Поп Димитър Кънчов Зограф

Иво Георгиев

Поп Димитър Кънчов Зограф

Поп Димитър Кънчов Зограф


Когато се заговори за зографството през Възраждането, най-напред в паметта ни изниква името на Захари Зограф. Малцина се сещат за други имена. А е имало много живописващи люде от това време, да не говорим, че само утвърдените зографски школи са били пет.
През 2008 г. се навършват 200 години от рождението на един от тези позабравени зографи – поп Димитър Кънчов от Тревненската школа. Той е роден през 1808 г. Къде се е учил на живописване не е известно, по всяка вероятност, при майстори в Трявна и Търново. Димитър Кънчов е буен и буден младеж. Надарен е бил с хубав глас, и е обичал да пее песни. Той е един от радетелите за независима българска църква и за свободна България. Вече като поп е имал спречкване с гръцкия владика в Търново, като дори му зашлевил шамар. В отговор на това, владиката го наклеветил пред турските власти, че е комита и носи пищов в пояса си. Наложило се да остави семейството си и да забегне по други краища – Македония, Влашко, Тракия. През време на тези митарства, продължили повече от 50 години, той се разпопва и започва да рисува икони най-вече за частни поръчители, за да изхранва многобройната си фамилия. Жена му Мара, била с много силен дух – тя му остава вярна спътница повече от 70 години, като му родила 22 деца, от които 18 останали живи. Измежду синовете му има един, който е бил в легията на Раковски, един участник в Априлското въстание и един опълченец през Руско-турската война. Двама от синовете му също стават зографи, както и един от внуците му.
Странното е, че в електронната енциклопедия “България” не пише нищо за поп Димитър Кънчов Зограф…
През септември в криптата на катедралния храм “Александър Невски” за пръв път беше организирана самостоятелна изложба посветена на живота и творчеството на поп Димитър Кънчов Зограф, както и на синовете му зографи. За съжаление цялостното му творчество все още не е добре проучено и е твърде разпиляно из България и чужбина. У нас негови икони могат да се видят в музеите в Трявна, РИМ Варна, НИМ София. Сред най-известните му творби са “Свети Георги със житийни сцени”, “Света Богородица” и др.
Поп Димитър Кънчов умира през 1901 г. на 93 години.


Двеста години от рождението на тревненския иконописец поп Димитър Кънчов отбелязаха с изложба

Жанета Михова

Двеста години от рождението на тревненския иконописец поп Димитър Кънчов отбелязаха на 6 юни 2008, с откриването на изложба в Трявна четири специализирани музея в страната. Експозицията от икони бе подредена в тревненската галерия “Казаков”. Това съобщи Юлия Нинова – директор на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство.
Изложбата бе в рамките на четиридневните национални Славейкови празници. Експонатите са от фондовете на тревненския музей, на Регионалния исторически музей във Варна, на Националния исторически музей в София и на Националната художествена галерия /Криптата/ към храм-паметника “Александър Невски”.
Поп Димитър Кънчов е родоначалник на известна фамилия зографи от Тревненската художествена школа, обясни Нинова и допълни, че тогава занаятите и изкуството са се предавали от баща на син. По думите й експозицията е първи опит да се съберат творбите на поп Димитър Кънчов в самостоятелна изложба.
В експозицията са показани 11 икони на поп Димитър, едната от които е знакова и се съхранява в Криптата на храм-паметника “Св. Александър Невски” в София, информира Люба Цанева – уредник в музея. Иконата е “Свети Георги от Арбанаси”.
Други две икони са рисувани от Йонко Попдимитров – син на поп Димитър Кънчов. Син на родоначалника на тревненската фамилия е и Иван Попдимитров – първият български художник, показал свои живописни платна в началото на 20-и век в галериите в Париж. В изложбата има рисунки и етюди на Иван Попдимитров, както и два портрета на поп Димитър Кънчов и на съпругата му Мара Кънчова. Фамилията зографи е първата в Тревненската художествена школа, която съчетава иконописта със светската живопис, каза Цанева.
Експозицията съдържа документи и снимки, свързани с живота на тревненската фамилия зографи. За първи път в изложба се показва Свидетелство номер 1, издадено през 1906 година от Държавното рисувално училище в София. Документът е издаден на името на внука на поп Димитър – Иван Йонков, и свидетелства, че тревненският художник вероятно е първият или един от първите българи, завършили висше образование в днешната Художествена академия.
При откриването на изложбата в галерия “Казаков” звучаха изпълнения на вокалния квартет “Абагар” от шуменския университет “Константин Преславски”.
Иконната изложба останa в Трявна до 10 юли. След това беше експонирана в Криптата на храм-паметника “Св. Александър Невски” в София, а откриването бе насрочено за 16 юли.