ПОДПАЛВАЧ
ПОДПАЛВАЧ
Селото отдавна спеше.
Даже местният дебил
гръмогласно не ревеше -
в плевник стар се беше свил.
Той се спусна край реката
тихо, като доберман.
Факла носеше в ръката,
с поглед див на пироман.
И приведен, на прибежки,
гръб опря във прашен зид.
Трябваше да няма грешки,
да остане неразкрит.
Но напусна го късмета -
спъна се в един синджир.
И разлаяха се псета,
стана страшен панаир.
Сто стопани разгневени
сгащиха го в глух сокак.
Бой! Подлепват го на смени.
Да избяга - няма как.
Сопи, камъни, криваци…
- Ох, боли, боли, недей!
Вие, стадо от глупаци,
не познахте Прометей!
ПО ХИЧКОК
Крачех в слънчевия ден.
Някаква саксия прасна.
В миг изстина нещо в мен
и косата ми порасна.
После тухла прелетя
покрай дясното ми рамо.
Не на косъм мина тя,
а на половина само.
Керемида изтрещя.
Долових го със гърба си.
Чух, че някой изкрещя,
даже не познах гласа си.
Пот студена. Пребледнял,
стъпвах като нестинарка.
Вдигнал взор, сълза пролял,
шепнех аз молитва жарка.
Бог ме чу. И полетях,
стана някак мигновено.
Аз, глупакът, не видях,
че минавам на червено.
СЕРГИЯ
Там, на ъгъла, сергия.
То се знае - шарения:
Зеленчуци, плодове
във различни цветове.
Ей банани, мандарини,
портокали и смокини,
и лимонени слънца
мамят малките деца.
Всяко иска да опита.
За цената им - не пита.
Ето, рошав малчуган,
с поглед като океан:
- Бабо, знам, че си добричка,
извади една паричка
да си купим плодове!
Ще ги разделим на две.
А старицата въздиша,
че бюджетът й издиша
и изрича със тъга:
- Друг път, баби, не сега!
Но хлапакът настоява.
Погледът му умолява.
Той не иска много, не -
само малко плодове.
- Портокал едничък, бабче!
Не е някакво кебапче.
Този тук не е голям,
няма сам да го изям.
Тя погалва му главата,
потреперва й ръката :
- Миличък, не се сърди,
ала нямаме пари!
Крие бабата очите,
тайно бърше си сълзите.
А светът се е събрал
във оранжев портокал.
ОБРАТЕН БИЛЕТ
Един човек отишъл на небето.
Възнесъл се. С две думи - бил умрял.
И в миг попаднал в офиса, където
решавало се как е бил живял.
Огромно бюро, фикус до вратата,
приятно мъркащ мощен климатик.
Зад бюрото, поглаждащ си брадата,
с очи го стрелкал някакъв старик.
- Позна ме, вярвам, аз съм Свети Петър.
Какво ме гледаш с мигащи очи !?
При мене никой не минава метър.
Към Ада, в Рая - тръгва и мълчи.
Във описа сега ще те намеря:
добър, пройдоха, грешник, еретик…
Е, няма начин, тука си в тефтера -
я, български охранен политик.
За Рая ти не си прави устата,
дори и Адът е за теб курорт.
Изпращам те обратно на Земята,
но давам ти и чисто нов паспорт.
Живот отново в старата Родина
и доста дълго, даже близо век.
Но няма да си тлъста пак гадина,
а вече най-обикновен човек.
РОЗОВ СЛОН
Вчера през града премина
с тежки стъпки розов слон
и от градската градина
скърши си разлистен клон.
Грациозно той прекрачи
и направи го със стил ,
десетина минувачи
да не станат на пестил.
Спираше се най-прилежно ,
виждайки автомобил ,
махаше с хобота нежно
и със всички беше мил.
Днес аз питам със надежда.
Всеки свива рамене.
Подозрително поглежда :
“Розов слон ?! О, Боже ! Не !”
Със разбитите паважи,
нека кметът ми прости,
ще пропуснем ние даже,
НЛО да долети.
БЯЛО
Мартенска прохладна вечер,
досаден котешки концерт,
белеят цъфнали череши,
да ги опазя, ми е дерт.
Като разцъфнало кокиче
подтичва в панталона бял
едно усмихнато момиче -
навярно нечий идеал.
С копнеж за лястовица бяла
към жиците отправям взор.
Мълви се, че насам летяла…
Ще кацне ли и в моя двор ?
Белеят кичури в косите,
но не го правя на въпрос.
Залъгвам се, ще ми простите ,
че се превръщам в албинос.
СТАРИЯТ ВОЙН
Всички го знаем. Направо ще кажа,
с него сме свикнали вече.
Станал е просто част от пейзажа,
от полза не е, но не пречи.
Старият войн булеварда пресича,
не спира пред никакъв знак.
Слънцето свети и сякаш наднича
през дългия, щръкнал мустак.
Той в битки кален е - диви, свирепи,
куцука с единия крак.
Ухото - разпрано, но погледът свети -
махленският сив котарак.
КРАЙ ГЕРАНА
Селски двор, геран, корито.
Кравата - на водопой.
Конче чатка със копито,
не й дава миг покой.
- Свършвай, дърто! Стига смука!
Пак пред мен се нареди.
Мърдай! Аз съм важен тука,
казвал съм го и преди.
Ти си твар неука, тъпа.
В тебе няма грам финес.
Само вимето ти дърпат,
без да имаш интерес.
За мен Шефът гушна пачка,
явно съм голям талант.
И в Италия, глупачке,
заминавам емигрант.
Кравата отвърна :
- Веne!
Тъпа ли съм - аз си знам.
Мляко ще доят от мене,
ти ще станеш на салам.
ЦАРСКИ НЕВОЛИ
Уж за цар съм бил роден,
а линея в тежък плен.
То живот ли е това,
да прекланям Аз глава
пред един надут позьор -
кльощавия ми дресьор.
Зъбя се със яд и стръв,
да покажа че съм лъв,
ала спирам се във миг,
чул плющящия камшик.
И пред пуяка надут
ставам пак покорен шут.
,,Ще ми падне той на мен!
Ще го схрускам някой ден! ” -
мисля си за кой ли път…
А гладът?!
