ВЕЛОСИПЕД
превод: Огнян Стамболиев
ВЕЛОСИПЕД
На велосипеда си возя
мъртвец.
Велосипедът е мой –
само с едно колело.
С него загинаха Бе и Ве,
а ще намерят смъртта си още Ге и Де.
Аз случайно го купих –
на едно погребение,
а сега ми е весело.
Да, признавам си аз:
не е лошо да имаш
велосипед само с едно колело,
при това да му нямаш доверие.
Карай направо!
Карай накриво!
После: зиг-заг!
И си представяй –
лицата щастливи
на търговци, понесли
картофи, яйца и домати.
Ще те вземат те
за палячо изперкал!
Вече толкова време те возих,
пътнико мъртъв
и разбрах:
чакат те някъде за
закуска, обяд и вечеря…
След стотици години –
в някой град прокълнат,
ще прошепнеш ти леко:
„Ето: вече пристигнахме!”
И с усмивка ще кажеш:
”Хайде, човече,
аз ще карам назад!”
MEMENTO MORI!
Господи, ако гледах с твоите очи,
морето би се превърнало в небеса,
в които няма нито небе, нито море.
Но там, където гледат моите очи,
зървам само за миг
лицето на моя убиец.
Дървото – ябълка или липа –
се извисява нагоре,
а накрая и то умира.
Морската вълна – от Истрия
чак до Адамклисия – стене
и страда като Исус на кръста.
Аз пък събирам – капка по капка –
кръвта му.
Когато умра
в стена ще се превърна –
стена на плача.
ВСИЧКО, КОЕТО ОСТАВА
На Марин Сореску
Всичко, което остава
от т. нар. „живот”, е нощ,
космическа нощ или
бял лист хартия,
очакващ с буквата Алфа –
Безсмъртието,
или подкова
за кон,
която ние
после ще намерим,
ръждясала от пътя,
и ще повярваме,
че е паднала от някоя
звезда на Небето.
Накрая
ще си я окачим на врата
и ще я носим до края
на дните си.
