СТИХОВЕ

Доста Димовска

Бележка и превод: Роман Кисьов

През пролетта на 2008 г. заедно с нея и с македонския поет Михаил Ренджов в Русе представихме македонската поетеса Гордана БошнакоскаТогава от русенския литературен алманах “Брод” дойде предложението да публикуват македонски поети, в това число и цикъл стихове от Доста Димовска… По този повод тогава лично тя ми предостави 5 свои нови стихотворения, които бяха отпечатани наскоро и единствено в македонското литературно списание „Акт”… Така преведените от мен нейни нови стихове, невключени в книга, бяха публикувани (за първи път у нас) през 2008 г. в бр. 4 на изданието за литература и култура „Брод” в Русе, които предоставям и на електронното списание „Литературен свят”. Зная, че Доста Димовска много държеше на тях, защото те отразяват важен момент от нейния живот… А сега, след нейната кончина, препрочитайки ги внимателно, ми се струва, че в тях има и нещо повече - предчувствие (или предсказание) за нейното бъдеше, за Неизбежното…

——————————

КНЯЗЪТ НА ТЪМНИНАТА

Тропот, хлопане силно чу дамата на портите. Отвори. Копитото на дявола
стъпи в нейната стая.
Дамата със дни притискаше измислената реалност. Около нея се търкаляше
ликът на любимия, милувките, целувките. Препълнени бяха лавиците, чекмеджетата със несъществуващи хора и събития. Кикотът на дявола
отекваше в дома й, заглушаваше дамата до лудост.
Бялата й наметка цялата бе омърсена от черни петна, от копитата на дявола.
Ликът на княза се появяваше от всеки ъгъл, ту със брада, целият космат,
ту като младо момче - усмихнато, миловидно, сладкодумно, с отворени
ръце за прегръдка. Неговият лик със кикот се люлееше през стаята на люлка,
прие хиляди лица, сграбчи дамата за очите,
искаше насила да я дамгоса със
сатанинския печат. Дамата се опираше с цялата си сила, със силата на вярата.
Влезе във молитва тя, загърна се със Божията светлина.
На сутринта, преди изгрев слънце, тя видя как Князът излиза през портите.
Дамата дълбоко въздъхна, зърна в огледалото лицето си,
от него излетя сянката на демона.


КРЪЩАВАНЕ НА ДАМАТА

Седна Исус на трапезата, срещу дамата,
Изсипа се виолетова светлина във бяла одежда. Изведнъж със дълбок
Глас във стаята отекна: „Не бой се.” Дамата онемя пред лика на Христа.
Непрестанно повтаряше молитвата „Господи Боже, помилуй мене
грешната.” Във душата й засвети невиждана досега любов и красота.
„О, най-хубав е Бог, прекрасен, най-висша красота, върховна светлина” запя дамата, мисълта за Бога изпълни нейната душа, Любовта Божия.
Молеше Го да я приеме във вярата, да приседне до Неговите нозе, да я
помилва. Цял ден шептеше: „На колене съм, Царю небесен, Боже мой,
на колене пред Твоя абсолют, милост, най-висша красота.”
Загърмя гласът пред нея: „Отричаш ли се от сатаната?”
Три пъти дамата промълви: „Отричам се”.
Христовата ръка я докосна по главата. Пристъпи. Дамата се потопи във водите на покаянието. Закрачи към кръста, към своето спасение.


СПИРКА

Дамата се потопи във езерото много дълбоко.
Потъваше заедно с детето, давеха се с дни,
бореха се с водните талази, до тях доплува
Момчето, неочаквано повлече дамата още по-дълбоко
и сграбчи детето в прегръдка, изплуваха на сутринта заедно на брега.
Младата дама плуваше на място с дни, повтаряше
непрестанно Господната молитва. Беше чута.
Синя светлина се разпростря пред нея.
Въздигна душата на дамата на една стълба, по-близо до Бога.
Заплува към плиткото, на сутринта излезе на брега.
При вървежа й веригите дрънчаха,
оковите я стягаха около глезените. В далечината зърна
Момчето във бяла наметка, как се изгубва във уличната река от минувачи,
на нозете му дрънчаха скъсаните окови.
Дамата го погледна отсъстващо,
заплете косата си, седна на тротоара,
чакайки автобуса за дома.


ПРЕД ВХОДА НА КОРИДОРА

Младата дама излезе от къщи, запали
Land cruiser-a.
Возеха се тя, младото момче и сатаната. Душата й бе разпарчетосана,
разкъсана жестоко на парчета от скитащите псета.
Отдели едно парче за момчето,
другите бяха храна за сатаната.
Копитата му бяха силни, дамата внимаваше да не ги изпревари князът.
Тя побърза със cruiser-a, возеха се заедно към
залеза на слънцето, който се виждаше на хоризонта.
По пътя на дамата й гаснеше светлината, потъваше
все по-дълбоко под пластовете на нощта, сграбчи я млада тъмнина,
помилва я по лицето като свеж морски полъх.

В далечината, пред входа на светлия
спирален коридор, я очакваше белият ангел.
Тя се усмихна, сбогува се със сатаната, прошепна
на ухото на момчето: „Ще те чакам.”
През коридора светкавично се издигна светла линия,
затрептя със звука на арфа полето, изтъкано от светлина.


МОЛИТВАТА НА ДАМАТА

На тротоара, сред градския шум, младата дама лежеше полумъртва,
обвита в лиги и парцали. Ненадейно чу глас, който я удари като гръм, като токов удар.
„Къде беше до сега? Толкова дълго те чаках, чаках те две хилядолетия.”
Красотата на ангелския глас изгаряше цялата й утроба, гореше на тротоара до сутринта.
Минувачите блъскаха пред тях купчини от парцали. Носеше се миризма на изгоряло.
Насън видя много позната, близка душа. Най-чиста, изтъкана от виолетова светлина, от
любовта към Бога.
Дамата чакаше любовта със векове, скрита в музиката на сферите, в съкровището
на паметта на душите. Онемя от чудото, от Божия знак.
Река от коли със запалени светлини течеше към дамата. Не знаеше в коя посока да тръгне. Отново чу гласа, тихо прошепна: „Благодаря ти, о Боже,
защото чу молитвите ми, защото ми дари надежда, чиста светлина…”
Но щом младата дама докосна любовта, между пръстите й пустинен пясък потече.
Сети се, че техните души сега са в други животи, в друг предполагаем ход на нещата.
Всичко тук за тяхната памет е изгубено, невъзможно.
Дамата клекна на асфалта, с вдигнати към небето ръце, като ранена птица
пищеше, пелтечеше: „О мой Боже, дай ми сила, изцеление.
Покажи ми пътя, за да мога да се приближа до Теб, да коленича пред Твоя престол.
Пред Теб да застеля безграничната си любов.
По Твоя воля, позволи ми да застана пред Теб, заедно с душата, изгубена
в изкушенията на вековете, която толкова дълго търсих, да пребиваваме вечно в Твоите царски покои, съединени във любовта, във Твоята светлина.”

Тази сутрин дамата кървеше.
Градските чистачи със маркучи измиха кървавите локви от асфалта.
Улицата забоботи, обичайният шумен метеж.