Георгий Свиридов

Георгий Василиевич Свиридов (3[16].12.1915-06.01.1998) е велик руски композитор, пианист, народен артист на СССР (1970), герой на социалистическия труд (1975). Създател на нов жанр, наречен от самия него “музикална илюстрация”. Завършва Ленинградската консерватория (1941), ученик на П. Рязанов и Д. Шостакович. Живял и работил в Ленинград, от 1956 - в Москва. От 1962 г. е секретар на ръководството на СК СССР, едновременно в периода 1968-73 е първи секретар на ръководството на СК на РСФСР. Автор на вокално-симфоничната поема „Памяти Сергея Есенина” (1956), музикалнат комедия „Огоньки” (1951), произведения за хор и оркестър „Патетическая оратория” (1959), „Курские песни” (1964), „Пушкинский венок” (1979), малки кантати „Деревянная Русь” (1964), „Снег идет” (1965), „Весенняя кантата” (1972), хоровия концерт „Памяти А.А.Юрлова” (1973), романси, музика към спектакли и филми и др. съчинения Лауреат на Сталинска (1946) и Ленинска (1960) награди . Създава симфонии и концерти, оратории и кантати, песни и романси. Автор на оратории и цикли по стихове на Пушкин, Блок, Есенин, Рубцов, както и на „Духовни песнопения и молитви”. Главната творческа тема на Свиридов е темата за Родината (”Поэзия памяти С. Есенина”, “У меня отец крестьянин”, “Деревянная Русь”). Определя творческото си кредо като сплав от Слово и Музика. Последователен противник на световното задкулисие, той пише „За нашето време е характерна небивала, нечувана по-рано концентрация на властта в ръцете на напълно посредствени хора. В техните ръце се намират цели страни, тяхната власт е чудовищна. В ръцете на тези чиновници, бюрократи, нищожни марионетки, избрани от ареопага на световната финансова власт, са и бомбите, и смъртоносните бактерии, и вестниците, и медицината, и, накрая, въздуха, водата, хляба… Недиктаторска власт сега изобщо няма. Тя едва-едва е замаскирана с театралния механизъм на изборите, със “свободата”на абсолютно несвободния печат. Всички те са марионетки - креатури на концерна на богатите - отровени от отровата на властолюбието. За “място в историята” и родната си майка ще продадат. Народа ще предадат, от Бога ще се откажат”… Произведенията на Свиридов са широко известни в Русия и зад граница. Автор на книгата „Музиката като съдба” (дневници на композитора от 60-те до 90-те г. на 20 век).


Публикации:


Проза:

РАЗМИСЛИ/ превод: Татяна Любенова/ брой 28 април 2011

ИЗ ДНЕВНИЦИТЕ/ превод: Татяна Любенова/ брой 36 януари 2012

ИЗ „МУЗИКАТА КАТО СЪДБА”/ брой 37 февруари 2012