ВААЛ

Димитър Полянов

Богове имало много - нямало един бог. И тоя бог се родил - родил се бог Ваал.
От изток и от запад, от север и от юг дошли жреци и царе да се поклонят на новия бог Ваал.
И разнесъл се навсякъде, по суша и по море, един - едничък вик: „ Роди се чаканият бог, роди се бог Ваал!”
И запустели вече капища и храмове, изгаснали жертвеници - всички очаквали да чуят новия бог Ваал.
Шумял необятният Вавилон. И в тоя шум се сливал и гърмът на колесниците, и гласът на продавачите, и смехът на вакханките, и звънтежът на златото, и стонът на робите, и плясъкът на Ефрат. Из безкрайните улици, от двете страни на които блещели мраморни дворци и се чернеели срутени бордеи, гъмжел милионен народ. Проточени кервани носили тежки товари от далечни краища. Всякой тичал, всякой търгувал - търговецът със стоката си, ученият с мъдростта си, девицата с красотата си, майката с децата си, робът с труда си.
Екнали улици и стъгди:
- Ваал, Ваал, Ваал!
Милионно множество се втурнало по стъпките на новия бог.
Той вървял. Очите му били мътни и страшни. По бледите му устни играела победна усмивка. На едната му ръка имало капки кръв. Бавно и гордо се възкачил той до позлатените колони на Белиановия храм и заговорил с царствен глас.
Тъй казвал той:
- Аз съм бог Ваал и няма други бог освен мене. Поклонете се, аз съм вашият бог.
Милионното множество нападало на земята.
-Досега вие се кланяхте на моя дядо Уранос, небето, на моята баба Геа, земята, на моя баща Сатурн, времето, и на толкоз още други богове и богини. От днеска нататък аз съм вашият бог и други освен мен не ще имате! Защото вие обожавахте богове на небето и на земята, на слънцето и на светилата в Зодиака, на доброто и на злото - но научиха ли ви те да живеете? Вие не познавахте мене, бога на живота! Слушайте вашия бог Ваал!
Създадени от нищо, вие нищо пак ще станете. Но аз мога да ви науча да преживеете кратките си дни в благоденствие, като ви дам власт и сила, богатства и удоволствия, почести и слава.
-Щастие! Щастие! - простирали ръце милион клетници.
Ваал продължил гневно:
-Мълчете, окаяни! Махнете се, раби презрени! Не дойдох аз за вас! Не дойдох аз за париите, а за господарите; не дойдох аз за слабите, а за всесилните; не дойдох аз за простодушните, а за хитрите; не дойдох аз за скромните, а за лукавите; не дойдох аз за мирните, а за буйните; не дойдох аз за потъпканите, а за горделивите; не дойдох аз за злочестите, а за щастливите! Махнете се от очите ми едните и приближете се до мене, вие, другите! Първенци и и военачалници, жреци и учени, търговци и спекуланти, куртизанки и артисти, и вие, всички сити и доволни, всички засмени и щастливи, елате при мене, аз съм вашият бог, аз съм бог Ваал!
Избраниците паднали на колене:
- Ваал е вашият бог!
Ваал продължил:
-Аз съм хлябът на живота! Оня, който не яде от него, умира в лишения и мъки. Аз съм хлябът, който дава блаженство и наслада. Истина, истина ви казвам, който не вкуси от моята плът и кръв, не ще живее живот райски! А оня, който еднаж вкуси от мене, винаги ще се стреми към мене като бозайниче към пълна майчина ненка и ще иска все повече и повече, винаги ненаситен и лаком! Аз съм хлябът, който звънти и лъщи! Защото моята плът е злато! Аз съм нектарът, който сладко упоява! Защото моята кръв е сладострастно вино!
- Осанна, осанна! - викали избраниците.
- Не скривайте съкровищата си в земята, гдето червеите и ръждата ги ядат, гдето крадците могат да ги намерят и откраднат, а търгувайте с тях, давайте ги с лихва или ги пръскайте с пълни шепи! Най- чудната музика е гласът на златото; най-висшата награда
е да получиш проценти; най- голямото щастие е да купиш цветя и жени! Всеки, който живее без труд и мъка, е мой обожател любим. Трудът е грях. Работата е престъпление!
- Осанна, осанна, осанна!
- Истина, истина ви казвам, който не е богат, няма да види царството земно! Погледнете птиците небесни: те нито сеят, нито жънат, нито имат житници и хамбари и затуй зиме мрат от глад и студ! Искате ли и вие да мрете така? И да не искате, ще мрете, ако не умеете да живеете от труда на тия, що работят!
Погледнете полските кремове: нито търгуват, нито имат роби. Но затуй пък имат ли нещо друго освен листа и мирис? Искате ли и вие да имате само кожа и кости? Не бъдете нито птици небесни, нито кремове полски, нито роби. Бъдете богати и силни! Грижете се само за вас! Ако оставите аз да се грижа - много глупаво ще сторите, напразно ще чакате и ще се разкаете по-късно. По-напред спечелете, па тогава елате в храма да се молите. Грижете се за утрешния ден, за вчерашния не мислете - има кой да се погрижи за него - времето, моят баща Сатурн.
- Осанна, осанна, осанна!
- Ако някой те удари по дясната страна, ти го удари по дясната и лявата. Ако някой ти иска двете ризи, не му давай ни едната, а съблечи го, доде не те е съблякъл.
Ако дясното око те съблазнява, опитай и лявото; ако и двете те съблазняват - толкоз по-добре.
Не помагайте на ближния си, ако нямате полза. Помогнете ли му, гледайте да го ограбите съвършено, когато забогатее. За болен се не грижете - зло може да ви стори, ако оздравее.
Мразете враговете си; правете зло на ония, които ви обичат, защото обичта е егоизъм; без корист никой не обича. Преследвайте ония, които ви преследват.
Съдете, за да не ви съдят. Не прощавайте никому, защото ще се разкаете. Бъдете безпощаден, какъвто е животът. Които дават, са по- глупави от ония, които взимат.
Добро и зло, честно и нечестно, истина и лъжа няма. Разкайват се слабодушните. Съвестта говори само на оня, който я слуша. Не онуй, което се мисли и прави, а което се пипа, осквернява човека.
- Осанна, осанна!
- Който не лъже, остава излъган. Който не е подъл, сам си вреди. Който не завижда , не напредва. Който не чувства злоба, няма утроба. Който не мрази, няма самолюбие. Който не отмъщава, издава слабостта си.
Тълпата шумяла, ликувала и ръмжала. Безумна радост оживявала лицата на едни. Отвращение и омраза клокочили в гърдите на милионния народ.
-Осанна, осанна! - викали избраниците. Богатите хвърляли шепи жълтици пред своя бог. Буйни вакханки с голи рамене се втурвали към него, изливали елей над главата му, целували нозете му и ги помазвали с благовония. Знатни жени се мъчели да си преправят път към него и да допрат децата си до божественото му тяло. Но Ваал забелязал това и викнал строго:
- Махнете от мене тия пикливчета, които не знаят още да се преструват и да лъжат! Махнете се, майки! Не поддавайте на техните сълзи и прищевки!

И след това отново подзел:
- По-лесно ще мине камила през иглени уши, отколкото робът в царството земно.
По- лесно Сихамските планини биха спрели вълните на Ефрат, отколкото бедните да преградят пътя на избраниците.
По-лесно би свършил светът, отколкото моето благоволение към вас.
Блажени са богатите, защото тяхно е царството мое.
Блажени са щастливците, защото другите ще им завиждат.
Блажени са силните, защото тям ще принадлежи земята.
Блажени са ненаситните, защото те ще се наситят.
Блажени са неумолимите, защото те ще тържествуват.
Блажени са измамниците, защото синове мои ще се нарекат.
Блажени са палачите, защото те ще имат много жертви.
- Осанна, осанна, осанна…
А като се обърнал към жреците казал:
- Тежко на вас, жреците, ако не вярвате в дявола.
Към търговците:
- Тежко на вас, търговците, ако някога не знаете да крадете.
Към учените:
- Тежко на вас, учените, ако казвате някога истината.
Към военачалниците:
- Тежко на вас, сабленосците, ако ръцете ви потреперат.
Към мъдреците:
-Тежко на вас, мъдреците, ако се опитате да живеете, както учите.
Към девиците:
- Тежко на вас, девици, ако не умеете да се продадете.
Към вакханките:
- Тежко на вас, хубавиците, ако забележите, че стареете.
Към артистите:
- Тежко на вас, артистите, ако повярвате в призванието си.
- Осанна, осанна, осанна!
И Ваал слязъл от стълбите на Белиановия храм, минал сред ликуващите си избраници и милионния възбуден народ от роби и босоноги - и се изгубил.
Шумял пак Вавилон като развълнувано море. Избраниците тържествували. И в чест на новия бог още същата вечер потекли кървави потоци из разбунтувания град, сред който се разнасял задавен стон:
- Кога ли ще дойде и нашият бог?

*

Минали векове.
Богове имало много - но вече останал само един - бог Ваал.
От изток до запад, от север до юг се славило името на новия бог, на страшния бог Ваал.
И разнасял се навсякъде само един глас:
- Ваал е нашият бог и няма други бог за нас.
Течели кървави реки. Робите питали:
- Кога ли ще дойде и нашият бог?
И късали вериги. И ги оковавали в други. Някой светъл ум заговарял - изгаряли го на огън. Но все пак надеждата за новия бог на правдата не изгасвала.

*

Ей камбаните забиват, деца. Станете, затворете прозорци и врати, да не достига тоя звън. Тази вечер избраниците празнуват рождението на своя страшен бог.
- На Ваала? А на Исуса, бога на правдата?
Неговият празник още никой не го е празнувал, мили ми деца.