превод: Литературен свят

Няколко часа след това  изявление на Кадафи “миротворческите сили” извършиха поредните бомбардировки (в резултат на които в нощта на 1 май 2011 г. бяха убити най-малкият син на полковника -29-годишният студент в Германия Сейф ал Араб Кадафи и тримата внука на либийския ръководител).

Братя и сестри!

Днешният ден е и радостен за мен, и тъжен. На този ден преди много години, в битката при Ал-Гадабийа загина като герой моят дядо. Загина заедно със стотици други либийци. Сега, почти век по-късно, Италия отново се завръща, носейки зло на нашата земя. Тъжно ми е, че днес се налага да си спомням за всичко това. Мечтаех да го забравя. 

Бих искал да попитам Берлускони: Силвио, къде е нашата дружба, за която ти толкова много говореше? Къде е италианският парламент, който също много говореше за приятелство? Къде сте всички вие? Италия причини голяма болка на либийците, либийците са много обидени на Италия и аз нямам правото на вето, за да им забраня да изпитват болка и обида. 

Италианците ни казваха: ние искаме и ще бъдем приятели. Те лъжеха. Вчера Италия бомбардира Сирт.

Вие, които се наричахте мои приятели - лидерите на Китай, Русия, Нигерия, Южна Африка, Португалия - питам ви: за какво ставаше дума в Резолюцията на ООН 1973? Беше и в нея позволено да се установи зона без полети и беше ли разрешено да се унищожават либийците?

Либия е терзана неспирно. Блокираха ни достъпа до нефта, взривяват пристанища, бомбардират домове, спират снабдяването на населението с продоволствия, бомбардираха залата, където се водеха преговорите с представители на други страни. И всичко това се нарича «зона без полети». По-рано мислех, че «зона без полети» е когато не летят самолети и от двете страни, а се оказа, че това е когато не летят само либийските самолети, а вашите летят и бомбардират, каквото искат и където искат.

Уставът и решенията на Организацията на Обединените Нации: за какво са?
Защо е приета тази Резолюция - за да спре самолетите или за да умори либийците от глад? Къде, в каква резолюция е казано: «може да се убива»? Къде е казано: «може да се прекъснат връзките и водопровода»? Къде?

Не съм от тези, които обичат да се молят, обикновено молят мен, и аз не отказвам. Но сега моля целия свят: моля ви, нека седнем и поговорим публично и открито, за да чуе светът и нашия глас. 

Моля, моля лично Вас, Владимир Путин, да станете посредник. Вие можете, вярвам в това. Щастлив сме, че прозвучаха Вашите думи, че бомбардировките трябва да бъдат прекратени, но на всички е известно: «Ал-Кайда» презира международните закони. Призовавам Ви: вижте кой води огън, когато аз обявявам примирие. Мирът е невъзможен, когато прекратява огъня само едната страна.

Либийците никога не са воювали помежду си. Случващото се сега е война срещу Либия, а не гражданска война.
Моля световната общественост: елате, елате и направете всичко, за да се прекратят бомбардировките на цивилни обекти. На никого тук не е нужна война. Либийците са мои деца, либийците не воюват с мен, нито аз - с тях. Вижте; ние помагаме на хората, които са загубили всичко, спечелено от тях с тежък труд.   

Моля лидерите от Африканския Съюз да дойдат в Адждабия и да видят кой там воюва срещу нас. Защо пришълци от Афганистан, Тунис, Египет и други страни се представят за хора от Адждабия? Спасете този град от онези, които са го завоювали!

А сега слушайте вие, хора от НАТО!

Вие бомбардирате стената, не пропускаща потока на африканската миграция в Европа, стената, спираща терористите от «Ал-Кайда». Тази стена беше Либия. Вие я разрушавате. Вие сте идиоти. За хилядите мигранти от Африка, за поддръжката на «Ал-Кайда» ще горите в ада. И така ще бъде.

Никога не лъжа. Не лъжа и сега.

Има четири грешки, които не трябваше да допускате. Четири грешки, за които няма да ви помогнат никакви бомбардировки. 

Първо: вътрешният живот на Либия, нейното устройство. Само либийският народ може да решава и ще решава тези въпроси. Само той. Запомнете: не вие и даже не аз. Само самите либийци могат, ако поискат, да променят системата си за самоуправление.

Второ: аз, Муамар Кадафи. Дали ще си ида или не - не вие ще решите. Вие сте никои. Властта в Либия вече 40 години се намира в ръцете на либийците. Моите баба и дядо, моите родители бяха убити на либийска земя, и никога не напуснаха Родината.
Смешни сте с вашите претенции. Не съм президент на Либия, но ако това беше възможно, народът би ме избрал. Да, моите хора ме обичат. И на вас ви е известно за какво. За това, че не ви обичам.

Трето: нефтът. Даже не мечтайте. Даже не смейте да мечтайте, че ще ни отнемете от децата ни правото да имат това, което са имали през последните 40 години. Не ви обещавам, че ще седим и ще гледаме как ограбват нашите деца. Но, разбира се, можем да поговорим вашият бизнес в Либия да стане по-успешен, отколкото по-рано. Нали ви е нужно именно това?

Четвърто: Либия. Няма да има бял флаг. Никога. Дойдете ли на нашата земя, всички либийци ще грабнат оръжие и ще се борят!

Живот без свобода е нищо.
Ще защитим свободата си или ще умрем!

1.05.2011