БЪЛГАРИЯ – В МИНАЛОТО И СЕГА

Разговор с полиграфиста Григор Пасков и карикатуриста Борис Златанов

Татяна Любенова 

Това е истинското мото, под което в Къщата на художниците, гр. Плевен, бе подредена изложба с фотографии и карикатури. Организаторите на събитието са Община Плевен, Народното читалище “Парашкев Цветков-2003″, Македонското културно-просветно дружество “Парашкев Цветков” и вестник “Трета възраст”. В експозицията са включени архивни снимки на фотоиздателство “Григор Пасков” и карикатури на Борислав Златанов. Изложбата се провежда под патронажа на кмета на Община Плевен Найден Зеленогорски.

Експозицията представя архивни снимки на фотоиздателство “Григор Пасков” и карикатури на Борислав Златанов. Експонатите, които ще могат да се видят в изложбата да 18 април, са от архива на издателство “Григор Пасков”, утвърдило се през 30-те години на миналия век като най-известния производител на илюстровани и жанрови картички в страната. Снимките са част от фотографското дело на Георги Пасков. Издателството е създадено от Григор Пасков - баща и Георги Пасков - син. Григор Пасков, енергичен и образован за времето си човек, създава първото фотоателие и първата книжарница в град Хасково в началото на миналия век. Синът продължава неговото дело. Той работи с френски апарати и заснема почти всички тогавашни градове и забележителности в България. Издателство “Григор Пасков” се утвърждава, то сътрудничи и на американското списание “National Geographic”. След 1949 г. става част от държавното издателство “Наука и изкуство”, в което Георги Пасков продължава да работи, а по-късно дейността му е прехвърлена в новосъздаденото издателство “Фотоиздат”, включено в обединение “Българска фотография”.

Изложбата представят копия от прочути в миналото фотографски картички. Те са подредени по райони - Източна, Западна, Северна и Южна България. Експонирани са също жанрови и битови фотоси, отразяващи част от живота и традициите на нашите предшественици. Разбира се, плевенчани могат да видят и своя град на тези фотоси.

Изложбата има две нива - освен фотосите, в приземния етаж на галерията са представени и карикатурите на Борислав Златанов.

Измеренията на родолюбието

Григор Пасков, полиграфист, внук на Григор Пасков, основател на първото фотоиздателство “Гр. Пасков”.

- Представете се на нашите читатели…

- Аз съм син на Георги и Стефана Паскови, както и внук на Григор Пасков. Дядо ми и баща ми са основатели на фотоиздателство “Гр. Пасков”, а аз съм малко или повече близко до фотографията по  професия, специалист съм по полиграфия. От доста време възнамерявах да направя изложба с една малка част от оригиналите на баща ми, който през 30-те години на миналия век е заснел почти всички забележителности на България и туристически обекти, тъй като фотоиздателството е било единственото, което е предлагало избор на картички, поздравителни, от цяла България. Тогава изпращането на картичка е бил доста важен елемент от общуването на хората, да се обадят на близките си или да ги поздравят по повод. Изложбата в Плевен е четвърта по ред. Първата беше в София, в музикалният център “Борис Христов”. Намери добър отзвук. Наименованието на изложбата е точно такова “България преди 75 години.”

- Къде сте работили като полиграфист?

- Първо във фотоиздателството, създадено от баща ми след войната, след като премина към държавния сектор и където бяха направени първите цветни картички, илюстровани. Издателство, което въведе лека-полека съвременни технологии в производството и беше водещо в технологията на офсетовия печат. После 11 години в Полиграфическия комбинат “Д. Благоев”, където се издаваха почти всички вестници в България по това време, а и много книги - около 35 милиона годишно. Най-голямата печатница по това време, не само в България, но и на Балканите. По-късно работих и в други по-малки печатници. А известно време, след 1989 г. , бях преподавател по полиграфия в Мароко и Тунис. Сега вече съм пенсионер. За мен най-важно бе да реализирам изложбата с останалите 700 негативи от бащините ми. Казвам останалите, защото общият брой на оригиналите, които са стъклени негативи, е бил около 4 000. А има и някои филми, тъй като баща ми в края на 30-те години на миналия век има вече фотоапарат за по-лек, по-удобен начин на работа, с филми. Но главното е заснето върху стъклени плаки. Направил е много снимки на Рила, на Пирин, пътувал е из цяла България, тогава това не е било съвсем лесно.

- И как беше реализирана идеята за изложбата…

- Първата изложба бе само с тези фотографии, които са представени и тук, няма почти никакви изменения, а втората и третата направих с един мой приятел, карикатуристът Борислав Златанов, комуто благодаря много за сътрудничеството. И вече изложбата се нарича “България - минало и настояще.”

- Исках да разбера тъкмо това - какво всъщност свърза карикатуриста Б. Златанов с фотоизложбата?

- Ами то е настоящето - неговите карикатури са настоящето на днешния човек. Виждането на едни неща, които стават днес, а фотографията е регистрация на нещо, което е било по-рано. Естествено за реализиране на изложбата изключително много ми помогнаха брат ми и сестра ми, ние сме три деца.

Помагат ми много хора, както и тук в Плевен, инж. Димитър Маринов, с който се познаваме отдавна, като студент е живял у нас. И винаги намирам отклик в организаторите, а след това и по техни наблюдения в публиката, че това, което се представя, е интересно.

Борислав Златанов, карикатурист: “Искам да кажа нещата, с които не съм съгласен…”

- Разкажете ни нещо за себе си.

- Завърших Художествена академията през 1974 г. , дизайн. По това време Иван Славков беше шеф на телевизията, покани ме. Там вече имаше оформен отдел по дизайн. Отивайки там, трябваше да съчетая дизайна със сценографията - телевизионна сценография никъде не се учеше тогава, само от практиката. Постепенно започнах да правя и самостоятелни предавания като сценограф. През тия 25 години съм правил много предавания: от шоу програми, Мис България, или пък “Три от осем”, детските предавания “Бързи, смели, сръчни”, “Пламъчета сини”, телевизионни театри с Хачо Бояджиев, с Младен Младенов, новогодишни програми, една телевизия имаше. Телевизията беше много постановъчна, правеха се игрални неща, които изискваха и сценография, с много артисти. Това, че съм завършил общ дизайн ми помогна много в работата ми по сценографията. Постепенно си извоювах признание, че мога да правя качествени неща с много малко средства. Както се казва от нищо нещо. Не смятам, че декорът трябва да е бъбрив. Последните две-три години бях и главен художник на телевизията.

- А от кога се занимавате с карикатура?

- С карикатура се занимавам от ученически години. За карикатура са ме изключвали през 1956 година от всички софийски училища. Карикатурата ми е носила винаги едно голямо удоволствие. Първите ми прояви бяха в “Стършел” и разбира се, във всички вестници, участвал съм и в много международни изложби - Скопие, Нови Сад, Любляна, Белгия, Турция. Съчетавайки това нещо и с работата си в телевизията. Накрая направих и един албум - “Смехът на телевизията”, тоест зад декора, зад кулисите какво е съпътствало работещите там. Всички интересни неща, които са били по време на снимки, при правене на предаването, съм ги описал в тая книга. Това са интервюта с оператори, артисти, режисьори. Още от времето на Леда Милева съм започнал. Работил съм с такова удоволствие, имаше дух в телевизията. Албумът се радваше на одобрение. Иначе се занимавам и с живопис, повече акварел, защото е и по-бърза техника, акварелът си е техника. Работя и пастел. С маслени бои също имам неща, но по-рядко. Съчетавам и тези работи с карикатурата, която ми даде възможност да преценявам нещата от друг ъгъл. И сега продължавам да сътруднича на няколко вестника, но нещата се стесниха. Възможностите за сътрудничество са по-малко.

- Какво ви събра с Григор Пасков?

- Първата изложба, която Пасков направи в къщата на Борис Христов, тогава помогнах при реденето. След това той ме покани за изложбата в Карлово и ми предложи да я направим под мотото “България преди и сега”. Карикатурата показва днешното ни време. Карикатурата ми дава възможност да участвам най-активно в обществения живот. Аз искам да кажа моето мнение или мнението на моите приятели, в тази компания в която се движа, да кажа нещата, с които не съм съгласен.

- Като че ли хората сега загубиха вкус към вица, към хумора…

- Някога имаше забрани. Тогава вицът беше като отдушник. Доста хора си отидоха и заради един виц. Пък аз съм бил по това време и знам какви бяха забраните - късите полички, тесните панталони и т.н. Но сега при новото време, когато всеки има възможност да каже нещото, което мисли, се получава пък тая бъбривост. Аз като карикатурист не мога да си затворя очите пред онова, което ни се случва. Обект на перото ми са и Бойко Борисов, и Първанов, и Сергей Станишев, човек без един трудов час, а ще определя живота на другите. Тези неща трябва да ги казваме. Така разбирам собственото си участие в днешното ни съвременно общество.