РАЗКАЗ С ИНТОНАЦИИ
И такива неща стават по време на криза. Пак я позакъсахме с изхранването. Колегата Петров вдига телефона на градските хали.
Строго: - Петров се обажда.
Чинно: - Слушам Ви, г-н Петров.
Изпитващо: - Имате ли дроб?
Угодливо: - Какъв, г-н Петров?
Грубо: - Свински, разбира се… Не твоя.
Шепнешком: - Ще уточните ли, моля, за кой Петров е…?
Развеселено: - Резни ми половинка. За повече заплатата ми няма да стигне…
Сериозно: - А вие кой Петров сте?
Интимно: - Ангел, бе, Ангел съм аз…
Съскащо: - Ай сик…
Трак. Телефонът оглушава.
