превод: Литературен свят

В името на Аллах, милостивия, милосърдния.

Вече 40 години, или повече, не помня, аз правя всичко, което мога, за да дам на хората домове, болници, училища; когато те бяха гладни, ги хранех, дори превърнах Бенгази от пустиня в плодородна земя. Противостоях на атаките на каубоя Рейгън - опитвайки се да ме убие, той уби моята напълно невинна приемна дъщеря, която нямаше нито баща, нито майка.

Помагах на моите братя и сестри от Африка със средства за Африканския Съюз, правех всичко, което е по силите ми, за да помогна на хората да разберат идеята на истинската демокрация където, както в нашата страна управляват народни комитети. Но това е недостатъчно, казваха ми, нали даже онези, които имат домове с 10 стаи, нови дрехи и мебели, не бяха доволни. В своя егоизъм те искаха да получат още повече и, общувайки с американци и други наши гости, казваха, че се нуждаят от “демокрация” и “свобода”, абсолютно не разбирайки, че те са закон на джунглата, където всичко получава най-големият и най-силният. И все пак те бяха очаровани от подобни думи. Те не разбираха, че в Америка няма нито безплатна медицина, нито безплатни болници, нито безплатни жилища, нито безплатно образование и храна, с изключение на случаите, когато на хората им се налага да просят милостиня или да стоят на дълги опашки за чиния супа.

Не, каквото и да правех, все беше малко за някои. Други знаеха, че аз съм син на Гамал Абдел Насър, единствения истински лидер на араби и мюсюлмани от времената на Салах-ад-Дин; той заяви за правата на своя народ върху Суецкия канал, и следвайки неговия пример поисках да защитя хората на Либия от колониалното надмощие - от онези крадци, които ни ограбваха.

И ето, че сега стоя под ударите на най-силната армия в цялата военна история, а моят по-млад африкански син Обама се опитва да ме убие, да отнеме безплатните ни жилища, медицина, образование, храна и да замени всичко това с крадене по американски, наречено “капитализъм”. Всички ние в страните от третия свят знаем какво значи това. Това значи, че страните се управляват от корпорации, че хората страдат и затова за мен няма друг път.
Аз трябва да удържа позицията си и, ако Аллах пожелае, ще дам живота си за този път - пътят, който обогати страната ни с плодородна земя, донесе на народа здраве и храна и дори ни позволи да помагаме на нашите африкански и арабски братя и сестри да работят с нас тук, в Либийската Джамахирия.

Не искам да умирам, но ако това е необходимо за спасението на страната, на моя народ, на хилядите мои деца, нека бъде така.

Нека това завещание бъде моето послание към света, доказателство, че съм се съпротивлявал на атаките на натовските кръстоносци, че съм се противопоставял на жестокостта, предателството, че съм издържал докрай пред натиска на Запада и колониалните му амбиции; бях редом с африканските си братя, с моите истински братя-араби и мюсюлмани, бях фар, докато в същото време други се превръщаха в горящи крепости.

Живях в скромен дом, в бедуинска шатра, и никога не забравих младостта си, прекарана в Сирта; не изразходвах нашето национално достояние неразумно и, както и великия ни мюсюлмански лидер, Салах-ад-Дин, освободил Йерусалим за исляма, се задоволявах с малко.

На Запад ме наричат “луд”, “безумен”, но те знаят истината - и въпреки това продължават да лъжат. Те знаят, че страната ни е независима и свободна, че тя не е в менгемето на колониализма; че моето виждане, моят път беше и остана ясен за моя народ, и че ще се сражавам до последен дъх за свободата ни, да ни помага Всемогъщият да останем верни и свободни.

“Information Clearing House”, 8 април 2011 г.