ТАМ, ЗАД СЛЪНЦЕТО…

Андрей Андреев

***

Там, зад слънцето - други, далечни слънца съществуват.
И планетите с други планети посоки сверяват.
Щом преплува морето, морякът в море ще доплува.
И комета с комета безкрайната пустош сближава.

И звезда към звезда през нощи космически гледа.
И река на реката говори по ново корито.
Само ти ли, човечество, нямаш съседи -
откъде си дошло, накъде ще вървиш да попиташ?

Само ти ли, човеко, сред тази вселена не можеш
да намериш и ръст, и разсъдък на твоя подобен?
Или в блясъка слънчев ти виждаш и блясък на ножа?
Или къс е живота - ръка да протегнеш за обич?

Аз не знам колко века сигналите наши,
неоткрили целта, ще блуждаят в пространството голо.
Но дочувам, че удари къси звездите изпращат
и с върха си ги среща крайпътната топла топола.

Нека утре - след толкова смърт, несполуки, победи -
с чистотата на хляба, с трезвостта на водата
да извикаме силно: - Здравейте, съседи!
И да тръгнем един срещу друг през мъглата.