САЩ: опит за строителство на империя

Фрагмент от новата книга на Уилям Енгдал “Боговете на парите”

превод: Татяна Любенова

Дж. П. Морган никога не е имал нито време, нито желание да преобразува своето огромно състояние в необлагаем фонд и да разпространи влиянието си далеч зад пределите на своята банка и корпоративни вложения. Джон. Д. Рокфелер, от друга страна, създава такъв фонд след вълна от негативни статии около събитията в Колорадо, убеждавайки се в силата на “общественото мнение”.

По негова заповед лагерът на стачкуващите работници от въглищните мини е подложен на атаки от органите на безопасността, сътрудниците на които са били въоръжени с картечници. Били разстреляни 11 деца и много невъоръжени работници.

Съветникът на Рокфелер по ключовите въпроси Фредерик Т.Гейтс в 1913 година му предложил да приведе част от състоянието си в необлагаем от данъци фонд, и наподобявайки американски Медичи, с помощта на тези средства да разшири семейното влияние без особени културни излишества, но създавайки видимост за филантропия.

В същата година, в щата Ню Йорк е регистриран Фонд Рокфелер, оглавяван от Гейтс, за който самият Рокфелер се отзовава като за велик бизнесмен, с когото някога му се е случило да има работа. Гейтс трябвало да се занимава с програмите, съществено увеличаващи както състоянието на Рокфелер, така и политическото и социално могъщество на семейството.

Под прикритието на благотворителността в края на 1930-та година Фонд Рокфелер започва да изменя цялата световна схема на взаимоотношенията. Методите и механизмите, с помощта на които тази програма се провежда в живота, са били неимоверно важни и крайно малко познати по това време, защото щателно били скривани от външи лица.

През 1939 година, осигурявайки спонсорска поддръжка на Фонд Рокфелер, нюйоркският Съвет по международни отношения пристъпва към работа, реализираща се в поредица от дългосрочни изследвания в сътрудничество с Държавния департамент на САЩ.

Изцяло секретният проект, под название “Изучаване на войната и мира”, продължил пет години - до 1944 г. включително. Проектът е ръководен от Исаак Бауман, директор на Съвета за международни отношения, първоначално влизащият в секретната група съветници по стратегическите въпроси (групата на академиците, наричани “Изследователи”) Удроу Уилсън - президент на САЩ по време на Първата световна война. Сам Бауман, президент на Университета “Джон Хопкинс” и специалист по география, наричал себе си американският Хаусхофер, сравнявайки се с хитлеровия геополитик.

Дълго преди победата на САЩ във Втората световна война, за Рокфелер и другите ръководители на големи американски корпорации и банки било ясно, че вътрешният пазар на САЩ е много малък за техните амбиции. Те виждали своето бъдеще, “американското ясно предначертание”, в неограниченото разширяване на американската власт посредством международния бизнес. Леката, на пръв поглед, победа в Първата световна война и придобивките от Версайския договор в Европа само разпалват техните апетити.

В края на 1939 г. Рокфелер тайно сформира група с голямо политическо влияние, само седмица след нападението на Германия над Полша и две години преди събитията в Пърл Харбър, които въвличат САЩ в пряко участие във войната.

Рокфелер, финансиращ тази секретна група от своя Фонд, й поставя задача: да се сформират основите на следвоенните икономически и политически цели на САЩ при положение, че световна война се случи и САЩ излязат от нея като преобладаваща глобална държава на планетата.

В този период Съветът по международни отношения и групата “Изучаване на войната и мира” изпълнява всички значими задачи по планиране на недоокомплектованото командване на Държавния департамент на САЩ. След 1942 г. голяма част от членовете на тази група са били “тихо” поставени на високи длъжности в Държавния департамент и получавайки официална заплата, продължили своята работа над проекта.

От ноември 1939 до края на 1942 г. Фонд Рокфелер привел не по-малко от 350 хиляди долара за финансиране създаването на плановете за следвоенното американско икономическо превъзходство, заплащайки работата на групата “Изучаване на войната и мира”. Това било вложение, което, както и болшинството “благотворителни дейности” на Рокфелер, стократно ще му се върне през следващите години. То определя самото съществуване на следвоенната глобална американска бизнес империя. Американският век е по същество империя на Рокфелер, макар и мнозинството от американците да живеят в щастливо неведение за този факт.

В своята официална история, засекретена и обнародвана само след десетилетие, Съветът за международни отношения поразително точно определя целите на проекта “Изучаване на войната и мира”:

„Повече от две години преди нападението на японците над Пърл Харбър, тази изследователска група на Съвета започва работа върху предвиждането на това кой ще доминира в живота на света за дълги години напред. Без да забравят за провеждащите се изследвания, те осъзнавали значението на Съвета във формирането на националната политика.

На 12 септември 1939 г., когато нацистка Германия напада Полша, членовете на Съвета по международни отношения Хамилтън Фиш Армстронг и Мейлър тръгват с влака за Вашингтон, за да се срещнат със съветника на държавния секретар Джордж Месершмит. По това време Държавният департамент разполагал с не много големи ресурси за изучаване, политическо планиране и инициатива. За такава работа кадровите дипломати в навечерието на Втората световна война едва ли са били по-състоятелни, отколкото предшествениците им от времето, когато Америка влиза в Първата световна война.

Членовете на Съвета предлагат следното: програма за независимо изучаване и анализ на това, от което трябва да се ръководи американската външна политика в предстоящите военни години и в периода на сложни взаимоотношения в новия свят, който ще се създаде след войната. Проектът става известен под името “Изучаване на войната и мира”.

“Това е изключително секретна работа - пише Исаак Бауман, - защото целият план ще бъде “погребан”, ако стане известно, че Държавният департамент си сътрудничи с някаква външна групировка”. Фонд Рокфелер се съгласява да финансира проекта, отначало, наистина, неохотно, но, убеждавайки се в неговата значимост, отделя 350 хиляди американски долара. През следващите пет години в Групата са взели участие почти 100 човека, които се разделили в четири отдела на функционалните области: икономика и финанси, безопасност и въоръжаване, територии, политика. Тези отдели са се срещали повече от 250 пъти, обикновено в Ню Йорк, след обед или в късна нощ. Те са съставили 682 меморандума за Държавния департамент, които имат гриф “секретно” и били достъпни само за определени правителствени подразделения.

Целта на секретния проект на Съвета за международни отношения било установяване на устойчива база за окончателен преход на САЩ “като наследник” на ролята, която Британската империя играла до 1914 г. - “Пакс Американа” като нямаща равен на себе си наследник на разпадналата се “Пакс Британика”.

Новите неофициални разработващи политиката били избрани от средите на затвореното общество на Ню Йоркският съвет за международни отношения, в който преобладавали хора, специално подбрани от Рокфелер.

За разлика от Британската империя, основана на военни завоевания и пряко военно управление на колониите, американската версия на световно господство се базира на финансови завоевания и икономически владения. Това били водещи подобрения, позволяващи на корпоративните гиганти на САЩ да скрият своите интереси под знамето за “демокрация и политически права” за “жителите на угнетяваните колонии”, за поддръжка на “свободната търговия” и “открити пазари”.

Секретна записка на Съвета за международни отношения до групата “Изучаване на войната и мира”, написана за Държавния департамент на САЩ през 1941 г., ясно информира:

“Ако явно се озвучат целите на войната, а те се състоят изключително от изгоди за англо-американския империализъм, ще стане ясно, че те не носят нищо полезно за никого другиго в света. Трябва да се подчертават преимуществата за другите хора. Това ще има голям пропаганден ефект.”

Списъкът от задачи, заявени от Съвета за международни отношения, може да се нарече всякак, но не и демократичен. Той отразява интересите на шепа хора от американския банков и промишлен елит, разширяващи своето международно влияние. Бизнесмените и техните юридически фирми, представени в Съвета, били отделен вид хора, различаващи се от останалите американци - олигарси, аристократи на властта и парите.

Протоколите на Подкомитета по безопасност от групата “Изучаване на войната и мира” отразяват критериите в тяхната последователна външна политика за САЩ. Осъзнавайки цялата съмнителност “…за възстановяване на Британската империя в този вид, в който тя е съществувала по-рано…” на САЩ вероятно ще се наложи да заемат нейното място… САЩ ще са длъжни да развиват вътрешното си гледище по отношение на общия световен ред след тази война, който ще ни позволи да наложим наши собствени правила, внасяйки своя принос …в Пакс Американа.”

Американците ще могат да разберат своята енергичност, пишат стратезите на Съвета за международни отношения, само приемайки логиката на безкрайното завладяване на чужди територии и пласментни пазари. През 1942 г. директорът на Съвета Исаак Бауман пише:

“Мерило за нашата победа ще бъде степента на нашето влияние след победата…(САЩ са длъжни да обезопасят областите, които са стратегически необходими за контрол над света”.

Още едно политическо заявление на тази група, Меморандум Е-В19, съдържа същността на външната политика на САЩ след войната, сумирайки “съставните части на общата политика по достигане на военно и икономическо превъзходство на САЩ…”.
Такова превъзходство, съгласно техните аргументи, може да бъде получено посредством следвоенна “координация на усилията и кооперирането на САЩ с други страни за поддържане на ограничения по реализацията на всеки суверинитет на чужди държави, които могат да представляват заплаха даже за минимална част от света, съществено важен за безопасността и икономическото процъфтяване на САЩ и Западното полукълбо”.

Априлският меморандум на Държавния департамент разяснява философията на тази група по въпросите на западния “достъп до ресурси”. “Превъзходството” на САЩ в дадения контекст означава:

“Запазване позициите на абсолютното лидерство, постигнато до настоящия момент, чрез постоянна защита на съществуващите концесии, намиращи се под разпореждането на САЩ, заедно с настойчивост по въпроса за принципа на “отворените врати” за равни възможности на компаниите от САЩ в новите региони”.

Изследванията на Съвета за международни отношения показват колко може да бъде опасна обединена Европа (както начело с нацистите, така и без тях) за благополучието на САЩ. Тази група на Съвета, работеща зад стените на Държавния департамент през цялата война, определя, че за новото американско “Голямо пространство”, за икономическия вариант “свободен избор” е необходимо, в крайна сметка, съдействието на повечето от страните, които са вън от пределите на немската зона на влияние.

В средата на юли 1941 г. Хамилтън Фиш Армстронг подчертава, че не трябва да се допуска обединяването на Европа, защото това ще бъде толкова силен съюз, че неговото съществуване ще заплашва идеята за американското “Голямо пространство”. Европа, организирана като единна общност, се възприема от тях като “принципно несъвместима с американската икономическа система”.

В своята окончателна форма американския план за следвоенното “Голямо пространство” се състои от: Западна Европа, Далечният Изток, бившата Британска империя (която се е разпаднала на части), крупните енергийни ресурси на Близкия Изток (които в това време преминават под контрола на САЩ, доколкото съперниците им Франция и Британия са били “изтласкани”), останалите страни от Третия свят и, по възможност, цялото земно кълбо. Китай също е бил включен изцяло.

В този имперски документ нямало място за скромност. Единственият нерешен въпрос, за архитектите на политиката на Американския век, бил: ще се съгласи ли Сталин да направи огромният Съветски съюз част от него?

Славянская Европа, 17.03.2011