СТИХОВЕ ЗА ХЛЯБА

Сумако Фукао

превод: Йордан Янков

СТИХОВЕ ЗА ХЛЯБА

Той е огромен
като земята -
топъл хляб,
златен хляб.
В него е тихата радост на хората.
Казват,
че в дните на жаркото лято
пшениците пият
слънце.
Значи,
със слънце
замесен е хлябът.
Слънце сияе
по него
и в него.
Докоснеш ли с пръсти -
звъни.
Отчупи
и вкуси -
това е горещият вкус
на лятото.

Хляб,
замесен с ръцете,
които са сели
пшеницата.
Хляб,
до червено изпечен
в огнище.

Бих желала да имам
огромно огнище
и да метна във него
огромен хляб -
хляб
за всеки човек по земята.


ПРОЛЕТ. ТЪНЪК ЛЕД

Докато
реката
още мълчи,

под леда
пролетта
вече клокочи.

Пролетта наближава.
Разчупете
тънкия лед,

поемете си
въздух,
риби.

Пролетта свири
в струните
на тръстиките.


МАЙСКИ СЕНКИ

Заспала съм
в топлата сянка на люляка.
И сънят ми е
люляков.

Моля ви,
недейте докосва
покоя и тишината край мене.

Трептят върху моята дреха
прозрачните сенки
като капчици светлина.

Виолетова топла пътека
върви сред цветята
и води в небето…

О, майските сенки
ухаят на люляк.

И моята сянка ухае.


ПРАЗНИК НА ПЛОДОРИЕТО

Есенен вятър
с дъх на изпечен
вкусен картоф.

Звънко
се пукат
зрелите кестени

и се огъват коловете
под тежкия плод
на лозите.

Румени ябълки.
Ароматна,
топла земя,

която танцува
под песента
на плодоберачите.

Вечерното светло стъкло
се прелива
в небето.

От вика ми
небето отронва
звезда.


МОЯТ ДОМ СЛЕД БОМБАРДИРОВКАТА

Остъклената бяла врата
е разбита
и се люшка под вятъра
като крило
на прострелян
лебед.

Огледалото,
разтрошено на пода,
отразява
разтрошено
моето бледо лице.

В ъгъла -
парче от саксия…
Ах, да,
там бе саксията,
в която цъфтеше
роза…

Под прозореца -
кал.

Няма ли някъде
стая под наем?
Макар и на друга планета.

Като стар
и проскубан гарван
ровя
между голи греди…


НОЩНО ОСВЕТЛЕНИЕ

Ослепително
осветление.

Уж сме живи,
а лицата ни сякаш са мъртви.

Достатъчно,
моля ви,
престанете с това осветление.

Мен ми стига
светлината на простия огън.

И ти, осветителю,
недей да забравяш,

че има и светлина
от огнище…


РЕКА

Реката лениво
се влачи
и носи

надолу
разтопеното
слънчево злато.

Към края
на дългия път
тя забързва уверено.

Тича тя
към голямата своя мечта -
към морето.

А морето -
огромна солена
вселена -

очаква
целувка
от сладка вода…


МАЛКА КАРТИНА

Град Токио -
в Япония -
върху кръглото земно кълбо.

На всеки
уличен
ъгъл -

указатели
на чуждоземни
езици.

Островърхите църкви
тънат
в пълзящи растения.

А зад църквите -
хълмове
със зелени градини.

През градините крачат
белозъбите
янки.

В град Токио -
в Япония -
върху кръглото земно кълбо.

През оградите гледат
лица на мъже и жени -
съвсем не японски.

Над всичко стои
като тъмен мираж
Вавилонската кула.


МАЙЧИНА ПЕСЕН

Мили, мили деца,
сложете
своите малки ръце
върху своите малки колене,
наострете уши
и слушайте.
Моята майчина песен
я слушат
цветята,
дърветата
и врабците
зад прозореца.

Мили, мили деца,
нашата стая е земно кълбо,
а прозорецът -
око към вселената.

Нека всички
наострим уши
и послушаме новата песен
на майките.

Мили, мили деца.

Моята радост,
моята мъка,
моите сълзи
са майчини.

Слушайте днес,
защото утре
ще се пръснете в разни посоки…

И аз ще остана
в средата.


МЪЛЧАЛИВА ЛЮБОВ

Тишина -
голяма и дълбока.
Моят мъж
уморен
мълчи.
Мълча и аз.
Ние с него сме
като зъбчати колелета -
върти се едното,
върти се и другото…

Това е и нашето
мълчаливо съчувствие.

Угасват прозорците
и блестят по стъклата
езерата на лунната светлина.

Есенни листи
като парцали
се стелят в градината.

От време на време
пропяват
нощни щурци.

По завивките пърха
лекият дъх
на децата заспали.

А ние мълчим.
Мълчим за живота,
който прилича на тежко сражение.
Мълчим
като риби в аквариум.

И си разменяме нежност…