москва, но до дни също трябваше да пристигне на морето.

Някой от пристигналите преди нас писатели съобщи, че я е видял в Литфонда в Москва и тя накуцвала. Фатянов се развълнува - какво се е случило? - втурна се към пощата, разбута опашката, но телефонната връзка с Москва беше слаба - и дума не можеше да разбере.

Вечерта заварих Алексей на брега на морето. Той седеше на един от плажните нарове и беззвучно плачеше: нещо е станало с крака на Галя - може би трънче е влязло, може да се е порязала, може да е счупено, или гангрена. Бърза помощ. Изход няма, предстои ампутация.

Казах му, че е опасно да се добавят толкова много солени сълзи във водата на Черно море, с голям труд отведох могъщата трагическа фигура в комплекса, сложих го в леглото, разчитайки, че всичко това ще се разсее, а утре, в края на деня, може и Галя да долети.

Сънят действително разми тревогата. Но възникна ново страшно предположение. Самолетът Москва - Симферопол се е разбил. Всичко е свършило, всички са загинали. Бедната Галя. Бедните деца. Той е вдовец. Кой може да понесе такава мъка?

Целият този надвиснал облак се стовари на верандата на трапезарията. Тръгна слух за разбит самолет. Всички бяха възбудени. Напразно някой се опитваше да се свърже с Москва, със Симферопол…

Целият ден на почиващите премина така. Както винаги, слухът се разпространяваше като метастаза. Алексей отиде, като Меджнун в пустинята, при скалите, към Мечата планина, от време на време се появяваше в района на плажа със зачервено, подпухнало от сълзи лице, питаше не са ли научили нещо ново за разбилия се самолет и отново изчезваше за няколко часа.

На следващия ден жената на безумеца пристигна, здрава и невредима. Всички поздравяваха Фатянов с избавлението, но Алексей още не можеше да се успокои: ами ако всичко се беше случило наистина?