Разговора води Елена Вербенина

превод: Литературен свят

По време на продължаващите бомбардировки на Либия протойерей Захария Керстюк, грижещ се за енориашите в храма „Свети ап. Андрей Първозвани” при Украинското посолство в Триполи (Либия), разказа на кореспондента на портала „Православие и мир” за Либия, затова как е минавало неговото служение до евакуацията на украинците от страната, за управлението на Кадафи.

У ЛИБИЙЦИТЕ ХРИСТИЯНСТВОТО ПРЕДИЗВИКВА УВАЖЕНИЕ

Либия се отличава с веротърпимост. В тази затворена мюсюлманска страна, живееща по законите на Шериата, могат да се срещнат представители на различни конфесии. Има енории на Александрийския патриархат, на Римокатолическата църква, Коптската църква, на различни протестантски течения - англиканство, лютеранство и други. И на всички официално е разрешено да провеждат богослуженията си, да следват обредите, традициите и да се занимават с духовни грижи за своето паство.   

Самите либийци са много религиозен народ. Вярата е неотменима част от живота им.  Коранът стои наравно с основния закон - Зелената Книга, в която има немалко откъси от Корана. По отношението към религията си Либия може да се сравни с Иран, Ирак, Пакистан и Саудитска Арабия, където отношението към исляма се проявява в по- радикална форма. Но либийците са много веротърпими, те не притесняват християните, у тях християнството предизвиква уважение.

В един момент, на мен дори ми се стори, че те се отнасят по-добре към християните, отколкото към мюсюлманите. Либийците се тревожат да не би с нас да се случи нещо. В дните на големи празници те предоставяха охрана на храма и следяха за реда в окръга. Вълненията се засилиха особено след взрива в Коптския храм в Александрия (Египет). Властите на Либия много се опасяваха да не би нещо подобно да стане и на тяхна земя. Това, преди всичко, би се отразило на страната и на международно ниво.

СЛУЖЕНИЕ В ЛИБИЯ

Богослуженията се извършваха в храма на апостола Андрей Първозвани, разположен на територията на посолството на Украйна. Храмът не е голям. Сред енориашите има хора от различни националности - сърби, българи, румънци, гърци, киприоти, даже испанци. Но основната маса, разбира се, са украинците, руснаците и белорусите.

Украинците в Либия са заети най-вече в медицинската сфера и авиацията. Сред руснаците повечето са работници в нефтените компании и в Руската ЖП линия. Тъй като през седмицата хората са заети с работа, богослуженията се извършват в почивните дни - петък и събота.

Много наши съотечественици работеха извън столицата, затова често ми се налагаше да пътувам в други градове и да извършвам богослужения просто в апартаменти и къщи. Хората с радост идваха да се помолят, да общуват на духовни теми, да почувстват подкрепа. Нещо повече, те активно участваха в службата - пееха и се молеха. И там в действителност чувствах потребността на хората от духовни  наставления, виждах колко са важни за тях такива срещи. Много от тях по няколко години не са напускали не само Либия, но и работните си места.

ЛИБИЙЦИТЕ ПОЧИТАТ ПРАВОСЛАВНИТЕ СВЕТИНИ

В един от почивните дни след богослужение посланикът на Русия Владимир Чамов ме покани да разгледаме развалините на дребен либийски град. Там той ми показа разрушен православен храм от периода на Византийската империя, където се е запазил баптистерий. И ме удиви с какво благоволение либийците се отнасят към нашата светиня. Веднага си помних събития с хилядолетна давност, когато европейците са предприемали кръстоносни походи към Светата Земя - Йерусалим. Тогава те до основи са разрушавали мюсюлманските светини. А когато Йерусалим минал в ръцете на мюсюлманите, при султан Саладин, нито една от християнските светини не е била разрушена.

В ЛИБИЯ СЕ ЧУВСТВАШ СВОБОДНО

Независимо от това, че Либия е доста затворена страна, в нея се чувстваш свободно. Не изпитваш напрежението, както, например, в Египет, Турция или Сирия. Възможна причина затова е, че либийците не са разглезени от туристите и въобще от чужденците. Най-малко, в Либия няма да срещнеш местен жител, който да ти иска долари за някакви услуги. За цялото време от моето пребиваване в тази страна нито веднъж не възникна конфликтна ситуация с местните жители.

ВЪТРЕШНАТА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

Относно последните събития, не мога да се говоря от името на Църквата, ще кажа само личното си мнение. В Либия няма недоволни от властта хора. Във всеки случай, аз не съм чувал за такива. Нищо от това, което показват по телевизията, не съществува. Всичко, което виждате или чувате за събитията в тази страна - делете на 100 или даже на 1000.

В страната са безплатни медицината, образованието; двама души от всяко семейство държавата за своя сметка учи във всяка страна на света (от Лондон и Ню Йорк до Москва и Киев); няма наеми; осветлението е безплатно; безплатен е газът за населението; печалбата от природните ресурси се разпределя равноправно на всеки жител на държавата (това е примерно по 400 $ всеки месец). Социалният пакет е голям. А сега освен това бяха отменени и данъците.

Как мислите, могат ли жителите на такава страна да имат претенции към държавата? Според мен, всичко показано в средствата за масова информация, се преувеличава. Вие виждали ли сте поне веднъж по телевизията разгромени градове, разбити домове, стотици загинали? Защо не ги показват, а само говорят, както и не показват онези, които са предали Кадафи? Мисля, че такива просто няма.

ЛИБИЙЦИТЕ НАРИЧАТ КАДАФИ ЛАСКАВО «ТАТКО»

Повярвайте ми, аз бях в Либия и мога да кажа, и всеки, който е бил там - ще потвърди думите ми - обществото поддържа Кадафи. Сега в страната се провеждат многохилядни митинги в негова подкрепа. И нищо подобно по отношение на опозицията. Включвам телевизора и виждам, че показват митингуващи, но при това казват, че те са срещу него. Защо тогава тези хора носят зелените флагове на Кадафи, а не трикольора на въстаниците?

Либия е племенна страна. В нея има около тридесет племена, административно са разделени на региони. И те съществуват помежду си в пълен мир, това е първият  признак на здравата политика. Тези хора нищо не делят и нямат противоречия с политиката на ръководството на страната. Никъде няма да видите нито един паметник на Кадафи, той е против това. Даже не е президент, той е лидер на своя народ, който просто го нарича ласкаво «татко». Вие знаете ли много ръководители, които не са обсебили за себе си ордени, медали, звания? Той даже не е генерал. Както е бил полковник преди повече от 20 години, такъв си е и останал. Той няма юридически лостове за управлението на държавата, но е успял правилно да построи всичко.

Мисля, че ако не беше чуждестранното вмешателство, Кадафи щеше да въведе ред. Всичко вървеше натам.

Отец Захария се надява да се върне на мястото на своето служение - в Триполи. 

Православие и мир, http://www.pravmir.ru/, 29 март 2011