СЕДЕМ ДУМИ

Едуард Балашов

превод: Татяна Любенова

СЕДЕМ ДУМИ

Земята е запушила ухо
и глуха е за звуците небесни.
Надвесилото се над нас небо,
стоварва седем гръма бесни.

Земята е затворила очи
и сляпа за дълбокото остава.
А пъстрата дъга над нас мълчи,
пламти със седем цвята цяла.

Земята е затворила сърце,
забравила е детството си още.
От нас, разпънатото й сърце,
със седем думички ни дава прошка.

——————————

СЕМЬ СЛОВ

Земное закрытое ухо
До звука небесного глухо.
Ближайшее небо над нами
Семью громыхает громами.

Земное закрытое око
Не видит того, что глубоко.
А радуга прямо над нами
Семью полыхает цветами.

Земное закрытое сердце
Забыло небесное детство.
А сердце, распятое нами,
Семью нас прощает словами.


ПОЗВОЛЕНИЕ

От буря в пътя си застигнат,
аз бързам към дръвчето.
Над мен гърми и святка силно,
не се бои сърцето.

И пада грохот върху мене.
Ще стигна ли скалите!
А от страха треперят те, но
сърцето не бои се!

Владико, този свят - лист сух е,
метежен, рони се, кръжи.
Ти позволи под твоя дух
изцяло да се укрепи.

——————————

ДОЗВОЛЬ

В пути застигнутый грозой,
Спешу под деревом укрыться.
Гремит, сверкает надо мной,
Но сердце не боится.

Грохочет надо мной обвал.
Успеть бы под скалой укрыться!
Дрожат от страха спины скал,
Но сердце не боится!

Владыка, мир - как лист сухой
Мятётся, крошится, кружится.
Дозволь же под твоей рукой
Всем сердцем утвердиться!