Александър Рубльов

превод: Литературен свят

В последни дни станахме свидетели на две военни интервенции в арабски страни, към едната от които сега е приковано вниманието на човечеството, а другата остава като че ли незабелязана от световните медии. Една и съща коалиция от държави прави всичко възможно, за да постигне чрез силови методи смяната на властта в Либия и разгрома на опозицията в островната държава Бахрейн. И двете военни операции имат много общо с американската агресия в Гренада през 1983 г.Защо си спомняме именно за дебаркирането на американските командоси в Гренада, състояло се през 1983 г. и вече позабравено днес, когато пред очите ни са свежите примери на Югославия и Ирак? За това има няколко причини. Преди всичко, става дума за идеологическите мотиви на интервенцията. В случая с Югославия военното вмешателство се оправдаваше с това, че срещу косовските албанци е «разпален геноцид». Преди нахлуването в Ирак властите и спецслужбите на САЩ говореха за опасността от «използването от Садам Хусейн на оръжие за масово унищожение». И двата повода се представяха като някаква извънредна заплаха за човечеството и принципите на неговото съществуване, изискваща глобално вмешателство. Сега обаче, след като фалшификациите и лъжата за «геноцида» и «оръжието за масово унищожение» са разкрити, коалицията е решила да не губи време за изобретяването на извънредна заплаха. Ударът по Либия се нанася в ситуация, когато в страната има вътрешен конфликт, каквито имаше много през ХХ век, и, съдейки по всичко, ще бъдат не по-малко и през ХХI век. Това несъмнено е твърде зловещ прецедент, чрез който се легализира въоръженото вмешателство в работите на всяка страна, където се водят стълкновения между властите и техните противници.

Именно така стояха нещата и в Гренада през 1983 г. Ориентираният към сътрудничество с Куба режим отдавна не устройваше САЩ. Възползвайки се от вътрешния конфликт на острова, в резултат на който беше свален и загина министър-председателят Морис Бишоп, Роналд Рейган изпрати на острова корабите на 2-ри флот на САЩ и подразделения на морската пехота. На 25-27 октомври 1983 г. островът беше окупиран, а дейците на предишния режим хвърлени в затвора (сваленият от американците премиер на Гренада Бернард Коар прекара зад решетките 26 години). По онова време действията на САЩ предизвикаха твърдото осъждане на световната общност, против се обяви дори Великобритания. Но днес сценарият в Гренада се повтаря в Либия при миролюбивия и хуманистично настроен Барак Обама, лауреат на Нобеловата награда за мир - 2009.
Либия и Гренада: Обама наруши закон на САЩ, следвайки примера на Рейгън
Нахлуването в Гренада и бомбардировките на Либия имат още една прилика. Давайки заповедта за окупацията на Гренада, Роналд Рейган не извести конгреса на САЩ. макар че беше длъжен да го стори в съответствие с приетия още през 1973 г. Закон за военните пълномощия. В мемоарите си той даже проявява показна храброст с този факт, използвайки странната за законопослушния американец формулировка «ние не поискахме разрешение от никого, а постъпихме така, както считахме за нужно». Както обясни Рейган, той е считал, че лидерите на конгреса могат да съобщят за подготвящата се операция в медиите и така да я прекъснат.

Сега именно по такъв начин, като че ли подражавайки на «ястреба» Рейгън, постъпи и Барак Обама. Американските войски нанасят удари по Либия без санкциите на Конгреса на САЩ, което е нарушение на американското законодателство и даже повод за импийчмънт. Любопитно е, че санкционирайки използването на сила, Обама наруши и още едно положение на американското законодателство, задължаващо го писмено да информира Конгреса за началото на бойните действия.
Гренада и Бахрейн: интервенция по сходен сценарий
Бахрейн и Гренада са неголеми островни държави с територия по-малко от хиляда квадратни километра. Намирайки се в различни части на света, те членуват в регионални организации, по удивително съвпадение възникнали абсолютно по едно и също време - през май и юни 1981 г.. Гренада е член на «Организацията на Източно-карибските държави» (Organisation of Eastern Caribbean States (OECS)) , Бахрейн членува в «Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив» (Cooperation Council for the Arab States of the Gulf). В нея влизат също така влизат и Саудитска Арабия, Оман, Кувейт, Катар и Обединени арабски емирства (ОАЕ). Двете последни страни от този списък влизат също така и в «широката международна коалиция», която нанася сега удари по Либия.

Защо си спомнихме за тези организации? Защото през 1983 г. именно «Организацията на Източно-карибските държави», в която участват Антигуа и Барбуда, Доминика, Монсерат, Сейнт Винсент и Гренадини, Сейнт Китс и Невис, а също и Сейнт Лусия, официално «помоли» Рейгън да окупира Гренада, за да я «спаси от кубинския заговор». Днес за никого не е тайна, че за да излязат с такова обръщение няколкото държави-джуджета, те бяха подбудени от САЩ.

И ето че през 2011 г. «Съветът за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив» окупира Бахрейн, за да разруши, както се изрази феодалния управник на острова Хамад бин Иса ал Халифа, «чуждестранния заговор» срещу неговата страна. «Чуждестранният заговор» (или «иранския заговор»), ще напомним, се заключаваше в това, че 10 000 жители на Бахрейн изпълниха главния площад на страната и поискаха да се установи на острова демократичен ред. Отговор на тези искания беше разстрелът на демонстрантите, след което на острова бяха въведени войски на Саудитска Арабия и ОАЕ, а от брега Бахрейн беше обкръжен от корабите на Кувейт.

Впрочем, главната сила, възпрепятстваща свалянето на монархията в Бахрейн, са американските военни, пазещи щаба на 5-ти флот, и Централното командване на САЩ. Понастоящем няма обективни данни, че в смазването на протестите са участвали американски военнослужещи, но на въпроса за тяхното участие в координирането на действията по смазването на въстанието в Бахрейн е трудно да се даде еднозначен отговор. При това американските военни власти твърдо дадоха да се разбере, че не изпитват никакви симпатии към протестиращите поданици на крал Хамад бин Иса ал Халифа.

Ръководителят на обединения комитет на началник щабовете на САЩ адмирал Майк Мълън обоснова такава позиция по военному пряко. В ефира на Ей Би Си той отговори на въпроса в какво е разликата между Либия и Бахрейн: «В продължение на няколко десетилетия Бахрейн беше важен съюзник на САЩ». Получава се, че борбата за демокрация вдъхновява Америка само в този случай, ако страната не е американски съюзник?

win.ru, 23.03.2011