ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОТБРАНАТА НА БРАЦИГОВСКИЯ ВЪСТАНИЧЕСКИ ПУНКТ
Брацигово, което взема дейно участие в Априлската епопея 1876 г. не остава назад от социално-икономическия и културен подем, обхванал българския народ в края на 18 веки началото на 19 век.
През този период Брацигово наброява 400 къщи с 500 семейства и се оформя като занаятчийско селище (1). Основните занаяти са: дюлгерство, дърводелство, абаджийство, грънчарство и други.
Повечето от мъжете в Брацигово обикалят страната като дюлгери, запознават се с много хора, виждат, че народът в други селища живее по-добре, по-културно.
Това постоянно пътуване на брациговските гурбетчии се оказва полезно за тяхното самообразование, за повишаване на културата им. Стопанският и икономически подем, разцветът на занаятите, разширяването на връзките с другите градове и селища в средата на 19 век дават своето отражение и върху духовният живот на жителите на Брацигово.
Първото килийно училище в Брацигово възниква през 1831 г. Началото на взаимно училище се слага с построяването на училищната сграда, която е първата такава, построена с голям патриотичен жар от брациговските еснафи през 1848 г. и подредена образцово за времето си.
Решителен прелом и подем в просветното дело настъпва с идването на учителя Еньо Бекирски от село Голямо Конаре в 1861 г., който реализира отдавна назрялата идея за класно училище. Според Данаил Юруков през 1870 г. броят на учениците в мъжкото класно училище наброява 300 души, а в девическото - 150. (2)
Училището в Брацигово става важен фактор за сплотяване силите на народа, з аиздигане на националното съзнание.
25 декември 1875 г. е рождената дата на читалището. То бързо укрепва и събира най-будните синове на Брацигово. В читалището се пеят песните на Чинтулов, хвърля се семето на борбата.
Така цялостният икономически и духовен живот на брациговци ражда бунтовническата страст, свободолюбието, саможертвата, масовият героизъм, проявени по безпримерен начин в първата Априлска епопея 1876 г.
В края на 1875 г. БРЦК взема решение за подготовка на въстание в българските земи, което да избухне през пролетта на 1876 г. Брацигово е на територията на 4-ти революционен окръг с главни апостоли Панайот Волов и Георги Бенковски.
На 22. 02. 1876 г. в къщата на Никола Боянов в Брацигово под ръководството на Георги Бенковски се основава местен революционен комитет с председател поп Сокол (Никола Троянов) и секретар Васил Петлешков.
След образуването на революционния комитет в Брацигово веднага се пристъпва към създаване на комитети в околните села, което решава присъединяването им в един въстанически пункт.
В хода на въстанието от 21 до 25.04. селяните от селата Капитан Димитриево, Радилово, Бяга, Козарско, Жребичко и Равногор се преселват в Брацигово с жените и децата си.
Още с обявяването на въстанието започва и неговата организация. Събрани са 1000 оки барут, 4390 оки куршуми, 789 коне, 3150 говеда, 3700 коли жито, 168 050 овце. (3)
Както съобщава историкът Христо Гюлеметов - Чибис в книгата си „Из миналото на Брацигово” след преброяването на бойците се оказва, че въстаническият пункт разполага с 1333 бойци, с 867 пушки, 1419 кремъклии пищови и т.н. (4)
Въпреки, че първоначалната тактика на брациговския въстанически пункт не е отбраната (нещо уникално) Брацигово е обградено с крепостна стена, състояща се от два реда дебели греди, забити здраво в земята, с междина един метър, здраво набита с пръст. В стената са оставени отвори (бойница) на височина човешки ръст. Вътре зидът е прикрит с навес от дебели дъски за прикриване на движението на въстаниците от височините. Там, където стената е стигала до високите чардаклии къщи, те са превърнати в бойни кули с бойници.
Въстаниците с далекобойните шишанета са на първата редица, зад тях е стояла втората редица, въоръжена с ятагани, ръжени с коси, превърнати в алебарди, в третата редица са стояли жените с боеприпаси, вода и лютив пипер.
Укрепленията са непрекъснати и опасват цялото селище. На всяка позиция са назначени стотници и десетници с бойци. Позициите са покрити, съединени помежду си и разделени на четири сектора:
а) западен - най-дълъг и най-важен със стотник Кото Иванов от Радилово. Тук най-често е бил и Петлешков.
б) южен - стотници Стоян Кьорколев, Иван Петлешков и Димитър Янков
в) източен - стотници Димитър Шопа, Васил Аврадалията и Сърбин Цапков
г) северен - стотници Георги Костов и Стефан Гьошев, Христо Юруков и Атанас Ликоманов
Въстаническата армия на брациговския въстанически пункт наброява 1333 бойци. И тук по препоръка на българина на руска военна служба Иван Кишелски за нейна основа се приема десетичната организация. Начело на бойните единици стоят десетници, стотници, хилядници. За хилядници са определени Васил Петлешков, Никола Боянов и Димитър Янков. Стотници на Никола Боянов са Георги Костов, Стоян Гьошев и Христо Юруков. За стотници от околните селища са определени:
- от Равногор - Ангел Дабиджев
- от Бяга - свещеник Илия Димитров
- от Капитан Димитриево - Лазар Илиев (5)
- от Жребичко - Илия Дъников
- от Козарско - Христо Лазаров
- от Радилово - Георги Ангелиев
При подготовката на въстанието революционният комитет отделя значително внимание на обучението на въстаниците. От десетниците и стотниците се иска да се грижат за строевата и стрелковата си подготовка. На горските поляни, предимно нощем, се устройват занятия по стрелба, оръжезнание, близък бой, фортификация и т.н.
Революционният комитет издава следната заповед;
1. Всяка вечер десетниците със своите момчета да излизат патрул, а в празничните дни да се упражняват в стрелба.
2. Да се складират жито, сол и други хранителни продукти.
3. Да се направят още подземни каменни изби, в които да се крият вещи и хора.
4. Да се назначат куриери.
Освен това са сформирани и няколко чети в състав по 100 души и няколко конници за изпълнение на поставените задачи: охрана, унищожаване на неприятелски отряди, които се движат из района, нападение и подпалване на турски селища. Сформирана е и конница от 80-100 души с командир Сотир Андреев.
Въоръжението на въстаниците се състои от 867 броя пушки, 20 броя револвери, 1419 броя пищови и 933 броя ятагани. (6)
За компенсиране недостига на оръжие комитетът възлага на няколко майстори да изработят топове от черешови и брястови дървета. На 27 април шест топчета са готови и става тяхното изпробване. Назначени са мерачи (топчии), а за командир на брациговската артилерия е определен Георги Шаров. Стрелбата на черешовите топчета има повече психологически, отколкото материален ефект. Независимо от това тези първи „конструктори”, командири и мерачи се явяват родоначалници на българската артилерия.
Дисциплината е основана на високото революционно съзнание. Духът е много висок. За това спомага както справедливият характер на борбата срещу турците, така и редица други фактори, като тържественото посвещаване в делото, полагане на клетва, носенето на въстаническа униформа и др.
Няма данни за организирана медицинска служба, поради липса на лекари и фелдшери. Задължението всеки въстаник да има 50 грама сладък мехлем, тифтак от ленено платно и 50 грама восък говори за това, че комитетът взема мерки за набавянето на нещо подобно на лични превързочни пакети.
След военната организация на въстаническия пункт, стоят пред комитета нови задачи. Трябва да се уреди прехраната на населението, да се дотъкми въоръжението и да се устоят позициите. За да се извършат спокойно тия вътрешни за лагера работи, е било нужно да се наблюдава близката и по-далечна околност на Брацигово. За тази цел се назначават патрули и стража по близките и по-далечни височини около Брацигово.
Десетниците по решение на комитета излизат всяка вечер с момчетата си да патрулират. Решава се също да се образуват складове от жито и други продукти. Да се направят подземни скривалища, в които да се крият вещи и хора. Назначава се управител на житниците и се издава заповед всяка бакалница да отпуска срещу разписка потреби за въоръжаване. На жените е възложено да напълнят с вода всички каци и чебори. Определени са специални хора да разнасят из позициите фишеци, хляб, вода и др.
Тъй като Брацигово е сборно въстаническо място една от важните задачи е да се приберат в Брацигово жителите на всички тия села. И това е трябвало да стане бързо и за няколко дни.
От 21 април до 26 включително се водят боеве с турците, за да се прибере населението от околните села. Първата мярка на комитета е да разпрати патрули, които да наблюдават и по далечната околност на Брацигово. Втората мярка е да образуват чети, които ще бранят населението. Представлява трудност обстоятелството, че населението се движи с деца, жени и старци, покъщнината и добитъка. Тази трудност е преодоляна и населението успява да се прибере в Брацигово. Прибират се даже и игумените на манастирите „Свети Врач” и „Св. Богородица” с добитъка. През всички тия шест дни се водят боеве с турците, за да се даде възможност на населението да се прибере. някои от тези боеве са доста упорити, но въстаниците излизат победители и успяват да приберат в Брацигово населението от шестте села.
Трябва да се реши още една задача: да се обезвредят турските селища около Брацигово. Това е трябвало да стане по две съображения: първо, да се отнеме възможността на турците да се събират в тия села и второ, да се изпълни една точка от общия план на въстанието. Истинските водители на въстанието Васил Петлешков, поп Сокол, Ангел Арнаудов, Георги Ангелиев и др. поддържат, че трябва да се нападнат околните селища с турско население. Като начало трябва да се нападне село Розово, за което тръгват около двеста бойци в две групи под командата на Лазар Илиев и Стоян Гьошев. Предвижда се след превземането на Розово да се превземе Пещера, като батачани се спуснат откъм старата часовникова кула, а брациговци - откъм Грамадите. А след туй въстаническата армия да се придвижи към Пазарджик.
30 април 1876 г. е денят, в който в столицата на Априлското въстание - Панагюрище, се водят последни боеве на живот и смърт. Денят, в който догарят Клисура и Копривщица. В този ден въстаническият пункт в Брацигово организира настъпление срещу Розово от три страни: от десен фланг, ляв фланг и средата - централно ядро с артилерия. Започва боят за височините „Нерзето” и „Робско”. Появяват се турци и искат да забият четири знамена, но въстаниците бързо отблъскват турските пълчища. Турци се появяват този ден и на северната позиция, но са върнати от точния огън на въстаниците. На 3 май усилени сражения се водят на южната позиция. Турците започват да търкалят големи камъни по стръмнините, но и това не им донася успех. На 4 май врагът предприема атака от три страни: „Гробите”, „Св. Атанас” и „Врайник”. Вече шести ден башибозукът неуспешно напада и понася жертви. Сред турците се понасят гласове да се оттеглят без успех. На 5 май пристига с редовна войска турският военачалник, завършил Сансийрската военна школа, покорил с кръв Еледжик - Хасан паша. Не след дълго от „Робско” засвирват тръбите на Рашид паша, удавил Перущица в кърви и пожари. Брациговските въстаници са принудени да преговарят.
Характерно за тактиката на въстаниците от Брациговския въстанически пункт е съчетанието на отбранителните с настъпателните действия. Изпращат се чети на няколко километра извън упорния пункт, като нанасят удари на противника, който идва от Пазарджик и Кричим, нанасят му чувствителни загуби и го обръщат в паническо бягство.
Революционният комитет използва и тактиката на водене на преговори с противника с цел капитулация (след като вижда безсмислената съпротива) с което се избягва участта на Перущица и Батак.
Трябва да се изтъкне, че комитетът и деятелите в това въстание се показват като много прозорливи. Те съзнават добре, че се залавят с много трудна и опасна работа и правят всичко, което зависи от тях, за да се приготвят и държат смело.
Друга характерна особеност, която представя отбраната на Брацигово, се състои в това, че онези, които я организират никак не очакват помощ отвън. Напротив, те получават от Бенковски писмо да изпратя към Еледжик 200 въстаници. Помощта не отива, но не по тяхна вина. Изобщо в цялата уредба на отбраната личи дюлгерската пресметливост на нейните организатори. Само така може да се водят вън от Брацигово боеве цели шест дни, да се устройва вътрешна защита 4 дни, като се предприема вече по-широко настъпление извън военния стан с опита на 30 април да се удари село Розово, както и да се противопостави следващите шест дни против пълчищата, дошли от всички места, където е потушено въстанието. И никое друго въстанало място не е имало такава организирана отбрана и не се е държало толкова дълго против пристъпите на врага, колкото Брацигово.
„Трябва да се признае - пише историкът Йордан Венедиков - че в цялата въстанала област брациговци проявиха най-голяма енергия, най-много ум както в подготовката на въстанието, така и във военните действия…; Най-после те излязоха и най-добри дипломати, като дадоха един почтен край на своето въстание”.
Общо брациговският въстанически пункт дава убити и обесени 141 човека. Заточени са 252 души.
Брацигово не преживя ужасния край на Батак, не преживя ръкопашната смърт на Перущица… То „падна подир славни битви”.
Бележки:
1. Юруков.Д. „Старо време”, стр. 18
2. Юруков.Д. „Старо време”, стр. 18
3. Петлешков Н., Йеремиев И. „Брациговското въстание”, стр. 64
4. Гюлеметов Хр. „Из миналото на Брацигово”, стр. 230
5. Петлешков Н., Йеремиев И. „Брациговското въстание”, стр. 61
6. Гюлеметов Хр. „Из миналото на Брацигово”, стр. 231