БЕЗРОДНИЦИ ПОЗОРЯТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА НАУКА

Огнян Стамболиев

Ще започна с лично признание. Произхождам от два стари рода. За единия имам родословие от началото на 14 век. И в двамата е имало много възрожденци, книжовници /сред тях е и предшественикът на Паисий Йосиф Брадати, 1682 - 1759/, революционери. Но като роден в европейския Русе, като преводач на автори от Европа, доскоро бях настроен повече космополитно, отколкото възрожденски.
Но от десетина години, като видях какви позорни, безродни процеси започнаха в родината ми, изпитах истинско потресение. Всичко това ме развълнува дълбоко и ме разтревожи.
Няма сега да говоря за пълзящата турцизация, за настъплението на агресивния ислямски фундаментализъм, за никнещите като гъби след дъжд джамии и медресета /дори и в районите без турци/, за „ползата” от турските „театри” за кючеци и маанета, за чалгата, за замърсяването на езика ни с турцизмите, за все още неизчистената от напомнящите ни за робството турски топоними карта на европейска България, за превръщането на българските народни читалища в пропагандни центрове на Анкара, стремяща се да ни зароби не само икономически, но вече и културно под равнодушните погледи на правителства и парламенти… Писах неведнъж по тези проблеми и истинските редактори-българи, колкото и малко да са те, публикуваха с охота моите писания.
Получих и много положителни отзиви, а също и ругатни от турци и от българи-безродници.
А някои от редакторите не се засрамиха да ги отхвърлят.
Но думата ми сега е за българските кириакстефчовци днес. Разбира се, такива е имало и в миналото, например, Иванчо Хаджи Пенчевич, Георги Пашов и др, но те не са били чак толкова много, колкото са днешните. Имено за тях искам да напиша по няколко думи. За да се знаят и техните „заслуги”:
ГЕОРГИ ПЛЕТНЬОВ, писател и историк от Търновския университет. Написал е редица трудове, сред които и една голяма монография „Мидхат паша и управлението на Дунавския вилает”, в която не само, че изкривява историческата истина, но дори и обявява турският управник от Русе за: „бележит реформатор”, „високообразован”, „честен държавник”, „строител”. Докато истината за Мидхат е съвсем друга. Първо: той е бил без образование, назначен е от Високата порта, която тогава е искала да въведе модела на вилаетите, бил е само за три години в Русе, второ: реформите му са целели само едно - задържането на робството в България чрез козметични промени и някакъв негов неуспешен проект за конституция, според която всички граждани на Империята са… османци, четвърто: приписваните на Мидхат строежи, всъщност са дело на българи, с български пари и български робски труд. Опитал се да създаде дунавски флот за Турция, но се провалил. Българи са основали този флот през 1862 г.
Истината е, че е построил голям затвор, няколко шивашки работилници за униформи на турските заптиета /с подобна униформа е ходил и той!/, един малък хотел и турска баня…Всичко останало са лъжи, преувеличения, легенди, за съжаление, поради незнание, вкоренили се в съзнанието на поколения българи.
А и градът, 19-вековният Секстагинта Приста /Русе/, като център на Дунавския вилает по негово време, съвсем не е бил европейски и благоустроен, това става след Освобождението от варварското турско робство, когато става нашата врата към Европа.
Напротив, по времето на Мидхат, Русе е бил малък, мръсен, ориенталски град /като повечето в империята/ с 22 джамии и с много малко българско население - то е било главно в селата. А и първата жп линия Русе- Варна е всъщност, втора, и не е построена от него.
И тази фалшива книга тиражира мита за „държавника- реформатор” сред поколения студенти- историци, сред непознаващи историята ни наши журналисти и така се създаде един фалшив ореол около убиеца на десетки и стотици български революционери, сред които четниците на Филип Тотю, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и др.
Негова „ученичка” и последователка е русенската османистка и преводачка от турски език ТЕОДОРА БАКЪРДЖИЕВА, която по ирония на съдбата, работи във възрожденската къща- музей, носеща името на революционера Тома Кърджиев, сформирал чета, в която е бил и моят прадядо, Тодор Стамболиев.
Тази работлива и упорита дама, открита туркофилка, която често прескача до Цариград и Анкара, е истински Кириак Стефчов в рокля. Пише, изнася лекции и доклади, дори уроци в училища/!/, изцяло в услуга на пантюркистката идея у нас. Наскоро тя издаде една наистина скандална, безродна книга, красноречиво озаглавена „На крачка пред времето или За държавника-реформатор Мидхат паша”, когото сравни с…Петър Велики. Няма да се спирам на лъжите и неистините в тази, написана без всякакво чувство за мярка, срам и морал, похвална ода, която е до голяма степен реплика на труда на Плетньов. Щедро заплатена от мощната турска банка „Зираат” тя е недопустимо, срамно, обидно явление в нашата историческа наука и книгоиздаване. Тази книга е просто един венец, апотеоз на протурската пропаганда на Анкара и ДПС у нас. В предговора си развълнуваната „българска историчка”, благодари на: посланика на Турция у нас, на турския консул в Бургас/ и двамата, вече известни с наглата си, безцеремонна намеса в нашите вътрешни дела!/, на турските си колеги, дали й безценни документи, за да възвеличи българоубиеца, на щедрата анадолска банка и накрая на Съдбата, като е пропуснала само да благодари и на Аллаха!
А в този пасквил няма нито дума за българофоба Мидхат, за това как садистично е измъчвал и убивал българските борци за свобода, как е обесил Караджата, какви пъклени и коварни планове е кроил, за да ни турцизира и претопи завинаги по мирен път, защото е виждал накъде отива Европа и е искал да продължи робството ни. За щастие, той не е, успял да убеди по-консервативно настроените си шефове от Високата порта. Иначе, представяте ли си какво щеше да стане?
През 2004 година излезе книгата „Вести от Русчук”/ това беше турския, грозен вариант на древното име на Русе!/ от друг наш историк. Останах много изненадан от постъпката на уважавания от мен русенец ЙОРДАН БОРИСОВ.
В тази малка книжка поробителят Мидхат е отново възвеличен. Тук той е … „завършил Сорбоната в Париж” - само за един месец, през който е бил във френската столица!, при това 36- годишен. Отново четем хвалби и небивалици за „строителя и реформатора”, и нито един ред за българофоба и българоубиеца Мидхат.
Същият автор, като областен управител, преди няколко години предложи да се организирало национално честване „125 години Дунавски вилает в България, съвместно с Република Турция”. Представяте ли си какво безумие - все едно поляците да честват с руснаците двойното си поробване или италианците да честват „австрийското робство”, което съвсем не е било така варварско и дивашко, като турското, защото тогава са имали Верди и Ла Скала, а ние?
Проф. ВЕРА МУТАФЧИЕВА /известна и с агентурното си име… „агент Атанас” /?!/, е сред най-отявлените наши османисти-туркофили. Автор на много трудове по темата „турско робство”, което тя упорито наричаше „османско присъствие” - колко недостойна позиция: да си чел толкова много, да разполагаш с толкова много архиви, и да налагаш тази невярна, обидна и срамна формула? Да казваш, че: „българското село процъфтявало при турските спахии” и други подобни нелепости и абсурди. Да интерпретираш този фатален, ужасяващ период от нашата история /осакатил ни за векове!/ по такъв недостоен и угоден за Турция начин е равносилно на национално предателство. Всъщност, самата Вера Мутафчиева или агент „Атанас” - до известна степен - предава и родния си баща, големия наш историк Петър Мутафчиев в автобиографичната си книга „Семейна сага”. Тя определено се дразни и срамува, че баща й като защитник на българската национална кауза, го наричали „великобългарски шовинист”.
Не друг, а един български министър на образованието, при това историк, ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ, предложи абсурдната идея да се напише „ОБЩА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ”, представете си - с турски историци!, в която формулата „турско робство” да се замени с „османско присъствие”. Все едно евреите да си напишат историята с германците или поляците с руснаците. Затова, нека да не се учудваме, че и във властта и сега имаме подобни безродници.
Напоследък голям скандал в Народното събрание предизвика изказването на историка депутат от БКП/БСП, проф. АНДРЕЙ ПАНТЕВ. Неговият прадядо, истински българин, бунтовник от видинското село Раковица/ където е роден и той/ е бил зверски побит на кол от турците през 1850 година, което доскоро с гордост съобщаваше в многобройните си интервюта самият Пантев! Слез 1989 година, той започна активно да публикува в печата /особено във в „Монитор”/ пробългарски, патриотични текстове. Но след като стана депутат от листата на БКП/БСП, партията- приятел и съдружник на ДПС, той изведнъж запя съвсем друга песен: „Геноцид у нас изобщо не е имало, да се говори за това било „газиран национализъм”, „Геноцид е имало само за индианците в Америка…” и други подобни скудоумия, които предизвикаха вълна от негодувание сред нашата общественост.
Да, прави са демографите в техните изчисления, ако не беше този петвековен геноцид, ние щяхме да сме сред многобройните и водещи нации н Европа.
В един от сайтовете - „Гласове” прочетох интервю със социолога от Пловдив доц. ИВО ХРИСТОВ. Бил „на гости” на една от турските фондации /напоследък те започнаха да купуват нашите гладни „интелектуалци”/ и останал във възторг от турците като народ, манталитет, морал, култура, нрави. И заключава, че те са по-европейци от нас и на много по-високо цивилизационно равнище. Това признание на българина- интелектуалец направо ме порази. Направо ми стана мъчно, че не съм се родил…анадолец! Не знаех, че те били много по-издигнати и по-добри от нас?!… Да, може би въпросният социолог от Пловдив е попаднал в лукс кварталите на Цариград и Анкара, или пък в снимачните павилиони за тъпите турски сапунки, които облъчват и промиват мозъците на немислещите наши телезрителки и телезрители? Е, такава безродност не бях виждал!
Но целият текст е просто поръчка, защото няма безплатен обяд, нали? Бих препоръчал на г-н Христов да отиде в Анадола, истинската Турция, където всяка година убиват по морални и цивилизационни мотиви до 100 млади момичета и жени с камъни, при това бащите и братята им, а някои дори ги заравят живи в земята и ги държат така, докато издъхнат заради „греха”, че са искали свободно да се омъжат, без намесата на родителите си. Това може да се види навсякъде в Интернет. Да види
как турците се отнасят към кюрдите, един многоброен народ, все още без държава.
Така че нито германците, нито французите, нито австрийците, нито датчаните и повечето европейци са толкова глупави, че да величаят Турция и да я искат с нейните едва 2% европейска територия/ а това е бивша наша земя!/ в Европа. Те просто не знаят какво е „турско робство” като нас, нито какво е това турска експанзия и турцизация, на които сме подложени сега, ежедневно.
И не им пожелавам да узнаят…