IN MEMORIAM: ДОСТА ДИМОВСКА

(17.02.1954, Скопие - 04.04.2011, София)

Напусна ни една необикновена жена, широко скроена личност… Доста Димовска! Голям приятел на България! Боголюбива и човеколюбива, светла жена, която търсеше и жадуваше духовна Светлина! Беше смела, безстрашна жена, но имаше страх от Бога! Търсеше да свързва, а не да разделя, беше жив мост между Р. Македония и България… Не беше типичен политик, може би защото беше поет и философ, но най-вече защото беше дълбоко вярваща… Беше ми споделила, че духовната й трансформация се случва след неочакваната кончина в самолетна катастрофа на нейния близък приятел Борис Трайковски (тогава президент на Р. Македония), която я разтърсва дълбоко… Възхищаваше се на Майка Тереза, която беше за нея еталон и пример за житейско поведение и вяра… Когато говореше за нея се преобразяваше, лицето й грейваше! Самата тя помагаше на много хора. Обичаше манастирите, в последно време обичаше да посещава и да се усамотява в Осоговския манастир край Крива паланка… Беше разочарована от политиката, беше стигнала до убеждението, че културата и изкуството са най-голямата градивна сила, превъзхождаща и най-добрата политика… Затова като директор на Културно-информационния център на Р. Македония в София тя не щадеше енергия и сили… Тази работа тя възприемаше като мисия! Тепърва ще се оценява и преоткрива нейното дело… Както и нейното поетично творчество, което като че ли все още е в сянка и е недооценено!
За нас, които имахме честта да общуваме с нея, тя ще остане завинаги в паметта ни и в сърцата ни! Скърбим дълбоко за загубата на близък приятел!… Скърбим, но и вярваме, че тя не е мъртва, а жива, макар и в друго измерение, „в друг предполагаем ход на нещата” (както бе написала в един свой стих)… Вярваме, че Тя - Бялата дама - се къпе в пречистващите „Бели дъждове” на Бога!… И че душата й пребивава в покоите на Светлината и почива в Мир! Поклон пред паметта й!

 С-Богом, Доста!

4.- 6. април 2011, София                                                                

Роман Кисьов