Алексей Фатянов
Алексей Иванович Фатянов (Алексей Иванович Фатьянов), (5.03. 1919 -13.09. 1959), руски поет, е роден в село Мало Петрино (сега Вязниковски район, Владимирска област), по други сведения - в град Вязники. Пише стихове от дете. Бил е участник в местния драматичен кръжок. В края на 20-те г. семейство Фатянови се мести в Подмосковието. Завършва театрална школа под ръководството на Алексей Д. Попов при Централния театър на Червената армия (ЦТКА) през 1938 г. През 1938-39 г. гастролира с театъра из страната. По време на гастрол в Далечния изток влиза в кръжока на поетите в Хабаровск, сприятелява се с Евгений Долматовски, а след идването си в Москва влиза в кръга на московските поети.Служи в ансамбъла за песни и танци на Орловския Военен окръг (1940) и на Южноуралския Военен окръг (1942). По време на войната е войник, артист, военен кореспондент. Награден с орден „Червена звезда” и медал „За храброст” за участието си в бойните действия на 6 танкова армия. През 1942 г. се запознава с композитора Василий Соловьов-Седой, заедно написват редица популярни песни („Соловьи”, 1942; „На солнечной поляночке”, 1942; „Ничего не говорила”, 1943; „Давно мы дома не были”, 1944 и др.). След победата през 1945 г. живее в Москва, създава общо около 200 песни, работи активно в киното: песните му звучат в повече от 20 филма - „Дом, в котором я живу”, „Большая жизнь”, „Свадьба с приданым”, „Весна на Заречной улице” и др. Много от песните му стават изключително популярни: „Горит свечи огарочек…”, „На солнечной поляночке”, „Соловьи”, „На крылечке твоем”. По стиховете му създават музика композиторите Соловьов-Седой, Мокроусов, Богословски, Блантер, Новиков, Хачатурян, Жуковски, Бирюков. Сборници с поезия „Пее хармониката” (1955), „Славеи” (1960), „Всичко това е Русия. Стихове и песни”, „Не искам друга съдба” и др. Умира на 40 г. в Москва от болно сърце. През 1995 г. посмъртно е удостоен с орден „За заслуги пред отечеството” IV степен. В родния му край всяка година се провежда през август фестивал в негова памет.
Публикации:
Поезия:
СЛАВЕИ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013
За Алексей Фатянов: