ДНЕШЕН ПРОЧИТ НA ВЯРАТА

Петко Каневски

ДНЕШЕН ПРОЧИТ НA ВЯРАТА

                            На Пеню Пенев

Кой дявол те изпрати в този град,
кой дявол те ориса в барабанчик,
на похода да бъдеш само млад.
Аз още чувам осветкавичния вик

от пещерата празна на позора:
- Добро утро, хора… хора.
А те в пространството от СТРАХ обзето
драскат с ноктите небето.

Дано ги чуе Бог, дано ги види,
но Бог не вижда, нито чува вече,
руши представи за житейски пирамиди
в теб бездуховно, восъчно човече

и носи ВЯРАТА по чудо оцеляла,
не в жабката на джиповата орда,
а в пролет от надежди остаряла,
но пролет бяла, пролет горда!


ПОЛИЧБА

Поете,
не се вричай в пространствата на духа,
те и без теб са свободни.
Защото свободна е самата природа!
Нали за това не можеш
да усмириш стиховете си,
да ги вкараш в рамките на времето,
където обратното на свободата
носи слава, пари, власт.
Ръкоплясканията са верижна
реакция на скуката.
Твоите слова са диви, непокорни
                               и горчиви -
поне за сега - докато
дойдат човеците!


БЯЛО ПЕТНО

Глупците винаги са болшинство,
измислени са хляб и зрелища за тях.
Луната няма земно потекло:
дали не е зачената във грях
да свети с отразена светлина
в конкурса за греховната любов.
И питам вековете - зад всяка добрина -
защо стои един куршум готов?


НАНОБИБЛИЯ

Оглушаха думите -
           от крясъци.
Празното е пълно -
           със съдържание.
Невидимият свят е
           бъдещето.


СТРАЖ

Страхът се качи
на оградата,
изкукурига от болка
и тупна на двора -
свит на кълбо
таралеж - рогоносец,
готов да пробие
с бодлите си
последния сън
на луната.