Пьотр Орешин

превод: Георги Ангелов

Роден съм в град Саратов през 1887 г., около Приваловия мост, на улица Николска, в някаква стара полуразрушена пристройка. Родителите ми живели тогава много бедно, впрочем не само тогава, но и през целия си живот. Баща ми, Василий Егорович Орешин, напуснал село на тринадесет години, бил даден в манифактурен магазин и това обстоятелство го направило продавач за цял живот. Майка ми, Агафия Петровна Орешина, от бедност шиеше на пазара басмени ризи, по 3 копейки за бройка, седеше дни и нощи зад шевната машина, заработвайки с този каторжен труд парчето черен хляб. В тази нищета бях даден на деветата си година в начално училище, завърших го с първа награда, и като дванадесетгодишно момче попаднах в градското четирикласно училище. Не можах да го завършва поради недостиг на средства и го напуснах след три години, макар че положих изпитите за четвърти клас. Баща ми с всички сили се стараеше да ме направи свой колега; и за тази цел ме настани в магазинчето, в което работеше сам, но на това комерсиално поприще от мен не излезе нищо. На шестнадесет години попаднах в училище за счетоводство, но и тук не се почувствах на мястото си. Заех се с рисуване, исках сам да овладея тази наука, и рисувах нелошо, но парчето хляб ме накара да оставя художеството и да постъпя в кантора. В кантората се чувствах отвратително. Започнах да чета книги. Реших да пътешествам, заминах за Сибир, но скоро се върнах отново в Саратов, пак постъпих на служба, пак се залових за книгите, обикнах Пушкин, Некрасов, Лермонтов, Толстой и Достоевски. Без място, т. е. без работа, започнах по-често да навестявам село (имах много роднини в село Галахово, освен дядо ми, Егор Алексеевич Орешин, и баба ми, Анна Лаврентиевна). Гледах този живот, изпълвах се със състрадание и любов към селото, чувствах, че ми се ще да говоря за този живот, не знаех как и откъде да започна, и веднъж напълно неочаквано за себе си написах стихотворение. Показах го на бившия ми учител, получих отговора: „Добре, но неграмотно”. На двадесет и четири години написах още едно стихотворение, напечатах го в “Саратовски Лист”, след половин година написах друго, то излезе в “Саратовски новини”, това беше през 1911 г.
По онова време четях непрекъснато. Около 1913 година имах вече шест стихотворения, от които сам бях доволен и с тези стихове заминах за Питер, отидох в редакцията на списание “Завети” при Иванов-Разумник, и в това списание бяха отпечатани всички донесени от мен стихове. После се срещнах с В. Л. Лвов-Рогачевски и В. С. Миролюбов. Тези срещи ми дадоха много. Започнах повече да пиша, да печатам във всички “дебели” списания и да живея изключително от това.
Имам много сборници, но всички те бяха изпълвани с едни и същи стихове или заедно със старите и с нови, - във всеки случай, всички сборници бяха случайни, съставени набързо, по революционному.
Сега излиза в Госиздат първият ми том под заглавие “Ръжено слънце” и е под печат втори том - “Сламената греда”. Считам тези книги за “капитални”, и съм работил само над тях, както това се полага на истинския и донякъде укрепнал художник.