Егор Исаев

Егор (Георгий) Александрович Исаев, руски поет, прозаик, публицист, преводач и общественик, е роден на 2.05.1926 г. в село Коршево (15 000 ж.), Бобровски район, Воронежка област в семейството на начален учител. Майка му Фьокла Ефимовна работи в колхоз. Участник във Великата Отечествена война от есента на 1943 г. - сражава се в Кавказ, в Берлинската настъпателна операция, в освобождението на Чехословакия, младши сержант. Печата от 1945 г. През 1951 г. публикува първата си поема «Лице в лице» в алманаха „Литературен Воронеж”. Завършва Литинститута (1950-1955), в който му помага да постъпи Юрий Бондарев. Член на СП на СССР (1962). Дълги години ръководи редакцията за поезия в изд. „Съветски писател”, бил е работен секретар на ръководството на СП на СССР, председател на Руското общество на книголюбителите. Председател на комисиите по литературното наследство на М. Максимов (1987), Назъм Хикмет (1988), член на редколегията на седмичника „Литературна Русия”, сп. „Студентски меридиан”, поредицата „Библиотека на поета”. Член на КПСС от 1986. В периода 1984-1989 г. е депутат във Върховния Съвет на СССР. Член на Висшия творчески съвет на СП на Русия (от 1994), ръководството на асоциация „Книга. Просвещение. Милосърдие”, на редакционния съвет на 300-томната „Библиотека на руската класика”. Автор на поемата „Лице в лице” (1951; публикувана под заглавие „Над вълните на Дунав” през 1953; отделно издание - 1954), „Съдът на паметта” (1962; отделно издание - 1964; 1981), високо оценена от Шолохов и Шостакович, „Далечината на паметта” (1976; отделно издание - М., 1981), „Двадесет и петият час” (1984), „Мои есенни поля” (1984), „Убил ловецът жерав” (1985), „Да изживееш живота…Поеми» (1984), „Не подлежи на забрава” (1986); „Стихотворения и поеми” (1989), „Избрани произведения: в 2 т.” (1990). Публикувал и книга с преводи от езиците на народите на СССР: „Път към приятеля” (1984). Като литературен критик публикува книгите „Върхове” (1981); „Камбана от светлина” (1984); „Чувство за глагол” (1985); „Да поговорим като съвременници” (1987), „В началото бе слово” и др. Подписва антиперестроечното „Писмо от писателите на Русия” (1990), влиза в Думата на Славянския Събор (1991). Герой на социалистическия труд (1986). Награден с ордени „Ленин” (1984, 1986), „Трудово червено знаме”, „Отечествена война 2 степен”, „Знак на почит”, медали „За освобождението на Прага”, „За победата над Германия” и др. Ленинска награда (1980), Държавна награда на СССР (1986), златен медал „А.Фадеев” (1985), награда „М.Шолохов” (1996). Произведенията му са преведени на много езици, включително на български. Егор Исаев превежда български и чувашки поети. Живял и работил в Москва. Умира на 88 г. на 09.07.2013 г.


Публикации:


Поезия:

СТИХОВЕ/ превод: Татяна Любенова/ брой 28 април 2011

ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА СЛАВЕЯ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 53 юли 2013