интервю с експерта от «Экспресс газетa» професор Андрей Павлович Гончаров

превод: Георги Ангелов

- Андрей Павлович, написали сте не една монография за геноцида на коренното население на Америка. Защо сте заехте с изучаването на този щекотлив въпрос ?

- Този проблем ме интересуваше от дете. От романите на Майн Рид, Фенимор Купър… Наскоро гледах танци при откриването и закриването на зимната Олимпиада във Ванкувър, където канадците горделиво демонстрираха фолклор на коренните народи на Америка и ми стана тъжно. Нали ги няма практически тези народи. Изтребени са почти напълно от всякакви покорители на прериите и други криминални престъпници, които и досега в САЩ  и Канада считат за национални герои. И много обидно ми стана за мъжествените аборигени на Северна Америка, убийството на които по национален признак се премълчава. Всички знаят за холокоста, геноцида на евреите, а за индианците… Някак е минало покрай демократичната общественост.

Скалповете на убитите врагове на американците сега се продават в сувенирните магазини като рядкост.

А това е именно геноцид. Хората били убивани само затова, че са индианци! Повече от половин век след откриването на Америка местното население изобщо не било считано за хора. Т. е. натурално ги приемали за животни. На основание, че индианците не са споменати в Библията. И римския папа през 1537 г. приел  специална була, макар и с голямо опъване, че все пак местното население може да бъде считано за хора.

- Как така, Андрей Павлович?! Като че ли испанците по онова време са били много културна нация.

- Разбира се, културна. Впрочем, интересно, къде е коренното население на Куба, Хаити и Доминиканската Република? Няма го по принцип. Нито един човек! Напълно е унищожено. Още при Колумб, който бил там губернатор. Освен за тежка физическа работа, индианците там били използвани за храна на кучетата, които испанците докарали. Специално държали аборигените, после ги убивали и хранели кучетата. Много удобно, както считали завоевателите от културна Европа. Има маса гравюри, писмени свидетелства на това злодеяние. Но сега ни интересуват индианците от Северна Америка, разговорът е за тях.

Да се обърнем към  статистиката. Според изследването на много авторитетния учен Ръсел Торнтън, в Северна Америка живеели около 15 милиона души до идването на  европейците. В началото на ХХ век от тях останали не повече от 200 хиляди. Ето такива са успехите на най-свободното в света общество! Ще посоча няколко факта.

- През 1623 г. англичаните отровили с вино около 200 души от племето на пауатаните и доубили още 50 с хладно оръжие.

- Вечерта на 26 май 1637 г. английските колонисти под командването на Джон Андърхил атакували село на племето пекуоти и изгорили живи приблизително 600 - 700 души.

- На 30 април 1774 г. става кланица до Жълтата рекичка близо до съвременния Уелсвил. Група вирджински гранични заселници, начело с младия бандит Даниел Грейтхауз, убила 21 души от племето минго. Убитата дъщеря на вожда била в последния период на бременността. Измъчвали я и изкормили вътрешностите й, докато още била жива. Скалпа снели както от нея, така и от плода, който изрязали от нея.

- На 8 март 1782 г. 96 покръстени индианци били убити от американското народно опълчение от щата Пенсилвания по време на Войната за независимост на САЩ.

-На 26 февруари 1860 г. на остров Индиан Айлънд, на крайбрежието на Северна Калифорния, шест местни земевладелци и бизнесмени извършили клане на индианци от племето уийоти, убивайки с брадви и ножове повече от 200 жени, деца и старци.

- На 29 декември 1890 г. близо до град Ундид Ний в щата Южна Дакота станало масово убийство на индианци от племето лакота от армията на САЩ. Индианците се били събрали за популярните при тях танци на духове. Нападнали ги и изколили около 300 души.

- На ниво местни общини плащали възнаграждения за убити индианци. Властите на Шаста сити в Северна Калифорния изплащали 5 долара за глава на индианец през 1855 г.

- В селище близо до Мeрисвил през 1859 г. възнаграждението се давало от дарени от населението средства «за всеки скалп или друго убедително потвърждение», че индианецът е убит.

- През 1861 г. в окръг Тихейма съществували планове за създаването на фонд «за плащане на индиански скалпове».

- Две години по-късно (1863) жителите на Хани Лейк изплащали 25 цента за скалп на индианец.

- Това е кошмар!

- Посочих само малка част от фактите. В САЩ е наложена негласна забрана върху тяхната публикация. Не върви такава напредничава страна да има толкова отвратителна история, нали!

Впрочем, Щатите сега са лидер в борбата за екология, опазване на животинския свят. Но мнозина забравят, че през XIX век американците унищожили почти ВСИЧКИ бизони! От 40 милиона глави добитък останали не повече от хиляда. За месото? Не, просто бизоните били основната храна и целия бит на индианците. Американският генерал Филип Шеридън писал: «Ловците на бизони направиха за последните две години повече за решаването на острия проблем на индианците, отколкото цялата редовна армия за последните 30 години. Те унищожават материалната база на индианците. Пратете им барут и куршуми, колкото може, и нека да ги убиват, да дерат кожите и да ги продават, докато не изтребят всички бизони!» Бизоните изчезнали и индианците напълно прекратили съпротивата си.

- Нямало какво да ядат.

- Разбира се. После започнали да ги преселват в резервати. Пеш, на хиляди километри. По пътя загивали десетки хиляди. Да си спомним само така наречената пътека на сълзите  от 1839 г., когато индианците чероки били прогонени от Джорджия на запад и само по пътя загинали не по-малко от четири хиляди души. Останалите се пропивали, заразявали се с болести по места, в резерватите. Редовната армия на САЩ също участвала в силови операции на цели села в резерватите, където нямало елементарна хигиена: вода и тоалетни, медицинска помощ. В първите десетилетия резерватите били препълнени, в резултат на което гладът убивал стотици хиляди.

До колонизацията на територията на днешните САЩ живели десетки племена. В наши дни те биха могли да създадат тук независими държави.

Немският етнолог Густав фон Кенигсвалд съобщил, че членовете на антииндианската милиция «отровили със стрихнин питейната вода на село Кайнганг, предизвиквайки смъртта на две хиляди индианци от всички възрасти». Продажбата на индианците на одеяла, заразени с вируса на едра шарка, била повсеместна. И после, какъв бизнес! Едно одеяло, носещо смърт, можело да се продава много пъти.

- А как са усвоявали огромните територии на Сибир и Аляска руснаците? Прочетох труда на учения от Новосибирския държавен университет Сергей Скобелев за демографията на Сибир…

- Той аргументирано доказва, че теорията за тоталното измиране на коренното население на Сибир е откровена лъжа. Така ако към средата на XVII век в границите му са живели около 160 хиляди души, през 2002 г.  общият брой на коренното сибирско население, включително ненци, манси и евенки, частично  живеещи отвъд пределите на Сибир, съставя около половин милион души. Това е растеж почти десет пъти! Разбира се, имало е много сблъсъци със сибирски татари, спомнете си само походите на Ермак, но не е имало държавен геноцид!

Например, в Аляска, когато през 1862 г. царският чиновник Павел Петрович Андреев  тръгнал да провери дейността на чуждестранните златотърсачи на река Стахин, лодката му била обстреляна от местните. Но след като разбрали, че са стреляли по руснаци, «се извинили, заявили, че не са мислели, че ние сме руснаци, че са свикнали да виждат руснаците в параход, че са ни взели за англичани или французи, които те ненавиждат за жестокото им отношение към тях, и затова са стреляли». Това е много характерен епизод от руското пребиваване в Америка.

Дело Сталина, 7.09.2010