БЪЛГАРСКАТА КРЪВ

Павел Матев

БЪЛГАРСКАТА КРЪВ

                Най-харното, най-хубавото,
                най-честното ни остана -
                кръвта цяла българска блага.

                                    Дим. Миладинов

Ние носим очи, за да видим света,
да се радваме, да се тревожим.
Ако трябва за тях да загубим честта -
без очи ние можем!

Ние носим ръце, ненаправили грях -
можем хляба на тях да положим.
Ако трябва предател да здрависаме с тях -
без ръце ние можем!

Ние носим сърца, пълни с кръв като мак,
честна българска кръв - тя за нас ще остане.
Ако ние загинем, то народът ни пак
ще я пази на своето знаме!


НОКТЮРНО

Внезапно ли се озовахме
в неотбелязани земи?
Една луна над нас съзряхме
и чухме, че река шуми;

и че отблизо и далече
донася песенни слова
с нразбираемо наречие
безумно-вечната трева;

че птица в тъмното се къпе,
преди нас да закръжи;
че някаква тревога скъпа
разбужда нашите души.

Или лиричното наследство
повика нашите съдби.
Камбана на далечно детство
далечни удари заби.

И нещо силно, нещо мило
прииждаше на тоя бряг.
И то ни правеше безсилни
като последен сняг…


ВЪЗГЛАС

Опростеният грях не тежи.
Но тежи разрушеното слово.
Празни думи и думи-лъжи
ни потискат с отровно олово.

Ще ги чуем под път и над път,
а под тях святи истини гинат.
И във своя отечествен кът
сме навъсени като в чужбина.

Де е нашата българска реч,
или всъщност и тя оглушава;
или само отеква далеч,
но с една третостепенна слава?

Кой с такава немара разби
тия звуци - и родни, и мили
и отвърна на всички молби
с непочтително хилене?

Или времето оглуша,
или някой езика ни върза,
та не чуват ни ум, ни душа
ни един пронизителен възглас.

Дори в късните часове
си оставаме безразлични…
С непростимите грехове,
ще горим афоресани всички.


УПОВАНИЕ

В последните лъчи на всеки ден,
в безсъниците на опасни нощи
аз виждам твоя образ, посветен
на обич, на признание и прошка.

Но ти не подозираш, че сега
( и - слава богу - че си доверчива)
аз пак потъвам в своята тъга
и сам не зная накъде отивам.

Дано да се завърна пак при теб,
очите ти отново да погледна,
за да повярвам, че у мен расте
все още вяра - може би последна.

А ако някой в този миг реши
пак в чемерния свят да ме намеси,
ти злобната ръка ще отстраниш,
за да не пусне черната завеса.