Рюрик Ивнев

Рюрик Ивнев (Михаил Александрович Ковальов) (11.02.1891-19.02.1981), руски писател и преводач, е роден в Тифлис в дворянско семейство. Завършва юридическия факултет на Московския университет (1913). Влиза в групата на егофутуристите, в периода 1919-1924 се присъединява към имажинистите (кръгът на С.Есенин, А.Мариенхоф, В.Шершеневич). В 1920-30-те г. работи като специален кореспондент на сп. „Огоньок”, много пътува из страната. От 1936 г. живее в Тбилиси, през 1950 г. се връща в Москва. Сборници със стихове: „Пламя пышет” (1913), „Золото смерти” (1916), „Солнце во гробе” (1921), „Моя страна” (1943), „Теплые листья” (1978), повест: „Неизбежное”, роман: „Несчастный ангел”, критическа книга: „Четыре выстрела в Есенина, Кусикова, Мариенгофа и Шершеневича” (1921), роман-трилогия за живота на художествената бохема на Тифлис и Баку „Любовь без любви” (1925), „Открытый дом” (1927) и „Герой романа” (1928), антифашистки роман „Смятение” (1938), автобиографични романи „У подножья Мтацминды” (1973) и „Богема”, исторически пиеси: „Трагедия царя Бориса”, „Сергей Есенин”, „Емельян Пугачев”, и др.


Публикации:


Поезия:

КУЧЕ/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 27 март 2011

ОТ ТЕБЕ ПИХ, ПЛЕНИТЕЛЕН ЖИВОТ…/ превод: Борис Борисов/ брой 82 март 2016