Едуард Балашов

Eдуард Владимирович Балашов, руски поет, преводач, е роден на 25.06.1938 г. в Мариупол в семейство на военен. В годините на войната със семейството си е евакуиран в Сталинабад. От дете пише стихове, музицира. Учи в Ташкентското суворовско училище. Завършва МВТУ „Бауман” и Висшите литературни курсове в Литературния институт „А.М.Горки”, работи като старши инженер в учебно-тренировъчен отряд на летище „Внуково”. През 1965 г. публикува първите си стихове и след известно време изцяло се отдава на литературен труд. Работи в издателство „Съветски писател” - редактор в отдела за поезия. От 1979 г. досега е преподавател в Литературния институт. Книги: „Пратеник” (1972) , „Житен вятър” (1979), „Магнит” (1987), „Чаша” (1988), „Око” (1992), „Русия - радост” (2001), „Плувец” (2005) , „Цветята на сънищата” (2006) и др. Автор на повече от двадесет книги със стихотворни преводи от английски, хинди, фарси, японски, китайски, фински, удмуртски, чувашки, грузински и други езици на народите на СССР. Член на Съюза на писателите на Русия. Професор от катедрата по литературно майсторство в Литературния институт. Президент на Руската асоциация „Мир чрез култура”. Председател на обществото на приятелите на Тибет. Председател на Литературния клуб „Николай Рьорих”. Професор в Православната руска академия. Член на Контролната комисия на общественото движение „Народно-патриотичен съюз на Русия”, член на Етичния комитет на обществено движение „Нова страна”. Живее в Москва.


Публикации:


Позия:

СЕДЕМ ДУМИ/ превод: Татяна Любенова/ брой 28 април 2011

ДУША/ превод: Татяна Любенова/ брой 30 юни 2011

НОЕВ КОВЧЕГ/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 69 януари 2015