ТЪМНИ ОБЛАЦИ НАД ТАНДЕМА ПУТИН- МЕДВЕДЕВ

Русия пред съдбоносни събития

Румен Воденичаров

След 20 години демокрация в Русия равносметката от управлението на „либерасти” и „западники” е не по-малко стряскаща, отколкото в малка България:
- 70% от икономиката на огромната страна е в ръцете на чужди компании
- По БВП Русия е отстъпила от 25 на 68 място. Бюджетът е намален 13 пъти
- Жертвите на криминални престъпления са 140 000 годишно т.е. 9 пъти по-големи от дадените за цялата война в Афганистан
- Непобедимата Съветска армия е само спомен. Офицерският корпус е разбит
- Инфраструктурата е окаяно състояние
- Русия се топи демографски с геноцид на възрастните и емиграция на младите. Населението е намаляло с 10 милиона
Загубата в Студената война показа, че стратегията на англосаксите е била успешна. Това най-добре проличава от речта на президента на САЩ Бил Клинтън на закрито съвещание на въоръжените сили на САЩ през 1995 год.:
„Ние получихме Русия като суровинен придатък…
В близките десетилетия предстои:
- Да се разстрои окончателно военнопромишления комплекс на Русия
- Да се разчлени Русия на малки държави чрез регионални войни
- Да се установят нужни на Съединените щати режими в откъсналите се от Русия републики
Да, ние позволихме Русия да остане държава, но империя ще бъде само една държава - САЩ „.
Сексуалният дегустатор се оказва достоен наследник на Алън Дълес от 1945 г.
Цветните революции и реформите в Руската армия само потвърждават, че този план се изпълнява методично.
Руският народ стои пред дилемата: Или летален изход и за Руската федерация по подобие на СССР. Или „хирургия” по сталински. Ножът е опрял до кокала.
При създадената ситуация трябва да се очаква подем на руския национализъм. Великата нация е унижена и както и друг път се е случвало, ще се намерят млади патриоти, които няма да я предадат без бой. Размириците в Москва на площад Манежная на 11 декември бяха нещо като предвестие.Създава се нова мощна политическа сила, която ако не съумее да вземе държавата под контрол, то ще застави режима да съобразява с нейните искания, много от които противоречат на Всеобщата Декларация за правата на човека. Зародишът могат да бъдат движения като ДПНЕ (Движение против нелегалната емиграция), Движение за поддръжка на армията и др. Лозунгът „Русские, вперед!” може да се окаже толкова мобилизиращ колкото в Отечествената война „За родину, за Сталина!”.
Историята показва, че когато руският народ повярва в своя лидер, той става непобедим.
Владимир Путин за съжаление пропусна момента да стане този лидер през 21 век.
Основанията да се направи това заключение вече не са единични, за да бъдат отминавани. От чужбина обвиненията към тандема Путин-Медведев са главно за нарушаване на правата на олигарха Ходорковски, за свободата на СМИ и убийството на Ана Политковская. В самата Русия, обаче, критиката с всеки ден става по-унищожителна и касае други опасности като разграбване на природните ресурси, тотална корупция, ужасяваща битова престъпност и загуба на суверенитет.
Поместваме част от нея не за друго, а защото аналогията с това, което върши тандема Б.Б. - Цв.Цв. у нас, просто се натрапва.
Бившият съветник на Борис Елцин до 1994 год., и кореспондент на в-к„ Правда” Михаил Полторанин, посипвайки главата си с пепел, вече е категоричен в оценката си:
„Реформите на Елцин изгребаха от социалните обори целия людски боклук и му предоставиха поводите на обществото. И този боклук незабавно си въобрази, че е господстваща каста”.
„Тандемът Путин-Медведев се роди в пелените на елциновото беззаконие, закърми се с млякото на корупцията и не е способен да живее в друга среда, така както съществата израстнали в блатна тиня не могат да се приспособят към живот в чиста вода” („Власть в тротиловом эквиваленте” 2010 г.)
„Доста силно казано” - биха оспорили някои читатели. Да видим:
- Елцин започна, а Путин завърши създаването на „вертикала на властта” във вид на обърната пирамида. Цялата пирамида се държи на неговата лична власт.
- Вертикалата на властта е обраснала с корумпирани чиновници, обслужващи олигарсите. Войната с тях е привидна. Та нали точно Березовски, Гусински, Абрамович, Невзлин, Чубайс и Ходорковски с огромните пари, заграбени от „прихватизацията” помогнаха на Цар Борис да „спечели” втори мандат през 1996 год. при …….., забележете, само 6% поддръжка
Руснаците имат много точна поговорка:” Кто от кого, тот и в того”. Не трябва да се забравя генезиса на ВВП, а още по-подозрителни трябва да са българите към неустоимото влечение на Боко Тиквата към политиката.

На 30 юни 1997 год. Героят на Русия от войните в Афганистан и Кавказ генерал Лев Рохлин заяви в обръщение до Борис Елцин: „Не може да има силна армия в икономически слаба държава”. Създаденото от него ДПА (Движение за поддръжка на армията) първо призова за импийчмънт на прогнилия режим на пияницата-президент като посочи главните опасности пред Русия:
- разгром на отбранителната промишленост чрез съкращаване на броя на стратегическите предприятия вкл. и на Воткинския завод (за ракети)
- закриване на стратегическите ядрени сили и в частност прекратяване на производството на уникалните супер ракети „Сатана”
- социално унищожаване на офицерския корпус
- отблъскване на страните от СНГ от Русия, най-вече Беларус и Украйна
- разпадане на Руската федерация
Генерал Рохлин беше убит.
Другият генерал, който открито обвиняваше президентите Елцин и Путин за чеченските войни беше ген. Генадий Трошев. Когато беше уволнен от Путин, роденият в Грозни генерал отказа новото назначение и заяви : „Не искам да предавам военнослужещите от Кавказкия военен окръг и чеченския народ, който повярва, че е близо краят на контратерористичната операция”. А ген. Трошев беше уважаван и от руснаци, и от чеченци, можеше да бъде избран за президент на родната му Чечня и кавказкият проблем да получи друго, по-мирно решение.
Ген. Генадий Трошев загина в авиокатастрофа през 2008 година. „Опустела без тебя земля”- скърбяха за него всички, които бяха възложили на него надеждите си за една нова, силна Русия.
Няма да крия, че както много други и аз хранех големи надежди, че бидейки силовик, Владимир Путин ще се опъне на англосаксите. Не може да не се признае заслугата на Путин за спасяването на Русия от разпад. В сравнение с Борис Елцин младият лидер на „Единна Русия” изглеждаше добре. Подемът в началото на неговото управление през 2000 г. беше очевиден, но лека полека нещата взеха да зациклят и към 2004 год. векторът започна да се променя. ВВП не само не наруши комфорта на „семейството”, не само не споменаваше за вината на неговата ракета-носител, но и продължи да търпи ограбването на Русия от олигарсите. Част от тях избягаха ненаказани с милиардите си, а другите просто се приспособиха към властта на едноросите. На най-безпардонния виновник за бандитската приватизация Анатолий Чубайс вместо килия с решетка, му бе поверена енергетиката, за да продължи да руши. След хидро-чернобила в Саяно-шушенската ВЕЦ омразният олигарх беше преместен по хоризонтала да ръководи нанотехнологиите (!) и, както вероятно се досещате, ще забави според възможностите си модернизацията на Русия.

Моето първо разочарование от поведението на Владимир Путин беше през 2004 година, когато Европа помпозно отбеляза 60-годишнината от десанта на съюзниците в Нормандия в края на Втората световна война. Тези, които успяха да сблъскат Хитлер със Сталин, не изпълниха химна на Русия, сякаш те, а не Съветската армия, бяха унищожили 75% от въоръжените сили на Германия и нейните съюзници. Президентът Путин изтърпя това унижение и не напусна церемонията, въпреки че имаше примера на Евгений Примаков, който през 1999 г. обърна полета на правителствения самолет и се завърна в Москва в деня, когато същите „съюзници”, сега в НАТО, бяха започнали бомбардировките на Югославия.
Второто ми разочарование от ВВП дойде, когато с подписа на своя довереник Дмитрий Медведев преустанови производството на 200-тонните ракети „Сатана”, които обезмисляха американската ПРО (в-к „Зора”, март 2009 г.). Мощността на всяка една от десетте бойни глави на тази ракета се равнява на поне 100 „Хирошими”. След изтичане на срока на годност на ракетите „Сатана” Русия ще остане въоръжена само с ракети „Тополь М”, което е позорно отстъпление пред САЩ. Реформата на министъра на отбраната Анатолий Сердюков буквално разгроми офицерския корпус. Кой освен Главнокомандващият може да поеме тази огромна вина? ВВП обаче заявява без да се изчервява дори: „Временното установяване на бази на Съединените щати на пространствата на ОНД отговаря на интересите на Русия (?!) ” (Независимая газета, 9.04.2004 г.).
САЩ буквално са опасали Земята с военни бази и навсякъде, на хиляди километри намират важни за своите национални интереси територии. Последно заявиха, че Каспийско море е жизнено важно за тях. А защо ли? Ами за същото, за което арабските страни и Судан също са много важни - петролът. Примерът на Тунис (60% средна класа) и Египет показва, че революциите стават не там, където положението е лошо, а там, където са подготвени.
Лошото е, че след цветните революции по периферията идва ред на Централна Русия и активиране за смут на нейните 20 млн. мюсюлмани. Вместо да реагират адекватно на разширяването на НАТО към границите на Русия Елцин, а сега и Путин закриха руските бази в Куба и Виетнам, а със спирането на офанзивата към Тбилиси през 2008 г. са на път да получат НАТО и на южната си граница. Смущаваща външна политика.
И третото ми най-последно разочарование от тандема Путин-Медведев е официалното им участие в отбелязване на 80-тите годишнини от рождението на Разрушител №1 (Б. Ел.) и разрушител №2 (М. Горб.) на великата сила СССР. „За мъртвите или добро, или нищо” - казва народът. ВВП десет години джентълменски не каза нищо за демонтажника на социалистическа Русия. Само в началото (2001 г.) награди цар Борис с орден „За заслуги пред Отечеството”, без да се уточнява за кое отечество става дума. Но на 1 февруари 2011 г. позволи на своя приемник Дмитрий Медведев да произнесе в Екатерининбург на откриването на паметник на пияницата -президент, разстрелял Белия дом (1993 г.) и разпалил Първата чеченска война, следните скверни слова: „Днешна Русия трябва да бъде благодарна на Борис Елцин за това, че той не свърна от пътя на реформите. Като резултат ние получихме пазарна икономика, живееща по съвременни закони “.
Още по-стряскащо е награждаването на автора на перестройката Михаил Горбачов пак от президента Медведев с ордена „Андрей Первозванный”, който се връчва “За процъфтяване, величие и слава на Русия!”. Възмущението на патриотите в Русия е неописуемо. Субектът, унищожил собствената си страна и извършил това, което не можа да стори Хитлер, да се чества като герой.
„ Това не е нищо друго, освен заплюване в лицето на всички нас” - казва с възмущение един от тях, обвинява президента, че е присъствал на „Бал у Сатаната” и от своя страна предлага следната награда за „Мишка меченый”:
За то, что сделал он с державой,
За то, что предал свой народ,
На шею крест повесит ржавый,
И прямиком на эшафот!
„Държавите загиват тогава, когато престанат да се различават лошите от добрите” е казал навремето ученикът на Сократ Антисфен от Атина.
„Пазете се от лъжепророци! Те идват наметнати с овчи кожи, но всъщност са свирепи вълци”.
Колко поучително за нашия доверчив избирател звучи това предупреждение. Сякаш авторът му е имал предвид мошеника-цар от Мадрид, който дойде в името на „почтеност във всичко”, а сега съди Родината си в Страсбург.
„Нито една нация, даже такава с устойчиви цивилизационни традиции не е застрахована от пагубни епидемии, ако носителят на заразата е безпардонна група авантюристи. Те , оградени с щикове, могат да превърнат народа в стадо безмозъчни скотове.”- твърди Михаил Полторанин в критиката си към тандема, управляващ днешна Русия.
Недоволството на патриотите на Русия към либерастите-управляващи се засилва. „Вие сте „елит”, вие сте каймакът на обществото. Вие можете да си позволите мечтата да подгоните цялата сган на площада и да намотаете нашите черва на танковите гъсеници. Защото за вас ние сме „стадо”, а вие си въобразихте, че сте богове. Ето затова ние ви ненавиждаме.”- пишат по форумите те единодушно.
Макар и немногочислени има и думи в защита на Владимир Путин. Водещи анализатори като Александър Проханов например смятат, че мълчанието на Путин на нападките на атакуващите го либерали създава впечатление, че той се готви да напусне центъра на властта в полза на „Горбачов -2″ Дмитрий Медведев. „Дали това е мълчанието на агнето преди да му прережат гърлото? Или е мълчанието на тигъра преди да направи неочакван скок и да разкъса на парчета глутницата окръжаващи го чакали ?” се пита редакторът на в-к „Завтра” в метафоричната си статия „Останется ли в продаже водка „Путинка”? (9.02.2011)
Едно е ясно - в Русия назряват съдбоносни събития, които ще дадат отговор на много въпроси. И така както застудяването на времето тези дни дойде от Сибир и Карско море, така и тези събития ще се отразят на битието на българите, особено ако дирижираната русофобия продължи.